когато…
бях овчарче си мислих за овци. после открих жените и оставих овците зад себе си.
примерно.
това е преправен вариант на онази поговорка за детските неща от коринтианците.
глупости, според мен. наистина, с напредване на живота, човек започва да гледа по друг начин на нещата, по сериозен начин, който да отговори на социалното му положение и статут. но само защото това се изисква от него.
ако погленем на живота от гледна точка на години, ние имаме една много малка порция, в която сме млади и голяма порция на старост. кога идва моментът пик? 30? 35? 40? и след това? 60 и пенсия?
да забравиш какво е било преди да станеш сериозен да го оставиш зад себе си и да продължиш все едно е гаден спомен, бивша връзка или лошо напиване е най-голямата глупост, която можеш да направиш, някога. когато и да е било. защо ли?
защото тогава са били най-веселите ти години, без социалното бреме, без да се тревожиш за утрешният ден, без да те е страх.
всеки от нас трябва да има връзка, с онази част от мозъка му, която казва : майната му на всичко, и просто да се забавлява с това, което прави.
като цяло, според мен причината за всичко това, са другите хора. човек живее, опитвайки се да се нагоди към някакви стандарти, които са наложени, да влезе в онзи калъп на нормалното, което е вече дефинирано и евентуално, ако разпуска, да е пак според нечии дефиниции. допустимо изперкване.
и това ни се налага още от малки, в детската градина, училище и тн ни се повтаря какво да правим и как да се държим. и затова децата са толкова доволни – понеже не знаят, че това което правят е грешно от гледна точка на многото хора.
лошото е, че това е един порочен кръг. не можеш да се държиш като дете, понеже ако всички го правят, нищо няма да функционира и ще се върнем назад цивилизационно. което е кофти.
шибана работа.
и все пак, не трябва да губим онази връзка. искренно ми е кофти, за хорта при които я няма.