Всеки път, когато имаше родителска среща, майка ми най-съвестно отиваше, слушаше какво говорят учителите за мен и се прибираша навъсена – как съм можел да имам 4 по математика и 3 по литература. Недопустимо било – нали те ми показвали как да стават нещата?!?!

Странно защо, другите предмети като физика, химия и история не бяха споменавани, тъй като там редовно си изкарвах 6ците. А физическото, където едвам си покривах нормативите (не бях дебел, просто никога не съм бил особено атлетичен) не беше споменавано изобщо.

И всеки път се обръщаше на една семейна криза – какво да се прави сега, детето се проваля, защо се случва това. И аз трябваше да седя и да ми бъде четено конско. Защото нямах 6ци по математика и литература. Ако имах 2ки, сигурно щеше да настане една домашна депресия – как може да има такива оценки??!?!1.

Винаги съм си мислел, че ако ме бяха хванали да пуша, нямаше да има такива големи драми, като 3ката ми по литература. А ако имах 3ка по химия (там бях най-зле), щяха да кажат – пф, ще я оправиш лесно тази оценка, ВАЖНОТО Е ПО ВАЖНИТЕ ПРЕДМЕТИ ДА СИ ДОБРЕ.

С какво е по-важна литературата от химията и до днес не разбирам. Уменията ми да пиша ЛИС (литертурно-интерпретативно съчинение) не ми се виждат по-важни от това да знам …. разни неща от химията. Исках да дам пример, но просто химията ми е слаба и това е.

След всяка родителска среща се приемаха планове какво да се прави за да успее детето. Тези планове рядко стигаха до изпълнение – след всяка родителска среща започвах да преписвам и майка ми ставаше по-спокойна. След това спирах да преписвам, понеже никога не ми е допадало, идваше нова родителска среща и всичко започваше отначало.

Математика и литература.

Синус, корен квадратен и кубичен, увод, теза и заключение.

Веднага се сещам за един свеж пример – след като някой беше наръгал таксиджия с нож, такситата се вдигнаха на протести, блокираха центъра и скандираха как искат! държавата! да подсигури! тяхното работно място! Дори тогава се усетих, че има нещо гнило тука – такситата не са държавни, но протестират защо държавата не се грижи за тях. Не протестира срещу фирмите, за които работят, ами срещу държавата. Тя да направела нещо. Вярно е, че таксиджиите като цяло са особено прости хора, ама това не ги извинява.

Просто у нас, когато има някакъв проблем, държавата, онази мистична и всеможеща държава трябва да направи нещо. А когато не прави нищо – тя бездейства и вижте какво се случва, държавата е виновна.

А какво е това митично чудовище държавата? Да ви кажа, като бях малък, толкова често се говореше за нея, че в някой моменти я мислех за нещо съвсем различно, за някаква институция, за някакъв всеможест ръководен орган, който просто си седи там И НЕ ПРАВИ НИЩО! Но за сметка на това, явно може да нарпави толкова много неща, понеже за всеки проблем някой иска държавата да направи нещо. Ама просто не иска и не го прави. Седи си там и си прави държавни работи. И тя е виновна. За всичко! Държавата е виновна.
Да, ама държавата, това сме ние. Всички хора, които са в границите на НРБ формират държавата НРБ.

И когато някой иска помощ от държават, то той иска де-факто някой друг да свърши нещо, за което той е отговорен, от части. Т.е. някой друг да му свърши работата. И когато никой не го прави, той се ядосва – ама как така това не се случва.

Нещата са прости, когато някой започне да мисли за тях, ама никой не иска да го прави. А хората ме дразнят ужасно много на моменти.

И сега конкретно – тези дни търсих някакво място да отидем уикенда с мацката. За целта пообиколих сайтове за хотели, на хотели и други такива подобия. И това което ми бърка, ама супер много ми бърка в здравето, е че когато цъкна на някоя снимка, тя се зарежда в същият таб, като страницата. И аз, имайки навика да си ги затварям, затварям сайта. Дори в нов прозорец да го бяхте турнали, пак щеше да е ок.

Което води до псуване. Така ли искате хората да гледат вашият сайт? Тази ли реакция търсите, мили ми дизайнери? Толкова ли не можахте един прост атрибут да добавите, ей така, един само, за да не се налага да блъскам аз сериозно по бюрото и да стресирам колегите си?!?

В крайна сметка отидохме до Варвара и останахме много доволни от мястото.

(само искам да отблеже, че НЕ искам да ползвам ФБ клиента за да катеря неща там – трябва да мога да гледам снимки в галерията и ако искам, да цъкна и тя да се качи. Толкоз. Не да отварям 100 други програми и през тях да минавам. На мобилният юзер трябва! да му е лесно)

Но! След малко игра с ключови думи и гугъл, намерих своето решение под формата на друг, допълнителен софтвер, който да върши работата. Пак не успява да качва даденият фотос на моята стена, но поне успява да го катери и е безплатен -> Mobypicture

Самото нещо се конфигна за отрицателно време и след това си хвърчеше. Конфига иска от вас да си направите акаунти при тях, като си избирате юзър и сетват пин код. След което дърпате едно ЦеФеГе на телефона, което добавя нужната опция в лайв шер на телефона. Там си слагате юзър и пин кода, а на техният сайт решавате къде да катерите нещата. Имат опция да шерват само тъмбнейли и да поства директно в някакъв албум. Избрах 2рата, тествах една снимка и тя се качи без грижи.

В резултат, съм малко по-доволен, но все така бесен на Нокия за това как отебаха тоя тел, при положение, че продадоха толкова много бройки от него….

Всичко започна в бъдната вечер на 24тата декемврийска дата, когато родителското тяло реши, в пристъп на щедрост, освен един шал, да ми подари и нов матрак. Хванахме се, прегледахме онлайн какво има, харесахме един матрак на Нани и го поръчахме. Плащане при доставка, доставка до няколко седмици, без да има нещо спешно, ток и жица.

И започна периода на чакането. Чакането, някой от фирмата да ти се обади и да ти каже – абе така и така, тука една поръчка дойде за ей тоя матрак, дай да ти го докараме за да ни дадеш пари за него, праиме ли го!? Чакането, което продължи около месец, в който аз имам други неща на главата и забравям за тях.

