Зайтгайст
Много съм против това, да ми се казва какво да мисля. Как да мисля. За какво да мисля. Може да съм всичко на света, но съм се научил сам да мисля, въпреки 12 години училище и още 4 уневерситет, които се опитваха да ме накарат да спра да го правя.
Затова, когато гледах Зайтгайст, след различни хора се разсипаха да го хвалят, бях разочарован. Относително. Бях и доволен. Защо?
От една страна, имаше факти, които бяха показани. Това не бяха всички факти, а онези факти, които да подкрепят тезата на създателите. Логично нали. След като правиш филм, не искаш да си противоречиш с главната си идея. Само че, финалът на филма говореше за това, как трябва да се научим да мислим. Да, но в другите части на филма, вие не казвахте да мислим, а ни предствяхте факти.
Вярно е, че можете да минете с идеята – те ви фактите, правете си сами извода. Да, ама не, понеже когато дадохте фактите, вие направихте извода за нас, типично по американски – фаст фууд идеология – ето факти, ето това което значат фактите, искаш ли картофки с тях?
Освен това, самите факти които дадохте са …. да не казвам, особено в края на филма, когато говорехте за банковата конспирация. Тези факти бяха толкова изсмукани от пръстите че….
НО! Това, което ми хареса, беше финала. В който ни казаха да не им вярваме. И те могат да са в грешка. Но да мислим и да осмиляме нещата. Доволен съм от това послание – беше добро и беше това, което аз искам да кажа на хората. Но аз нали се водя Девя и като цяло обичам да си мисля за нещата.
Зайтгайст трябва да се види. Може да е заради факта,че е безплатен. Може де е защото ви е писнало от Майкък Мур и неговото дебело лице. Може защото обичате историята и един различен поглед винаго помага. Можете да убиете просто няколко часа с него. Причини може да си намерите много, особено след като го изгледате.
Но според мен, той трябва да се види.
Това е 2рият пост, който пиша за филма. Преди малко погледнах 1вият, и видях че имам още какво да кажа. Не много различно, но още.
Велик филм