Нека и държавата да помогне!
Това е някаква общонародна черта, която сме наследили сигурно още от феодалните векове (които при нас са били турско “присъствие”) – да чакаме държавата да вземе позиция по даден въпрос, тя да направи нещо.
Веднага се сещам за един свеж пример – след като някой беше наръгал таксиджия с нож, такситата се вдигнаха на протести, блокираха центъра и скандираха как искат! държавата! да подсигури! тяхното работно място! Дори тогава се усетих, че има нещо гнило тука – такситата не са държавни, но протестират защо държавата не се грижи за тях. Не протестира срещу фирмите, за които работят, ами срещу държавата. Тя да направела нещо. Вярно е, че таксиджиите като цяло са особено прости хора, ама това не ги извинява.
Просто у нас, когато има някакъв проблем, държавата, онази мистична и всеможеща държава трябва да направи нещо. А когато не прави нищо – тя бездейства и вижте какво се случва, държавата е виновна.
А какво е това митично чудовище държавата? Да ви кажа, като бях малък, толкова често се говореше за нея, че в някой моменти я мислех за нещо съвсем различно, за някаква институция, за някакъв всеможест ръководен орган, който просто си седи там И НЕ ПРАВИ НИЩО! Но за сметка на това, явно може да нарпави толкова много неща, понеже за всеки проблем някой иска държавата да направи нещо. Ама просто не иска и не го прави. Седи си там и си прави държавни работи. И тя е виновна. За всичко! Държавата е виновна.
Да, ама държавата, това сме ние. Всички хора, които са в границите на НРБ формират държавата НРБ.
И когато някой иска помощ от държават, то той иска де-факто някой друг да свърши нещо, за което той е отговорен, от части. Т.е. някой друг да му свърши работата. И когато никой не го прави, той се ядосва – ама как така това не се случва.
Нещата са прости, когато някой започне да мисли за тях, ама никой не иска да го прави. А хората ме дразнят ужасно много на моменти.