След един ядосан мейл, в който им казах че ги чакам вече месец, те ми звънкат да ми се извинят как станало объркване и как нали идната седмица ще ми го докарат, понеделник-вторник. Аз адрес съм им дал, адреса го намират всякакви заведения, не живея на майната си, така че лесно могат да стигнат до мен.

Понеделник и вторник минават, за да получа аз обаждане в сряда сутринта, да ми кажат дали могат да ми го докарат днес на обяд. Ами не, не може казвам аз, на работа съм, така че, дайте да го правим към 6-7 часа, тогава вече съм се прибрал. Ама пък те тогава не можели, много късно било. И ми предлагат да го носят утре, около 9 часа. Ок, казвам си, ще имам време да си поспя малко повече, няма да закъсня много за работа, 9 часа става, праиме го! Още два звънения да им обясня как точно да намерят адреса, при положение че го има на всяка карта от ’70та година насам, и при положение че една гарминка върви под 100 лв вече, чистак нова. Как и да е, обяснявам като за идиот кое къде как, стискаме си едни ръце по телефона и се разбираме – утре, към 9, ке дойдат воеводите!

Идва заветният час, в който аз чакам да звънне телефона, знаейки че “към 9″ може да значи +- 1 час. И си чакам аз до 10 вече, когато ми писва и им звънкам. Аре бе, нали 9 говорихме, сега е 10, ко стаа? Ееееми той шофера не ви ли се е обадил? Ако се беше обадил, аз щях ли да ви звънкам уе? Ееееми сега ще му звъннем на него и после ще ви се обадим. Ок, добре супер.

20 минс без резултат и аз отлитам за работа. Фаст форуард до 1 и триесе, когато звъни непознат номер.

Ало? Абе тука начи един матрак ви карам, почти до вас съм. Ем супер, викам аз, ама аз съм на работа. Чаках ви към 9, сега е 1. Отговор – е че аз към 9 е нямало как да дойда, нз защо сте чакало тогава…

сега няма да разказвам от тука нататък как протече разговора, понеже не е особено интересно, резултата е следният :

ем сега аз си потеглям към Сеелиео, ше дойдем друг ден.

Ок, прав ти път, праи кот щеш, не ти плащам аз нафтата.

И така. Матракът се разходи до там и обратно, и после пак. Ще видим кога най-после ще намери своята дървенишка дестинация и ще стигне до мен. За момента е минал само 1 месец и една седмица от изначалната поръчка.

Това, което аз имам като изводи от цялото нещо, поуката от този сичуейшън, да морал от това стори:

- Беге фирмите имат онлайн магазина си за 9тата дупара на кавала и не ебаат много много да следят какво се случва там.
- Явно никой не доставя след 6 часа, или в събота и неделя. Аве, доставката се прави за да ми е удобно на МЕН, а не на вас. Ако трябва, в 12 вечерта ще ми го карате, щом не мога преди това.
- Ако имаш сайт, в него ЗАДЪЛЖЕ се оставя мобилен телефон, а не стационарен такъв, особено ако този стационарен е забит в Севлиево. Няма начин да ти се обяда на междуградски просто, само за да питам къде ми е матрака ве, кретен. За един жисием разговор ще се прежаля, обаче.
- Дай си на шоферите една карта, или дори една гармина. Понеже е супер досадно да те питат къде си и как те да стигнат до там 4 пъти. Запишете си ве, дейва, тва не е някаква космическа посока да смятате парсеци и други такива.
- Тракинг система. А леле това колко ме радваше в САЩ – можеш да си следиш в кой град се е чекнала пратката ти, дали и идва или не, колко време и остава. Колко да е сложно да се направи едно такова нещо, с форскеър дори, баси.
- Фирмата да си следи динамично шоферите – това се доставя сега, това след малко, и не самия сеслки тираджия да ти звъни, ами мацката от офиса, да ти се обажда с мяучене и да ти казва – ами нашият шофер идва към вас, до 10 минути ще е долу, ако има нещо ще се свръжем. Как може от амам.бг да го правят ве, а другите да не можете.

И никога, ама никога, ама нивгаш ей така не давайте пари, преди да ви доставят стоката. Само наложни платежи за копеленцата, така че да не са сигурни до последно, ти ще платиш ли или не. Пари преди това НЕ пращайте на нито един български търговец.

Значи, ще направим реклама на кола, ама ще се ползват само бибипките на колите. Свирките им. Сирените. Не помня как беще точният термин за това. Ще се снима само предницата на колата, с фаровете и логото, и с различни сврикания ще се изкара тази песен. Как коя песен? Тази дето измислихме за случайя, много ясно. След безобразно високият успех на тази гениална идея, която ще доведе до масов бум и истерия в търсенето, предлагането, заменянето и кражбата на леки, тежки и други прЕвозни средства идват точка 2!

Точка 2 – ще се организират хепънинги – колите се събират и тръгват по улиците – забиват се някакво зло задръстване, и започват да избибипкват мелодията от рекламата на песента. Която може да върви и по радиото в този момент и да се постигне синхронизация на посланията. Ще се получи страхотно послание, може даже вайръл да стане и хората да започнат да правят музика с бибипките на колите си.

Аз съм някакъв шибан гений, казвам ви – никой друг досега не се е сетъл за това, герила маркетинг гурута!

Надушвам инстант профит, просто.

[18:23:07] LoPi: dyjdute se lee iz vedro,
a nqkoi pie biiiiiriiiiichka
i nqkoi pie BIIIIRIIICHKA
a nqkoi pie BIIIRIIIICHKA
kit kara vertolet, boza sanuva kuncu s led
a nqkoi pie
BIIII
RIIII
CHKAAAA

[18:23:17] LoPi: drinkin in elevator, getting my beer while i’m going donw
drinkin in elevators, drinking beer while i hit the ground

[18:23:22] LoPi: angie, angie, when will you bring my beer?
angie, angie, where are you with my beer?
with no drinkin for my soul, and no beer in my hand
i can’t say im satisfied

[18:23:29] LoPi: wish you were beer
we’re just two lost souls swimin in a beer bowl
year after year
drinking over everlasting beer
wish you were beer

[18:23:52] LoPi: alway close, no matter how far,
couldn’t be much far from the bar,
forever, drinking my beer
and nothing but beer matters

[18:24:10] LoPi: you can’t read my beeeeeer face, my bebebebeeeer face

[18:24:18] LoPi: ivane, zashto go napravi, ivane ti imashe bira
kolko bira ti dadohme vanio
ot bira ne te lishihme

[18:24:24] LoPi: old McLopi had a beer, and with this beer he had another beer,
eeeya eeeya beer
with a beer over here, and a bere over there,
here a beer, there a beer,
everywhere a beer bee

БИРА!!!!

