този пост ще е дълъг, солиден, подплатен с много снимки и няй вероятно няма да е готов днес, ами когато смогна. ако ти се чете цялата тирада, със сите му екстри и други такива шукар истории, моля, цъкай на линка. ако не ти се чете, знай, че нова рок 2009 беше едно много здравно събитие 
ИДЕЯТА
преди много месеци, елена,
която е женският субект у десно (с яката червена коса. деа, колко се кефя на червена коса… ), дава идеята на цецо, ака тсенера, който на снимката е още по в дясно (държи бирата, тежка задача), да отидат, видиш ли на те тоз фестивал новарок. и цецо, като виден корав тип, праща офертата и на мен, при което аз реагирам само с ДА, ТАМ СМЕ!. това можете да го видите и в хисторито на блога, те ви и линк с оригиналдъ постинга. тсенера се зае с хостел и билетите, а аз като несериозен тип се хванах с билетите, които отебах за последният момент, за да е жива тръпката, ВАНКА! важното е че в крайна сметка имахме билети, имахме хостел, имахме самолет и имахме дестинациа. с което бяхме баш готови да покорим всичко австрийско и да го обругаем по софийско.
РЕАЛИЗАЦИЯ И ПЪТУВАНЕ
реализирането се реализираше в подготовка в последния момент, търчане насам натам, смяна на левчета в европейско злато (дадох им сериозна пачка от 50тачки, а ми върнаха едни мижави 5 кинта, деа и кофтито се почуствах). вечерта преди полета се видях с брат ми, който беше подкрепен с холандски приятели, които ни разлепиха по стените като баш мастер тапет от 30 стотинки, соц одобрен. с лека глава паднах в леглото с надежди за 3 дни бира и цици.
скромната ни идейка беше да отидем на 19ти, което е и 1вият ден на фестивала, да си намерим добра тревица и да спим на нея до 20, когато ни беше хостел резервацията (нямаше места за19ти и като цяло, по добре, че нямаше). пристигнхе във виенско рано сутринта на 19ти в компанията на доля, брата на доля, жената на брата на доля и други хора, които си казаха имената и които не си правих труда да помня, понеже като цяло нещо не ме зарадваха. имаше един виктор, май. във виена се видяхме с василен (мерси за билетите, бро, стек цигари от мен имаш) който ни даде златните хартишки.
след това ни изпрати до хостела (пак мерси, че ни показа къде е, понеже ние леко се объркахме…), а после и до спирката на трамвая. тука мерси и на джази, който ми показа кое къде е във виена и благодарение на който имах някаква елементарна идея къде да се ходи. та след като стигнахме до хостела, си оставихме куфара там, в който ни бяха всите дрехи. чантите, с разни неща, оставихме в нас и се насочихме към гарата, от където да запалим към фестивалчето. следват моменти на пътуване с влак, пиене на лимонова бира, друга бира, бири като цяло и размотавка
НИКЕЛСДОРФ
това е някакво забравено от бога село, в което не видяхме хора. само в един магазин имаше разни хора, с които има няма се разбрахме и от които закупихме бири. но иначе – много малко селце, което с нищо не се отличава. пеша се пресича за 20 минс от край до край, има няма.
НОВА РОК ДЕН 1
специално автобусче от града ни закара до фестивала за 3 евра (2лева за нас са 3евро за тях). и от там започва епочното:
епични размери – гигантско, гигантско място. направо си е ебало майката. ако искаш да го минеш от край до край, спокойно можеш да си заделиш само час за ходене. 2ве сцени, 50 000 палатки минимум. 200 000 като цяло. не, не можете да си представите колко хора са това. повече са. и не, не сте ги виждали на живо.
епично пиянство – бирата на повечесто места беше евро. 500 мл. 1 евро. трябва ли да казвам накъде води това?
епични групи – за 1вият ден бяха предвидени толкова много групи – Дистърбд, Фейт ноу моър, Мастодо, Слипкнот, Металица и Найн Инч Найлс. това са само по главните типове – фестивала започва в 2ва и кара до 1 вечерта. 11 часа нон стоп метъл на две сцени.
по пътя с доля и нейните хора, виждаме елена, ицо, киро и ренета, които ще са нашето бъдещо крю, понеже са епични пичове. респект.
с тях се запътваме към дистърбед, с помощта на бири. аз все още съм в шок от това което става около мен и не мога да осъзная къде съм….
