Случайно
Напълно случайни неща, които ми идват на главата. И след като така и така имам блог, в който мога да ги пиша, не виждам нищо нередно да ви затормозя с тях, ей така за спорта и за да си упражня правописните грешки.
На първо време, нещо което много ме дразни. Когато се къпеш и се се накиснал хубаво и ти е едно топло, не ви ли е супер кофти когато дойде момента да ползвате душ гела? Гадният студен душ гел, който направо ви разбива мокрия рахат за около секунда. Да ама тази секунда кеф си е моята секунда кеф! Не виждам логична причина да се лишавам от нея. Защо не е така с шампоана?
След като минахме този момент, искам да ви питам, не ви ли дразнят по старите хора, които нон стоп се опитват да ти дават съвети и ти повтарят, че и ти ще станеш като тях и ще мислиш като тях? Нека дам пример. Преди години, имахме свежа и сериозна групичка. Бяхме започнали леко да се делим, но не много. И бяхме на по 16, 17, 18 години. И щяхме да празнуваме Хелоуин. За целта, отивам аз да си взема костюм от театър, понеже те, ако не знаете, ги дават под наем. След като го взимам, с охраната се провежда този разговор :
- Момче, на теб за кво ти е тоз костюм.
- Ми за Хелоуин, правим си парти.
- Това не е български празник, защо го празнувате?
От малък се дразня на тази реплика. Защо да го празнувам? Понеже е весело. Понеже мога да се маскирам, понеже можем да се съберем с маскирани хора. Защо не? Какво като е американски празник? Защо да оставям това да ме спре? Обидно е за българските празници ли? За кой по точно? Какво ви бърка толкова скапаното маскиране? Деа и дребната завист която имат хората.
- Ами понеже ни е повод да се съберем, така, маскирани, да се забавляваме, с приятели.
- А ти колко приятели имаш?
Сериозно? Има ли значение колко са? Това е само въпрос, с който човек иска да стигне до същината на тезата си, водещ въпрос. Следователно, неговият отговор няма толкова значение, понеже питащият просто търси място за следващата си реплика и в реда на диалога от вас се очаква да кажете нещо. Кисела краставичка или 4 костенурки и плъх, например.
- 50
- А колко от тях са ти “истински” приятели? – мазна усмивка на мазното дебело лице на охраната.
- Ми де да знам, 25.
- Ще видиш ти, че не е така. Човек има двама или трима истински приятели, другите са само познати и хора, които искат да те използват.
Кулминация. Интелектуална еякулация. Гениалното заключение на охраната на театъра, нещото, за което е мислил цял живот.
Ако съм на доста години под него, с какво право той ще ми разваля кефа. Какво очкава от мен? Да кажа на приятелите ми – ти и ти, вие оставате, другите, вие не сте ми “истински” приятело, ерго, през кура ми е за вас. На какъв принцип да ги избера? Аз съм на 18, деа, имам право да мисля за сега и на момента, да имам 60 приятели, с които се виждаме редовно, за чий ми е да ги деля. Или да прекарам живота си в търсене на “истинските” хора, както правят жените от малоумните комедии – чакам единственият мъж. Ми чакай си бе . Стой и чакай. Аз не смятам да чакам никого, а смятам да си правя кефа.
Защо някой би искал да ти преебе кефа? Защото той самият вече няма такъв и не вижда причина защо и ти да имаш. Понеже има повече години зад дебелия си задник, повече ракии е изпил от теб и има прави да ти казва какво да правиш. Това което научих от такива хора е, че годините не ти дават задължително право и не те правят задължително по умен. Така че, майната ви на вас и на скапаните ви съвети. Аз ли си живея моя живот, или вие? Живейте си вашият и си пийте ракията, така остава повече ром за мен.
Само мен ли ме дразнят какви стават хората зад волана? Когато седнеш в кола, това те променя изведнъж. Както е казал Карлин - забелязали ли сте, че когато карате, хората които карат по-бавно от вас за шибани идиоти, а хората, които карат по-бързо, са луди? Дам, като седнеш зад волана и самият факт, че ти командваш два тона ламарина с 80 км/ч, карат онея неща, на които им викат жлези с вътрешна секреция да се екзалтират и да пуснат няколко грама гняст в мозъка ти, в следвствие на което ти ставаш нумеро уно шофер, а останалите на пътя си нямат идея за какво са там.
Друго, което ме дразни ужасно много, са хората, които отказват да празнуват някой празник, понеже той те кара да станеш роб на капитализма и да наливаш пари на големите корпорации. Особено много такива класни идиоти се въдят около св. Валентин и Коледа. Основни техни доводи са, че така убиваме духа на празника. Абе, борци за традицията, някой от вас може ли да ми каже какъв точно е духа на Коледа, и как го убиваме, като си даваме подаръци, усмихнати, около масата? Как точно го разбиваме на пух и прах? Как точно фактът, че съм взел някой як подарък на майка ми и баща ми от книжарница Пчела помага на големите корпорации? Или цветето на св. Валентин им помага? Това, че вие сте шайка недоабани тъпаци, които нямат приятно семейство или които няма с кой да празнуват св. Валентин не ви дава право да ми бучите на главата.
А, и Трифон Зарезан, нека празнуваме него. Ами нека – как се празнува – като се напием с вино – стара традиция. Супер. Отново, нека използвам чест довод, който чувам за св. Валентин – какво те спира да правиш това всеки ден?