7 вида сайтове, от които ми е писнало вече (и три вида дизайни, от които те болят очите)!

Еко, био и вега- блогове – всеки еко, био или вега активист прави свой блог, в който пуска едни и същи видеа, които обясняват как хората сме ултра зли копелета, не ни пука за нищо, цапаме водата, въздуха, тревата и всичко, правим ужасни храни, ужасни дрехи, зли сме към животните, зли сме към другите хора И САМО АВТОРА НА БЛОГА ВИЖДА ВСИЧКО ТОВА! И неговите други приятели, които също имат блогове. И всички те тръгват на кръстоносен поход срещу ужасното мислене на останалите. Сериозно, тея блогове и сайтове никнат като пластмасови чаши от бира след концерт. И всички линкват само към едни и същи безумни филми и видеа.

Маркетинг блогове – ако направя кратък списък на маркетинг гуру-тата, които бълва НБУ, сигурно ще има около 30% от блогосферата. Всеки прави маркетинг блог, в който обяснява как трябва да стават нещата, как се правят нещата и колко по-яко се правят нещата в другите страни и как той иска да е част от тях. И да, завършил е НБУ. В тоя ред на мисли, някой да измисли термин за “герила маркетинг”, понеже това като го видя и ми се иска Фидел да ги прави в някой долен кубински затвор, където да станат кучки на някой с повече татурани кръстове по себе си от колкото те имат мусколи в тялото си. И да се казва Естебан.

Блогове с картинки – от както се появи тъмблр, всеки започна да прави сайтове, в които да пуска някаква картинка и да бичи послание под нея. И да се чуства “артси” от този факт. Снимки, стари фотоси, нови фотоси, секакви фотоси и прочее се пускат всеки ден в такива иляди блогове, направи ми се гади. А посланийцата които се творят към тях могат да ти докарат диабет. Сериозно. Истиснки диабет.

Сайтове за запознанства – или домът на перхидрола и ебънта! Само като гледам “каките” дето са вътре и ми става криво, сериозно. И разните “нарезани” и “напомпани” типове само им мазнят под снимките – красивица, прекрасна, невероятна, бла бла бла БЛА. И навсякъде се пълни с банери за такива сайтове, запознай се с еди-кой си, секс за една вечер, намери нови хора, намери стари хора… да, мерси, НЕ ИСКАМ, ай сиктир вече. Аз нора хора намирам на други места, а не по нета.

Сайтове със “социална” насоченост – неща като ковни го, пиронкай го, фавни го и други такива, които искат от мен да пускам едни и същи неща и да казвам колко са били яки, найш ли ти тая работа. Примоции в УНСС ама друг път. Или неща като “новият фейсбук”, “българският фейсбук” и подобни прочее опити за клонинги.

Сайтове, които носят cheezburger network логото – не че нещо, ама са хиляди, с едни и същи дебилни картинки, които се пускат там. Само като видя логото и вече бягам като от огин.

Тези не са толкова много в бг, но като световен феномен са ужасно много – сайтове за дизайн, уеб дизайн и друг дизайн, дето е за уеб, ама не бил уеб дизайн. Коите са пишат от разни пишман дизайнери, които се опитват да си докарат малко хора, да им видят кривия дизайн, който по нищо не се различава от това, което сме виждали хиляди пъти вече. Само малка част от тези хора стават за четене и пускат интересни неща, 90% са чиста плява.

Сайтове за видеа, подобни на ютюб – наредиха се 1000 такива сайта, вече си има и скриптове за тази цел. И наливат в интернета, та наливат – виж нашият видео портал, виж най-новите видеа, ский тука на андреа по цици само видеото. Нещо, като електронните пощи навремето – всеки голям портал си имаше такава, но много малко от тях ставаха за чеп за зеле.

Сайтове, които ползват темплейт, който напомня на туитър - след като имат туитър като готова платформа, за чий мръсен чорап ти е да правиш темплейт, който да изглежда като него. Да, микроблогинга е ол дъ рейдж сега, ама е така, понеже има платформи за тая работа – тъмблр, туитър и други такива, подозирам. Ако имаш собствен сайт, за какво ти е да го правиш да напомня за нещо друго?

Луд на шаренко се радва или сайтове, в които има от 12 цвята 18ти – ако направиш подобно извращение, значи или нямаш вкус, или си луд гений и то се получава. Познайте кое се случва по често. Изчисти дизайна си, намали шаренийката и се фокусирай над съдържаниет. Тогава можем да си говорим.

Де що има майспейс профил – ако има нещо по-безумно от майспейс, то аз не го познавам. Единствената причина, ама единствената причина да ходя някога там, е че много групи имат профил там и пускат музиката си там, та да мога да я чуя, преди да си я купя.

Отишли двама да разгледат Хеопсовата пирамида. Вътре задух, прах, теснотия. Зяпали, зяпали, пък се отегчили. “Айде, пиши “Кур!” и да бегаме, че тука не се издържа. Различните варианти на вица казват, че двамата били българи.

За един ден, можете да видите поне 15 различни надписа “кур” по улиците на града. Броих го.

Този красавец седеше на Ангел Кънчев. Имаше лепенка, че е участвал в парад на стари коли. Напомни ми за старото ми желание да си имам ретро кола с модерен “хардуер”. Последното да се чете като – машинарии, които не са купе.

ебаси меча
еба тая крива нива
еба гу у дроба
да ти еба майката
да те еба в гъза
еба го и (съществително)
преебаване
ебана работа
ебаси
ебати
еба ли го
еби го!
ебах ли го….
бах
даге

И това са само за около 10 минути, само с един глагол. Интересното е, че това е световен феномен :

fuck that shit
fuck this
fuck him! (превежда се като “заеби го”)
fuck that
fuck yall
fuckin ‘a
fuck off
fuck it (превежда се като “заеби го”, но не се употребява за хора)
fuck!
motherfucker
unclefucker
fuck-a-doodle-doo
…

и други.