преди дистърбд се запознаваме с томас и перверзната словенка. томас е австрийско типче, което ще присъства често в разказа тази вечер. сядаме да си пием бирите, с което започват да тръгват нещата по фекални пътища. цецо и елена отиват да пикаят и да дебнат място, през което да метнат фотоапарата на елена. това обаче се проточва, времето за дъстърбд наближава и ние решаваме да влизаме към сцената, казвайки на другите къде ги чакаме.
следват моменти на никон в гащите, забравни чанти (сори елена) и кво ли не. резлутат – лопи остава сам, понеже за малко се мръдна да осовобди място за друга бира. и понеже чува познати рифове от сцента, скачам на ДИСТЪРБД. те са много любима група, която се опита да си направи шоуто, обаче просто не стана много. поне не и там, където бях аз. което не ме спря да си покуфея и да тествам дали мога да звъня в паузите между песните.
душевен оргазъм – изкараха най добрите си песни и ме оставиха без глас да викам
след това намерих част от групата – киро, ренета и томас. ицо си намери негов колега и остана с него да гледа мастдон, аз отидох с другите за фейт.
на фейт ренета изчезна, киро отиде да я търси и се затри, а аз останах сам с томас. цецо и елена не можех да ги намеря. сега е и момента да кажа, че ние с цецо нямахме къде да спим точно. някъде на феста, но къде беше неуточнено. и в този момент, нито знаех той къде е, нито къде е беге крю-то. остана ми един избор на действие – да почна да поркам с томас и негови хора, германци. сериозно поркане падна, една кана шампанско през сламки. епични снимки. кораво.
през това време, фейт ноу мор изкараха концерта на фестивала, с който ми скриха главата на 3 метра от мен. чутовно, просто. деа. изкараха точни песни и се раздаваха като когато са били млади. майк патън изкара покер фейс, което ме свали на земята като шут с кубинка по стари домати. не знам как да ви го опиша, само знам че след концерта вече исках да дойде август и спирта на бургас. сериозно. фейт. баси. трябва ПАК!
по някое време намерихме ренета и тръгнахме към слипкнот. цецо намери киро и останаха на найн инч нейлс. по пътя за слипкнот, които се засичаха с фейт, ренета и томас бяха в процес на зарибяване, и двата сериозно поркани, ренета лъжейки че е на 30, томас пиян като гъз псувайки всички на нацисти. ренета пък тичаше по всеки, който беше по интересен, което дразнеше томас. аз седях, гледах и цоцах бири, с надеждата че ще чуем слипкнот и после и металика и няма да се занимавам с такива неща.
крепях се с тях, понеже ренета знаеше къде е палатката, в която аз можех да спя. само се надявах че и цецо е успял да намери къде да спи.
слипкнот не чухме, заради паузите на ренета и томас, тяхната пияна кожа. стигнахме за МЕТАЛИКА. които ни наритаха по ушните каналчета с брутална музичка. свириха си новите песни, и го правиха с виден кеф, което даваше екстра кеф към звученето. супер силен концерт. по средата започна на зле обаче – започна сериозен дъжд, който не спря до следващият ден. металика обаче владеят.
МОКРАТА ВЕЧЕР
сега да ви кажа ли какво става с вода, поле и 200 000 хора и бира и дъжд? ГНЯСТ! кафява и лепкава.
с ренета решихме че си е ебало майката на металица и се запътихме към заветните палатки. томас се беше отказал от нея, след като най накрая се бяха забили на металика под дъжда. яка забивка, евала
пътят беше кален, мокър и тъмен, понеже палатките бяха на другия край на лагера. което е на майка си у гъза, само дето тоя гъз на майката е забит на края на картата и дори без фог оф вар не може да се види. след като преплувахме до там, ренета каза да търсим оранежева палатка, между две сини (може и зелени да са били). знаете ли на кво приличаха всички палатки – сини, зелени и оранжеви. по телефона елена каза че свети с фенер – кур фенер, по малко от прожекто няма как да се види. направо нямам идея как се намерихме. ренета се заби в самотната палатка, а аз при цецо и елена.
сега е ред на историята на цецо и елена, която е не по малко интересна.
след като не ни намират на дистърбед, те се занасят на фейт и се оказва че са на 20 метра от нас. на фейт обаче, цецо губи елена или нещо такова, която остава сама и без батерия на телефона. цецо, който вече няма елена, намира доля, и я пита дали може да остане при нея, понеже няма къде да спи. доля, овцата мръсна, цигани да я пипат, го отрязва – не можела, била малка палатката бла бла бла му му. крава заспала. човека сам, няма къде да спи, навън вали а тя го реже. дееиш мърлата. 100 процента пърди като разпрана докато спи и я е срам от това и затова не го е взела. супер долна постъпка. цецо решава че след като и той няма къде да спи, ще спи в химическа тоалетна.
