както вече е изтъквано, аз съм едно мега толерантно копеле. но за всичко си има мярка. нямам нищо напротив старите хота, все пак повечето това ни чака (не и мен, доказано е, че аз ще умра от секс с корави кучки на 69).
действието се развива преди няколко години, когато сум млад изрод, ходещ с мешка на лекции. седя си аз, надул верният мп3 плеър на някаква металургия (лъжа, беше новото на съм 41 за онова време, който беше приличен) и си цикля на спирката на тролеите на 5тте, чакайки. нормални хора чакат с мен. идва тролеят, и аз тръгвам да се качвам, давайки път на баба с басун пред мен. та качва се тя и застава на стълбите, говорейки ми нещо. аз не чувам разбирасе нищо, понеже си слушам музиката и смело се качвам, рошав (пусках дълга коса по това време) и непукистичен. бабката казва нещо, но този път още по силно, но аз пак не чувам. решавайки, че има нещо, тръгвам да свалям слушалките. в този момент, бабата ме удря с бастун по главата, при което аз кротко падам на тротора, не можейки да повярвам какво се случва. тролеят затваря врати и продължава. копеле!
наши дни. 280. обедно време. фул макс с хора. бабка влиза от супермаркета в мусагеница с пълни торби, разбутва всички хора по пътя си, намира си някакъв първикурсник (те имат един такъв уплашен вид ако не са от софия 1вата година и не познават никой) и му казва директно да стане, че да може тя да седне. той разбира се, става, не че има голям избор.
малко години назад. 260. горна баня – тубеният ад. дядо с 5 туби, които едвам качва с помощ на други хора, ги моли да ги занесат в края на автобуса, където той сяда, за да слезе на спирката на монтвидео. пак хора се налага да вземат тубите и да ги свалят, след което той ги моли и до тях да го носят. нямам спомен какво става нататък.
наши дни. рано сутрин, някакъв тролей. фул макс отново, няма как да се влезе. баба с торби неистово почва да бута хората с познатият вик “още малко, има място на вътре”.
доста години назад. трамвай 12, илиенци – кой знае къде точно. баба се качва на илиенци с миришещи на мърша торби. при молбата да слезе, понеже се носи адската смрад и на хората им е гадно, тя се развиква как била стара, те нямали право, торбите не миришели и как демокрацият е развалила хората.
не толкова години назад. след фитнес (да, имаше период когато ходех) се качвам в трамвай… бали го кой, от пазар красно село към пирогов. седя аз скапан след фитнеса, идва дядо с бастун, който ми прегазва крака с бастуна, а на справедливия ми вик на болка, просто смръщва вежди и мърморейки си отминава. при моят хустифицирана псувня по него заради това му действие се почва поредният скандал как съм можел да си позволявам такива неща, нехранимайкто дето съм бил, реституция да не видя (помня я тази клетва).
защо, мили мои стари хора настоявате да се тъпкате по транспорта? и ако го правите, приемете че около вас има и други хора и че да си млад не е лошо нещо. и че сапунът не е вреден. също така колкото повече се оплаквате, че торбита ви са тежки, толкова повече не ни пука. не ходете на майната си за домати с 3 стотинки по евтини, при положение че взимате 4 домата. ваща кожа. аре малко уважение, бива ли? ако не, знаете ли какви хубави старчески домове има, много ще ви паснат.
дееба