Тези изрази отдавна са се десемантизирали (изгубили са оригиналното си значение) и се ползват всеки ден със съвсем друг смисъл. Това обаче не значи, че винаги е било така. Като фен (в разумни граници) на етимологията (наука за произхода на думите), ми е интересно, кой е бил първият момент, в който някой е поискал да ебе нещо, което не е живо (не некрофилия, ами обект, който не е анимиран(т.е. не бил никога жив)) и в кой точно момент думите са загубили значение. И защо, да го еба, човек има желание да ебе почти всичко, което го заобикаля. И защо, деа, това се е случило с всеки един език на тая планета.

Днес, ако някой излезе и направи тест с 20 различни, случайни хора, ще разбере, че те по-често ебат лексикално (т.е. ползват десемантизираният глагол с различно от оригиналното му значение, за да изразят своя емоция) от колкото да си намерят другарка/другарче, с което да извършат репродуктивният акт. Ако се замислите над този факт, ще разберете много неща. Де да знам какви, сигурно нещо за делфините или шам-фъстъка. Примерно.

Такива изрази, дали повишават нашето лексикално богатство или го намаляват. Дали можем да кажем за някой, който знае 200 от тях, че има богата лексикална култура? Или това го пазим само за хората, които ползват думи като “еманирам” във всекидневните си разговори?

Там персонала страда от онази болест, в която клиента е там, само за да му пречи да си върши работата. Сервитьорките бяха нагли създания, които имаха онзи гаден техен навик да ти взимат чашата/кенчето с кола/бутилката, дори ако в тях има още малко отсанала течност – вашите последни 50 грама. И те гледат накриво ако им кажеш да го оставят – все едно си дребнав циция, който не иска да ги остави да работят – абе яяя – платил съм си го, мое си е – докато не е празно, няма да го пипаш. А, да, най-наглата серверка беше и особено грозна. От онези грозни жени, които се мислят за красиви, и които полагат усилия, да ти го докажат, само дето никога не им се получава правилно.

Нямат студена минерална вода. Само топла, някаква Вител, или нещо подобно, което беше доста криво на вкус. Имаха само малък Гролш за бира, който беше 5лв. И беше топъл – студени бири видях доста късно вечерта, и то явно само за избрани хора. И се държаха троснато, ако им исках студена вода – няма такава бе, къде си чул да се продава студена….

Цените са ужасни. Малка топла бира – 5 лв. Малък ром, капитан морган – 6 лв. Топла кола и вода – 2 лв. Не е като да съм особено беден, ама стой и гледай кога пак ще дам 5 лв. за малка топла бира. 3лв е моят максимум за бира в заведение, малка или голяма. 3лв е ок, но 5 е твърде много. Местата, на които можеше да седнеш също бяха малко. Всеки има нужда да поседне за малко, ако се раздава с танците.

Имаше и нещо с атмосферата – не беше правилна, не знам и аз. Въпреки, че се бяха постарали явно, мястото просто не ми седеше правилно.

Мр. Скръф, на който бях отишъл тази вечер, беше озвучен супер яко – излезе навреме и започна да пуска яка музика. Някакви хора твърдяха, че се познаваме. Това щеше да е много запомнящо се парти. Ако беше направено на друго място. Просто този клуб не е правен за такава музика, според мен.

А.Скилз направи супер шоу в Шугър – серверките бяха приятни и френдли, музиката, яка, маси и столчета имаше за всички.

И така, Sofia Live Club ме видя за 1ви и последен път. Задръжте си скапаната атмосфера с як звук за някой друг.

Близо до там е Jackin Bar. Ако Скръф пускаше там, щеше да е по-яко. Може да има място за около 50 човека и да става задимено, но е място с яка атмосфера.

Защо ли? Понеже го карате супер екстремно и понеже се опитвате да накарате хората да станат като вас. Не, не искам да чувам от вас, че всеки има право на избор – това което вие правите се нарича “гилт трип” в английският език – карате другите да се чустват виновни, затова, че ядат месо. Ами на мен не ми е виновно. Обичам месото, яйцата, млякото и неговите производни. И ми харесва да ги ям, вкусни са ми. Аз нямам нищо против вие да не ги ядете – това е ваш личен избор, до който сте достигнали след размисли и катарзиси, де да ви знам. Това, което ме дразни, е че се опитвате да ме убедите как това вашето е по-добро. Не, не е по-добро, не и в моите очи. Не е духовно израстване, а личен избор. Най-малкото, от храна духовно не можеш да порастеш, колкото и соя да ядеш. Или тофу.

Нон стоп се оплаквате, че неща се тестват на животни, особено активистите от вас – нека питам – на кой да тестваме, на хора ли? Понеже за мен един човек е по-важен от една маймунка, а без тестове нещата остават само на теория. Но не, вие сте винаги прави и знаете истината за живота, понеже като ядете зарзават ставете по-умни. И по-духовни.

Виж, вегетарианците ги разбирам – направили са избор и не се правят не нещо повече. Но вие, драги, вие сте ми идиоти. Поне повечето от вас. Не виждам лошо в това да направиш избор. Но напълно съзнателно да искаш хората да ти подражават, понеже единствено ти разбираш кое е правилно…

Така де. Аз съм толерантен човек, в границите на разумното – т.е. деля света на глупави хора и всички останали, а вие, мили мои вегани редовно скачате от категорията на всички останали в тази на глупавите хора с нещата, които казвате.

А, да. Пребройте колко от познатите ви вегани са яростни природозащитници, от онези дето скачат на антиГМО протестите. Само аз ли виждам връзките?

- малки момиченца, които редуват големи с малки букви в безсмислени изречения. пример : http://www.album.bg/naduffka/ .Мен ако питате, не го гледайте този линк. Ужасен е, просто. Както и да е, бой с лопата за такива хора.

- хора, които слагат много гел на малко коса – изглеждате мазни. Ако някой от вас се наведе, по-добре наблизо да има човек с тиган, за да не отиде мазното зян. Така де, едно време хората са я ползвали тая мас. Мазно, по-мазно, най-мазни, вие, тъпи копелете такива.

- жени, които слагат твърде много грим – клоуните са в цирка и не ходят с грим по улицита. Защо вие трябва да ми причинявате окулярен дискомфорт, с това, че не знаете точно колко фон дю тен се слага, и как да се работи с руж-а и как, да ви ритне куцото магаре, се прави очна сянка, или очна линия, или както там му се викаше на онова лилавото, дето си го слагате по очите.