това е фестивал. 200 000. бира евро. представете си какви са химическите кенефи. да. там щеше цецо да спи. доля, четеш ли това? стана ли време за сепуку вече?
но цецо е корав късметлия – елена успява да примоли някаква будка да и заредят телефона, звънва на цецо и се намират. нареждата се в палатката мокри и само чакат някой да дойде, за да приложат интересни техники за изкарване на червата през двете уши едновременно.
в този момент, моя мокра милост се забива при тях. евалата на елена че ни взе и двамата да спим при нея, при положение че и бяхме отебали багажа с документите по рано. завинги ще я уважам за това. погрижи се за нас колкото можа – даде ми кърпа да се попия и ми намериха място да легна.
завит с две хавлии, едната доста влажна, до мокрият ъгъл (където са всички мокри дрехи на купчина – не добра идея, ама никак), по тениска и дъждобран, върху чувал за боклук, спах аз.
ДЕН 2
мократа сага продължава – на следващият ден вали отново. аз сух панталон нямам, както и суха връхна дреха. елена ми даде едни нейни чорапи да нося (казах ли евала? ЕВАЛА И РЕПСЕКТ), нахрани ни и се погрижи са нас по сякви начини. след като се събрахме сите, се реши че останалите отиват към братислва а аз и цецо ще бъдем оставни на гарата да си хванем влак за виена.
на гарате се оправихме с машината за билети. евала че имат и англииски вариант, в софия нз как някой чужденец би се оправил.
върнахме се във виена, мръсни и мокри, намерихме хостела, записахме се и се качихме в стаята. душ, легло, припадане на място. будим се няколко часа по късно. цецо няма сухи обувки и аз отивам до един индиец да пазарувам обувки, за да може да се ходи където и да е. намирам единствените високи обувки в магазина, които горе долу му стават и една риза и се прибирам за да се готвим за версия две на новарок.
излизаме, трамвай до гарата и на гарата ни чака един голям дебел и много тлъст мазен австрийски жп хуй, който ни шибва като негър тясна девица уй не видяла – влакове скоро няма, най скоро ще има след няколко часа, което нас ни насира, понеже изпускаме корнел. копеле. обиколихме гарата, питахме къде ли не – хуй, хуй, хуй, мазен хуй. няма как да се стигне до там.
ние бяхме супер разочавани и се понесохме унили към хостела. там обаче!
ХОСТЕЛ ПАРТИ!
оказа се че хостела се готвел за парти с безплатна бира. да, бира, без пари. много. бира. без пари. нали виждата накъде бия. тази вечер беше супер яко парти – пихме с австралиици, новозеландци, американци, бразилци, немци, индиики, канадки и кой ли не. играхме билярд с тях – бихме. играхме джаги с тях (джагите и те ни бяха без пари, понеже машината не бачкаше явно и нон стоп имахме топки).
виждате ли накъде бия – безплатни джаги, безплатна бира и мръсници от цял свят 
не че намазхме, но бяхме близо… донякъде. все пак – бира и джаги, какво повече. доволни, пихме до 2ва и се отнесохме.
ДЕН 3
ден 3 започна с разходка до закуската в хостела – шведска маса за 3.50 евро злато. и храна супер яка и свежа. закусили и доволни, се заехме с тежките задачи – пране на мокрите дрехи от мокрият ъгъл, които воняха.
по това време другите хора от крю-то се обадиха – във виена са. след дълго разпряване ги намерихме и загледахме виена. виена е много красив град, но за него по късно. след като го разцъкахме за час, се качихме на колата 6 човека – елана легнала на задната седалка върху останалите, и така – припалихме за 3тия ден на концерта.
там ни чакаха статик х, които си имаха гола мацка на сцената. статик копеле. статик, шибаните статик. дори шибания джаз певеж не може да се мери със статик. бях на седмото небе от кеф и само клатех глава, понеже исках да чуя всеки шибан акорд на статик. след тях заминахме на гвано ейпс, на които качих елена на рамене да снима, та от там имаме снимки. гвано бяха много добри, но надали на софийското си ниво. след тях ни удариха лимп бизкит, които също ни треснаха доста добре и силничко и ни заредиха много добре. след края на бизкит, ицо беше пият като кирка, цецо по неговите думи и той е бил фиркан, аз бях безсмъртен, елена контузена (решихме да си метнем бири на сцената за по евтинко. една бира удари елена по лицето. тя не знам как издържа да не умре, ревне, убие някои и какво ли не, но търпя стоически), киро не помня, а ренета се беше запиляла някаде шматката.
