пицата
дори да мразите всичко италианско, няма как да не уважавате пицата. лесна аз готвене, вкусна, сплотява. няма семейство, което да се дърпа от едно семейно плющене на пици във Виктория или някаде другаде. с айрян. или бира. или картофи или вино. пица.
но има една пица, която е по истинска от останалите пици и това е пицата, която идва при теб с поръчка. седиш си у вас, пипаш се по дебелия, космат корем (поздрав, Галине) и някой ти звънва на звънце за да ти даде вкусна топла мазна пица. няма по истинска пица. пица, която ядеш пред телевизора или пица, която ядеш пред филм на компа – това е пица. всяка друга пица е блед заместител и макар и да си остава пица е просто още едно ходене на ресторант.
никога няма да приема ананас на пицата. защо по дяволите? шибан ананас. на пицата ми. защо?
хората, които могат да ви доставят истинска пица са торонто (беузмно скъпи), дон шито (мазни пици), о пишка (много се бавят), туинс и да хаус (прекрасни), тоти (средна работа, нищо особено). сред хората, които не искат да ви дадат пица, са трол, мамицата им мръсна и скъпа, и мис каприз, за които не знам дали още ги има, но имат супер скапани малки пици, дееба.
всичко на този свят може да бъде решене ако правилните хора бъдат лишени от пица за достатъчно време.
никак даже не съм преписал дъглас адамс докато пиша това. дъглас адамс е невероятен.
ако има нещо по добро от пицата, то това са кеефси с пържените бонфиленца и пържените картофи със сирене. и онезеи супер яки панирани топени сиренца със сос от боровинки.
дееба, дояде ми се.