- родители, които не си контролират децата на публично място – нямам предвид паркове и градинки, имам предвид ресторанти, заведения, градски транспорт. Не ща малките чавета да цъкат навсякъде, да викат, врещят и да се замерят с неща, докато аз вечерям с някое момиче, опитвайки се да я убедя, че съм качествена натура и че в това да спи с мен няма нищо лошо. Но неее, малкият сополанко трябва да метне нещо по мен и да ми се хили.

- стари бабички, които хранят улични кучета – така те се въдят и следват всеки, който ходи с торба. Което води до рязко увеличаване на броя на кучетата в даден микро-район. Бабичките ли са виновни сега, или кучетата? Или малките деца, които си играят наоколо, или младите майки, които ги е страх да си пуснат детето навън?

- всякакви слепи защитници на популярни каузи – спрете колайдера, преди да унищожи земята, спрете ГМО преди да унищожи земята, спреде датчаните преди да избият всички тюлени. Всичко това е долен популизъм и пълен идиотизъм. Ето тук е много добре описано – ГМО и нещо повече

- хора, без особен талант, но с големи претенции – ако тези не ни цапат генетиката, не знам кой (освен пълните идиоти и хората, които не се къпят). От това да имаш претенции без никакво покритие не знам какво може да е по-зле (знам – традиционната кухня). Това, което е най-вбесяващо е всеки ден да трябва да работиш с такива хора, или, пази Джах, те да са ти нещо като шефове. Направо наливай бензин в бензиновата резачка и се впускай във вендета, за да се спасиш докато е време.

- хора, който не спират да мрънкат колко е зле в големият град, но не го напускат – една група на варненци ме подсети за това – най-хубавото нещо в София била табелката за Варна. Ами добре си дошъл да палиш чизмите за морето и да не ми идваш в града – аз си харесвам мръсната, гадна София, моята питанка е – ти какво правиш тука, освен да ми мрънкаш колко ти е зле? Махай се и си вземи бурканите с теб!

Това е само кратък списък, който ще се развива прогресивно с течение на времето, понеже има просто толкова много хора, които са за бой с тояги и бой с камшици с метално по тях едновременно.

Така, нека разграничим хубаво нещата – има мрънкане, което граничи с оплакване, има и хейтване, за което не успявам да се сетя за правилна българска дума. Каква е разликата ли? Ами много основна, това ще ви каже. Хората, който хейтят, флеймят и тролват и други такива неща влагат страст в това, което правят, чуство и макар и да са пълни идиоти понякога, понеже само хейтят, без да разбират, понякога попадаш на човек, който не само ще ти каже защо хейтва, но ще изкара и толкова добри доводи, че още малко и ще те убеди колко е прав.

За разлика от него мрънкалото и хленчото не влагат страст в това, което казват. Те просто са недоволни от нещо, но не правят нищо по-различно от това да се оплачат. И винаги има от какво да се оплачат – дали е топло или студено, скапатно мрънкало ще мрънка, че му е иначе на вътрешното време, и че не трябвало да е така, понеже е ужасно в момента.

Едно качествено мрънкало може да мрънка и мънка по всяка тема, която му се даде, понеже той за това живее.

Как се стига до това да станеш мрънкало? Достатъчно е да се видиш как от теб няма да стане нищо особено, като примерно рок или поп-фолк звезда, или просто шефче с много пари. Ти ще останеш да работиш в малък офис, на средна заплата. Техните мечти да станат нещо особено са се изпарили и сега те са само поредният средняк, който няма да стигне по далеч. Те са малки и леко озлобени на живота, но само леко, понеже ако ритат много, като нищо да стане нещо, което да им строши рахата. Те са неразбрани, недооценени, необичани, долни досадни мрънкала и ме дразнят безумно много.

Така че, ако смяташ цял ден да мрънкаш за нещо, и ако смяташ, че това ще има повече ефект от това да станеш и да направиш нещо, ако си тук, просто за да се оплачеш от нещата, моля ти се, тегли си един ритник в зъбите и се разкарай.

Тъпи, досадни хора.

нещата, които можеш да намериш във веба са уникални

- Ский го оня дебелия, там.
- Кой бе?
- Е оня дебелия, до другите двама дебели, дето са до третия.

През цялото това време махам с глава или описвам полу-кръгове с ръка, за да укажа посоката. Само аз ли считам това за дебилно и ограничаващо моите комуникатвни способности?

Някой изтъкна, че това било грешно ако посочиш някой инвалид. Ми не смятам. 1во, инвалидите не ходят в групи и лесно се забелязват – патерици, например, или количка са сигурен знак за някакъв моторен проблем. Няма нужда да се сочи. 2ро, за хора с недъзи е грешно дори да им зяпаш недъг-а. Не можеш да го сочиш, не можеш да го гледаш, да го игнорирам съвсем ли?

А ако соча някоя катерица? Това обижда ли я по някакъв начин да дойде да скочи и да ме захапе за веждата, висейки от лицето ми, готова да ми се изпикае в устата (да, представих си го като го писах и реших че няма да ми е никак зле да ви го опиша и на вас).

В следствие на така изказаните доводи, ще си соча каквото си искам. Особено ако е нещо важно, на което искам да обърна внимание. Те това там е, дето ти го соча с пръст. Оранжевото, с пипалата и коронката бе – оранжев ктулу!

Силно разочарован и силно благодарен на хората, които ги качват на торенти, понеже по никакъв начин не бих искал да гледам тези бози на кино. Нека започнем с боза номер 1 :

Книгата на Илай.