така смело се запътихме за машин хед, които ни помляха по всеки параграф. ако някой си беше правил дограма наскоро, то когато се е бил прибрал след машин хед, тя е паднала от афтър ефекта. изакарах хало, и кавър на мейдън, изкара супер яките резачки, имаше зло пого и си доказаше се правилно си хедлайнват последният ден на новарок
след техния край си казахме чао на останалите и се запътихме към автобусите. 100 дни път с ему-та и шерпи деа, цецо едва ходи понеже ицо по рано му скочи на крака, мен ме болят краката и ни е ебана майката. студ, кал, адски много хора. на края на пътя, ни почват с фойервеки, които с нищо не за назад от всичко, което си видял за нова година в беге. много. силни.
ярки. подходящ финал на 5 години нова рок, мега силно.
автобус и дълго чакане за такси във виена (таксито беше един нов нов мерджан, като шофера си го режеше како требе и под 80 не падаше, а ускурението му беше като на средно малка ракетка) в хостела, в леглото и припадане.
ДЕН 4
ден 4 вали. цял ден. не спря. гаден, мокър шибан дъжд, който ти напомня че не само нова рок е до там, но и е понеделник вече. да го еба у лайнарника тоя дъжд.
с крю-то разглежаме виена и белведерe, които са много мокри и красиви. за тях, повече след малко. след като се губим с колата и се мотаем 100 часа, се прибираме мокри до безпорядък в хостела. събираме багажа, пием по две прощални бири и палим за летището. по рано през деня, скай европа бяха фалирали и ние бяхме само леко във филм дали полет ще има. навън пак си вали и стигаме до автобуса отново мокри до кости. 30 минс и сме на …
ЛЕТИЩЕТО
виенското летище е ок – информативно, с кенефи, чистичко и спретнато, абе яко си е. но няма пейки. преди чек ин зоната – 5 пейки за 3 терминала. копеле. софийското летище има повече пейки, да го еба. супер зле. разочарован съм до безкрай, направо не е истина. намерихме си една пейка от 3 места, на която ако легна, преебавам всеки друг и дремех в какви ли не пози. цецо го снима това, и като качи снимката ще ме видите как се пипам докато спя. след чек ин, пейки има, но само при някой от гейтовете, а не при всички. тези хора направо се ебаха с нас.
за финал, пейки в бординг зоната имаше дори на стената :
ебиш им и пичката австрийска. полета закъсня с 1 час и се прибрахме.
сега вече е ред на
ВИЕНА
от виена не видяхме много, но ни стигна да се убедим, че е наистина як град. беше и туристически удобен – всичко си го пише и на англииски и хората бяха готови да ни кажат кое къде е. беше чисто, спретнато и подрязано, организирано, абе скапана европейска столица, кво да ти кажа. намерихме и кафе лепа брена и видяхнме и всякакви други яки постройки, които явно хората си ценят, пазят и реставрират.
това отгоре е кметството. нали? еба му и меча. беше си направо епично. за сметка на това времето беше отвратително. след като ни валя на първия ден, реши и така да ни изпрати, и денят, предназначен за разцъкване из виена валя цял ден. просто си скъса гъза от дъжд. ние успяхме само белведере да видим, и то доста мокри и в края на работния ден, като накрая леко ни изгониха, за да затварят вече. мога и много други неща да ви кажа за виена, но понеже малко успях да видя, ще си ги запазя.
а. да. катедралата на щефансплац е висока. ама пропер висока. започва от павенцата и върви нагоре и ти създава едно епично усещане. чудиш се как това са го строили тогава, при положение че сега не си даваме зор да правим такива неща. кеф на малки бучки.
по време на трипа слагам началото и на нова традиция, наречена – БИРИ. ще правя снимки на бирите, които пия. де да знам защо, просто ме кефо. малко след като го реших, видях че лина има серия Шуменица, в която снима капачки на шуменско. малко подобно, ама не съвсем. може и серия с храна да започна скоро.
снимки от виена – тука, от фестивала – тука.
тоя пост стана ебати епичната сага, заклевам се