Няколко вида блогове/сайтове, от които ми е писнало!
Най-лесният начин да си докараш читатели, най-интересните постове в един блог, това са списъците. Сигурно има нещо в мозъка на хората, което те кара да харесваш неща, подредени от 1 до 10, независимо на каква тема. 10 неща, които можете да намерите в ухото си. 10 неща, които сте яли за закуска. 10 фейсбук групи, които ви карат да изгорите фармвил.
7 вида сайтове, от които ми е писнало вече (и три вида дизайни, от които те болят очите)!
Еко, био и вега- блогове – всеки еко, био или вега активист прави свой блог, в който пуска едни и същи видеа, които обясняват как хората сме ултра зли копелета, не ни пука за нищо, цапаме водата, въздуха, тревата и всичко, правим ужасни храни, ужасни дрехи, зли сме към животните, зли сме към другите хора И САМО АВТОРА НА БЛОГА ВИЖДА ВСИЧКО ТОВА! И неговите други приятели, които също имат блогове. И всички те тръгват на кръстоносен поход срещу ужасното мислене на останалите. Сериозно, тея блогове и сайтове никнат като пластмасови чаши от бира след концерт. И всички линкват само към едни и същи безумни филми и видеа.
Маркетинг блогове – ако направя кратък списък на маркетинг гуру-тата, които бълва НБУ, сигурно ще има около 30% от блогосферата. Всеки прави маркетинг блог, в който обяснява как трябва да стават нещата, как се правят нещата и колко по-яко се правят нещата в другите страни и как той иска да е част от тях. И да, завършил е НБУ. В тоя ред на мисли, някой да измисли термин за “герила маркетинг”, понеже това като го видя и ми се иска Фидел да ги прави в някой долен кубински затвор, където да станат кучки на някой с повече татурани кръстове по себе си от колкото те имат мусколи в тялото си. И да се казва Естебан.
Блогове с картинки – от както се появи тъмблр, всеки започна да прави сайтове, в които да пуска някаква картинка и да бичи послание под нея. И да се чуства “артси” от този факт. Снимки, стари фотоси, нови фотоси, секакви фотоси и прочее се пускат всеки ден в такива иляди блогове, направи ми се гади. А посланийцата които се творят към тях могат да ти докарат диабет. Сериозно. Истиснки диабет.
Сайтове за запознанства – или домът на перхидрола и ебънта! Само като гледам “каките” дето са вътре и ми става криво, сериозно. И разните “нарезани” и “напомпани” типове само им мазнят под снимките – красивица, прекрасна, невероятна, бла бла бла БЛА. И навсякъде се пълни с банери за такива сайтове, запознай се с еди-кой си, секс за една вечер, намери нови хора, намери стари хора… да, мерси, НЕ ИСКАМ, ай сиктир вече. Аз нора хора намирам на други места, а не по нета.
Сайтове със “социална” насоченост – неща като ковни го, пиронкай го, фавни го и други такива, които искат от мен да пускам едни и същи неща и да казвам колко са били яки, найш ли ти тая работа. Примоции в УНСС ама друг път. Или неща като “новият фейсбук”, “българският фейсбук” и подобни прочее опити за клонинги.
Сайтове, които носят cheezburger network логото – не че нещо, ама са хиляди, с едни и същи дебилни картинки, които се пускат там. Само като видя логото и вече бягам като от огин.
Тези не са толкова много в бг, но като световен феномен са ужасно много – сайтове за дизайн, уеб дизайн и друг дизайн, дето е за уеб, ама не бил уеб дизайн. Коите са пишат от разни пишман дизайнери, които се опитват да си докарат малко хора, да им видят кривия дизайн, който по нищо не се различава от това, което сме виждали хиляди пъти вече. Само малка част от тези хора стават за четене и пускат интересни неща, 90% са чиста плява.
Сайтове за видеа, подобни на ютюб – наредиха се 1000 такива сайта, вече си има и скриптове за тази цел. И наливат в интернета, та наливат – виж нашият видео портал, виж най-новите видеа, ский тука на андреа по цици само видеото. Нещо, като електронните пощи навремето – всеки голям портал си имаше такава, но много малко от тях ставаха за чеп за зеле.
Сайтове, които ползват темплейт, който напомня на туитър - след като имат туитър като готова платформа, за чий мръсен чорап ти е да правиш темплейт, който да изглежда като него. Да, микроблогинга е ол дъ рейдж сега, ама е така, понеже има платформи за тая работа – тъмблр, туитър и други такива, подозирам. Ако имаш собствен сайт, за какво ти е да го правиш да напомня за нещо друго?
Луд на шаренко се радва или сайтове, в които има от 12 цвята 18ти – ако направиш подобно извращение, значи или нямаш вкус, или си луд гений и то се получава. Познайте кое се случва по често. Изчисти дизайна си, намали шаренийката и се фокусирай над съдържаниет. Тогава можем да си говорим.
Де що има майспейс профил – ако има нещо по-безумно от майспейс, то аз не го познавам. Единствената причина, ама единствената причина да ходя някога там, е че много групи имат профил там и пускат музиката си там, та да мога да я чуя, преди да си я купя.
За много от типовете сайтове те подкрепям.
Но си назад с част от материяла, MySpace отдавна е демоде (освен за групи).
Нищо, пак си залужава да е тук, заради хилядите дебилни профили които е помогнал да създаде!
самът няма да се промени, просто се научи да го филтрираш и избягваш
Пропускаш две силно дразнещи категории, набиращи все повече сила: лигавите блогове със сълзливи стихове, вдъхновяващи притчи и “мъдри” послания, както и религиозните сайтове, форуми и блогове на едикояси църква на едикакво си, в които хора съвсем сериозно обсъждат кога точно е бил потопа и как лъвовете са пасли трева в ноевия ковчег.
Те наиситина са доста дразнещи
За мой късмет, на последните не попадам особено често и ако случайно стане, не си правя труда да гледам за какво става дума даже.
Искам да кажа, че аз се познах в повечето категории
Мрън Мрън и да добавя още една категория Twilight shit blog