Трейлъра обещаваше досте екшън, в стил Fallout. И стилът беше спазен. Постапокалиптично, хората търгуват с джаджи, има бандити, има шефчета, има канибали, има какво ли не. Атмосферта във филма имаше. И … дотам.
Сега ще предположа, че или сте гледали филма вече, или ако не сте, няма да загубите много ако ви кажа голяма част от историята. Дензъл Уошингтин има последната библия и Ипод и обикаля Америка с тях, като му отнема 30 години да стигне до Л.А. По средата на пътя си, някъде в Лас Вегас, той намира хора, които имат селце. Явно единствени. И там той намира някой, който иска библията, за да изгради новият свят върху религия.
Сега, ще пропусна идеята, че всичко се върти около библията, че ми я натрапват така нагло в лицето, че във филма казват че тя е виновна едва ли не за войната и че сега е най-търсената книга.
Това, което ще каже, е че Дензъл Уошингтин се оказва сляп и библията е за слепи. И че господ му помага да вижда и също така доста успешно да коли хора.
И да, филма е муден. И Дензъл Уошингтин изобщо не дава вид да сляп. И застрелян в корема, оцеля солидни 40 минути екранно време. И греба в лодка, и вървя пеша, и направи от Мила Кунис коравия мъдурфакур за тези 40 миниту, без да си дава много зор.
След филма съвсем откровенно се извиних на момичето с мен че съм я подложил на този майнд рейп.

Пърси Джаксън и Олимпийците.

Отново, трейлъра обещава екшън и яка визия. И го е правил Питър Джаксън. Той ми даде Кинг Конг, който ми хареса, макар че го гледаш с адско главоболие и макар че беше 100 години дълъг. И сега… той срал, срал, срал, правейки Хана Монтана прави секс със Хари Потър филм. Т.е. ако идеята за едното и за другото правят секс, то тази боза ще се роди. Така де. Разбрахте ме.
Много, много безумен филм. И то безумен, като се има в предвид, че очаквах безумия. У-жас-но тъп. Не става за хора на 7 години. Защото няма кръв. Освен ако някой не се удари силно някъде. Но не и ако го пернат с меч, неее, тогава няка никаква кръв по тях. Дисни, какво повече.
А, да, историята за любов тип баща-син не сработи. Виж, във Wanted сработи. Там беше ок. Там сина уби баща си, понеже ми бяха казали, че той бил убил баща му. Майндфък. Тук имаше бла бла бла бла бла, Розарио Доусън, бла бла бла. И Пиърс Броснън беше кентавър. Сериозно, не го глейдате, особено на кино. Сега е премиерен – не не не и пак не.
За какво става дума – нашто момче е син на посейдон, за което си мислят че е свило на зевс светкавицата, докато той е бил явно под душа. почват да го гонят минотаври и друг, то се забива в лагер на други деца, на които родителите им са хойкащи по мацки богове и там решава, ще че се прави на мъж и спасява светкавицата и света и майка си и баща си и на зевс ерекцията и такива неща.
Забавното – нямаше го.
Скучното – целият филм.

Черната Мълния.

Някой помни ли спайдърмен? Еми това е и тук. Същото, но с айфони. И по зле. Един път, руснаците да изкара някой филм, който да рекламират силно и той да е копие на Спайдърмен. Сериозно. 1 към 1.
За какво става дума набързо. Нашият пич е студент, който работи като доставчик на цветя и завижда на богатия си приятел за мацката му. Решава, че такава мацка се взима с пари и почва да става егоцентрично копеле. Баща му му се ядосва, убиват го, търсейки нашият човек, той претърпява катарзис, става супер герой, спасавя москва, взима мацката. Това, докато кара волга, която може да лети.
Забавното – руснаците, няколко по свежи момента, как изговарят нано-катализатор, усещането, че всичко това е снимано в БГ понеже интериора е същият.
Скучното – всичко останало. Предпочитам си спайдърмен, мерси.

Edge of Darkness.

Това е на Мел Гибсън новото филм. Става за гледане, но не бих повторил.
Биваше. Ставаше. Това мога да кажа за него. Бива да се изгледа. Бих му дал едно 6/10. Заради свежите убийства. И хората, дето играят вътре.
Малко скучно послания даваше, но карай, живее се с това.

Надявам се това което тепърва ще излиза да си вземе поука от тези филми и да не им ходи по следите.

В този ред на мисли – трябява да има нова категория за Оскар. Или златна малинка. Трейлър. Как може да има толкова корави трейлъри за толкова тъпи филми. На хората, които ги правят – оскарчета. Задълже. Категория – Най-як трейлър за най-тъп филм – печели – Ханкок. И повечет филми, дето са споменати горе.

За да има и малко позитивна част, нов анимиран сериал, Арчър, за който Ju писа в туитъра. Има го в арената, доста е приятен за окото, смях се с глас в някой моменти. Записва се да се следи, дано се излъчва по често и дано има много сезони.

На първо време, нещо което много ме дразни. Когато се къпеш и се се накиснал хубаво и ти е едно топло, не ви ли е супер кофти когато дойде момента да ползвате душ гела? Гадният студен душ гел, който направо ви разбива мокрия рахат за около секунда. Да ама тази секунда кеф си е моята секунда кеф! Не виждам логична причина да се лишавам от нея. Защо не е така с шампоана?

След като минахме този момент, искам да ви питам, не ви ли дразнят по старите хора, които нон стоп се опитват да ти дават съвети и ти повтарят, че и ти ще станеш като тях и ще мислиш като тях? Нека дам пример. Преди години, имахме свежа и сериозна групичка. Бяхме започнали леко да се делим, но не много. И бяхме на по 16, 17, 18 години. И щяхме да празнуваме Хелоуин. За целта, отивам аз да си взема костюм от театър, понеже те, ако не знаете, ги дават под наем. След като го взимам, с охраната се провежда този разговор :

- Момче, на теб за кво ти е тоз костюм.

- Ми за Хелоуин, правим си парти.

- Това не е български празник, защо го празнувате?

От малък се дразня на тази реплика. Защо да го празнувам? Понеже е весело. Понеже мога да се маскирам, понеже можем да се съберем с маскирани хора. Защо не? Какво като е американски празник? Защо да оставям това да ме спре? Обидно е за българските празници ли? За кой по точно? Какво ви бърка толкова скапаното маскиране? Деа и дребната завист която имат хората.

- Ами понеже ни е повод да се съберем, така, маскирани, да се забавляваме, с приятели.

- А ти колко приятели имаш?

Сериозно? Има ли значение колко са? Това е само въпрос, с който човек иска да стигне до същината на тезата си, водещ въпрос. Следователно, неговият отговор няма толкова значение, понеже питащият просто търси място за следващата си реплика и в реда на диалога от вас се очаква да кажете нещо. Кисела краставичка или 4 костенурки и плъх, например.

- 50

- А колко от тях са ти “истински” приятели? – мазна усмивка на мазното дебело лице на охраната.

- Ми де да знам, 25.

