пресата
24 часа. 168 часа. труд. дневен труд. нощен труд. жълт труд. дума. демокрация. стандарт. капитал. сега. пари. монитор. стършел. и още
жалката гледка на българската преса.
защо да е жалко? защото е българско. защо? виж отговора на 1вият вапрос. ама защо? спри да питаш тъпи въпроси бе!
ние сме бивша соц република. ще си останем такава още доста дълго време, докато всички хора, които си спомнят за това време си заминат вече. този факт значи, че още дълги години, всичката преса в нашта родина ще е шибана проститутка, която се шиба с всеки за пари. все още ще се прави това, което казват отгоре. кой е отгоре? казах ли ти да спреш да питаш тъпи въпроси бе?!
как се прави вестник? за да имаш вестник, ти трябва насока, в която той да върви. идеология някаква. ляв. десен. син. червен. сексуален (чук чук още ли го издават?). след това, ти трябват хора, които да са съгласни да пишат в него за пари. лесна работа. хората са навиват да ги им бутат пениси в анусите за пари, за едно писане ли няма да се навият. и пари. ако имаш всичко това, вече си в бизнеса. веднъж там, идва сложната част.
защо ни е жалка пресата? понеже сме идиоти. за да четем вестник, той трябва да има приятен хедлайн. жена изпече детето си, например. или азис и сергей се натискат на пейка в парка. самата основна статия е от порядъка на 12 реда. без продължение. но важното е заглавие да има. от там нататък, се започват майсторските творения на анализатори, политолози и журналисти, които съвсем леко ви насочват към идеологията на вестника, или в българиа, към това което човека с парите иска.
едно от най важните открития на пресата, разследващият журнализъм при нас е представен от “приятно ми е, мавриков”. похвален опит, но като цяло, с не особено голям резултат. никой не се и навива да прави такова нещо, понеже това са нерви, труд и пари за нищо. на никой не му дреме. българина винаги е навътре в политиката, в нещата.
еми майната му. това от което имаме нужда е това, което не искаме. това което получаваме, е това, което заслужаваме. това, което пием е това което някой пикае. и така нататък.
ще се оправим ли? не. ама никога ли? добре де, някой ден може. кога? когато сащ ни завладее и ни промие мозъците. ама верни ли? виж в западна германия какво стана. ама защо сащ, не може ли сами да се оправим? сами не можем да си оправим софииският боклук. сами не можем да си оправим улиците. сами строим 4 спирки на метро 4 години и още се правят. сами си преебаваме държавата.
майната ни.