- Ще видиш ти, че не е така. Човек има двама или трима истински приятели, другите са само познати и хора, които искат да те използват.

Кулминация. Интелектуална еякулация. Гениалното заключение на охраната на театъра, нещото, за което е мислил цял живот.

Ако съм на доста години под него, с какво право той ще ми разваля кефа. Какво очкава от мен? Да кажа на приятелите ми – ти и ти, вие оставате, другите, вие не сте ми “истински” приятело, ерго, през кура ми е за вас.  На какъв принцип да ги избера? Аз съм на 18, деа, имам право да мисля за сега и на момента, да имам 60 приятели, с които се виждаме редовно, за чий ми е да ги деля. Или да прекарам живота си в търсене на “истинските” хора, както правят жените от малоумните комедии – чакам единственият мъж. Ми чакай си бе . Стой и чакай. Аз не смятам да чакам никого, а смятам да си правя кефа.

Защо някой би искал да ти преебе кефа? Защото той самият вече няма такъв и не вижда причина защо и ти да имаш. Понеже има повече години зад дебелия си задник, повече ракии е изпил от теб и има прави да ти казва какво да правиш. Това което научих от такива хора е, че годините не ти дават задължително право и не те правят задължително по умен. Така че, майната ви на вас и на скапаните ви съвети. Аз ли си живея моя живот, или вие? Живейте си вашият и си пийте ракията, така остава повече ром за мен.

Само мен ли ме дразнят какви стават хората зад волана? Когато седнеш в кола, това те променя изведнъж. Както е казал Карлин  - забелязали ли сте, че когато карате, хората които карат по-бавно от вас за шибани идиоти, а хората, които карат по-бързо, са луди? Дам, като седнеш зад волана и самият факт, че ти командваш два тона ламарина с 80 км/ч, карат онея неща, на които им викат жлези с вътрешна секреция да се екзалтират и да пуснат няколко грама гняст в мозъка ти, в следвствие на което ти ставаш нумеро уно шофер, а останалите на пътя си нямат идея за какво са там.

Друго, което ме дразни ужасно много, са хората, които отказват да празнуват някой празник, понеже той те кара да станеш роб на капитализма и да наливаш пари на големите корпорации. Особено много такива класни идиоти се въдят около св. Валентин и Коледа. Основни техни доводи са, че така убиваме духа на празника. Абе, борци за традицията, някой от вас може ли да ми каже какъв точно е духа на Коледа, и как го убиваме, като си даваме подаръци, усмихнати, около масата? Как точно го разбиваме на пух и прах? Как точно фактът, че съм взел някой як подарък на майка ми и баща ми от книжарница Пчела помага на големите корпорации? Или цветето на св. Валентин им помага? Това, че вие сте шайка недоабани тъпаци, които нямат приятно семейство или които няма с кой да празнуват св. Валентин не ви дава право да ми бучите на главата.

А, и Трифон Зарезан, нека празнуваме него. Ами нека – как се празнува – като се напием с вино – стара традиция. Супер. Отново, нека използвам чест довод, който чувам за св. Валентин – какво те спира да правиш това всеки ден?

И нека чистача на входа да не ебава да го чисти – пробвам го с едно билетче на стълбите – седи си там с дни, без някой да го махне. Ама такса за него се плаща, нали?

Днес и Хриси се оплака с право от съседите си. И е много права.

Хората са тъпи лайна като цяло. Винаги съм смятал, че човек се става, а не се ражда. Само дето, някой само с раждането са си останали.

Как така оня тъпак от 1вия етаж може да мрънка 1 час, че след като живее там, не го ебе за асансьора и ние да си го плащаме и после да ми говори, как ако имам котка, да и плащам повече такса вход, понеже е котка. Моля? Абе, на теб нещо в главата щрака ли? Ако я разбия с тръба, ще намеря ли вътре нещо?

А любимите бабички, които никога нямат пари за нищо, не могат да опрвят тоя апартамент, не ги ебе че ти ебават майката с течове и после те нападат, че се държиш нахално и как можеш да искаш нещо такова от тях? Абе ало, като не можеш да си платиш, ходи в старчески дом. Там хем ще се грижат за теб, а тоя кутийка в която сега живееш можеш под наем да я дадеш. Така и ще спре да ми тече вода по стените.

А колко е забавно да си домоуправител пък, това е най-големият кеф на света.

Защо, да го еба, трябва да се седи във входа, на студеното, да се заяждаме, а не се съберем в някой апартамент, да обсъдим всичко на фастъчки. Ше видите как хората ще са много по предразположени да правят какво ли не ако им е удобно. Ако не, винаги можеш да ги изгониш от вас – или ще седят на студа, или ще са съгласни с теб. Може да е авторитарно, ама да се спасяват.

Само ми е интересно какво мислят съседите за мен. 100% по същият начин.

И така. Хората са идиоти, ние като народ сме двойно по-големи лайна, един голям буламач от кокошкари, мрънкачи, дребни сметкаджии и малки хора. И чиновници в държавни учреждения – това е диагноза, убеден съм. Който започне да работи там, рано или късно се предава и спира да иска да се занимава с хора и пенсионери, с последните най-вече.

- човек, трябва да ти кажа нещо
- какво
- вчера дойдоха резултатите
- кои резултати
- от болницата
- че аз кога съм ходил там
- онзи ден
- не помня
- и на резултати беше доказано черно на бяло
- какво
- че си болен
- болен?!
- болен
- от какво съм болен
- шизофрения
- това да не е възпаление от онази дето спах с нея, щото се мазах с кремче после
- не, в главата е
- кво ми е в главата бе, там само вишисти има
- кви вишисти бе
- може да имам бръмбъри в главата, но всеки един от тях е вишист и маркетинг гуру
- казах ти вече, болен си в главата
- е нещо по специално казват ли
- да
- и то е?
- ти си шизофреник
- да бе, как така
- не си ли усетил, че никога не си сам
- не е вярно бе, като ходя до тоалетната съм сам
- не си
- ах, деа, таванската котка ли ме гледа? подозирах малката мръсница…
- не бе, тъпак, в главата не си сам
- чакай, как така не съм сам в главата си бе, там има само една сива каша
- абе едни неврони цъкат с едни други неврони и така в главата ти има и друга личност
- тва да не е като онзи филм по стивън кинг, дето на човека му откриха недорасъл брат близнак в главата
- подобно, само дето нямаш очи и други крайници
- копеле, знаеш ли какво разбрах? крайника на чехълчето се нарича псевдопод.
- и ти какво сега, искаш да размахам псевдоподи от кеф ли?
- не, искам да си завреш псевдопод в носа и да кихнеш
- ти си болен
- нали ми каза
- именно
- едно нещо ме тормози обаче?
- кажи
- ти… кой си бе?
- тъпак, аз съм ти. от един час си говириш сам в огледалото. казах ти че си болен…
- ех… кривинка. нищо де, сега ако правя простотии, ще имам с какво да се оправдая – беше моето зло друго аз.
- кое е твоето зло друго аз
- ти
- аз съм доброто аз, идиот, ти си злото копеле
- ебаваш се с мен.
- ако го правех, щяхме да сме с пръст в задника. стегни се малко
- прав си, като се знам какъв съм, приемам тея неща буквално.
- именно, така че внимавай какво говориш, понеже аз съм ти
- а.. имаш ли достъп до някакви странни части на мозъка ми? мога да стана като хаус ако е така
- не бе, аз съм ти, само че друг
- ти си аз, само че друг
- именно
- нали знаеш оня виц за чукчата дето отишъл в африка и после като се върнал, другите чукчки го питали – ти слон видя ли? – да – и как е? -вие мечка виждали? – виждали – еми няма нищо общо. е тва ми каза и ти сега
- знаеш ли кое е най кривото
- кое
- от целият този диалог, загубих идеята кой кой е
- май ти започна
- като малките деца си
- не бе, ти започна да ми говориш за болници
- което ме подсеща
- кажи
- искат да те приберат
- ами теб
- аз се разбрах с тях, аз оставам
- долно копеле, но какво друго да очкавам от себе си
- ти го каза
- абе, ние делим едно тяло
- зацепваш най после
- ами как ти ще останеш
- лесно – оставам. ти – заминаваш в карцера при другите луди. за да съм честен, там ти е мястото, като ще говориш за чехълчета
- е нали аз съм ти
- ама не съвсем
- съвсем си изперкал
- и аз това ти казвам, за лудницата си само
- едно ме плаши
- кое
- че както се оплетохме, не помня кой кой е
- и
- ами как ще разберат кой да вземат и кой не
- ези-тура
- хитра идея, знаеш какво ми харесва
- калъч
- значи е решено
- и какво правим
- и двамата оставаме
- добра идея
- само че имам въпрос
- да
- как ще се делкаме
- ти ще си по всяко едно друго време, аз взимам оргазмите
- дадено
- верно ли се нави
- много ясно, аз не мога да свърша като хората, не помниш ли
- деа, преебах се
- именно. айде сега долу в ташаците, където ти е мястото
- пак ще се срещнеееееееммммммммм…
- ще те видим, какъвто съм сексуално активен, може никога да не стане. ма да се еба в идиотиа, как само се навих… ах, деа, копелето се опитва да ме наебе със собствена ми пишка! ще видиш ти като те ритна в зъбите!

[simage=3671,160,n,center,]

Какво излиза? Всички обичат букаке

това с развитието и наблюдението му е доста забавна работа.

нали се сещате как с кеф гледати старите си снимки – какви сте били гноми преди 10 години.

сега се хванам да внеса ред в музиката си, понеже беше пръсната по 10 хард-а в 10ти. намерих старите папки и старите албуми – има неща, които не съм чувал все още, имам неща, които сега ми харесват много повече и неща, които се чудя как съм можел да слушам, понеже сега от тях ми протича ушната кал. но съм имал нервите да ги подредя – браво на мен.

дигиталните фотоапарати са нещо, което ме радва да го имам – дава ни шанс да снимаме на воля и след години да си гледаме снимките – многото снимки. тонове снимки. и да видим какво сме правили и къде сме ходили – с кои хора сме излизали. с кои хора сме “ходели”. да върнеш времето назад, малко ей така.

нали знаете какво е времева капсула? това е една кутия, в която слагаш някакви неща, които са важни за теб сега и ги вадиш след 4-5 години. от американският колеж бяха накарали брат ми да направи такова нещо – когато го отвори в 12 клас и видя какво е пъхал вътре, паднахме от смях. да се видиш какво си било идиот преди време. важното е, да го оцениш.

цялото това мислене за миналото и това какви сме били води до неизбежното какви сме сега. доволни ли сме? това ли искахме да станем? това ли си мислех да бъда, това ли исках от себе си?

когато бях по-малък, идея си нямах какво исках да бъда. нямах поглед за бъдещето – имаше тук и сега и нищо друго. другото беше утре, а утре беше далеч. сега съм се променил, но малко. смятам се за хедонист, но мисля че това е просто оправдание за зомби-натурата ми – повреден тип, който не иска да види утре, понеже има страх че той ще е като днес, а днес беше нищо особено.

един нищо особен живот, който се оправдава с хедонизъм.

примерно.

с какво трябва да измерим колко съществен ти е бил живота? с това, което си оставил след себе си? с това, дали си умрял доволен от него? с това, дали на хората им е пукало за теб? с това, дали имаш паметник? джордж уеа има, но днес няма да чуете нищо за него. жив е човека, надявам се.

с тази идея в главата, мисля да се запиша доброволец в червеният кръст. ако ми отърват условията де.

редовно се случва да слушам за турзъм при нас. как сме имали това и онова, как хората трябвало да идват, но те не го правели. чудно защо ли?

примери :

няма никакъв начин да се ориентираш кое къде е. застанете в софия, на 5тте кьошета. представете си че сте чужденец и вижте дали някаде, по някакъв начин, ще разберете къде сте. или къде трябва да отидете. няма табелки, няма карти – вие сте тук, нищо няма.

ами градския транспорт – как да разбереш как да стигнеш от А до Б? и ако се качиш – как да разбереш от къде да си вземеш билет? глобата за чужденец е евро, много ясно.

да не говорим за пътищата – ако пътувате с кола в българия, сте загубени. знаците по пътищата са плачевни, пътищата са ужасни, да не говорим че няма една табелка на друго, освен кирилица. но нека идват туристите, те ще се оправят.

бях в албена преди време – баничката беше 3 евро. ако кажеш, че си българин обаче – левче. иначе – 3 евро. за скапана баничка.

в повечето места – обслужването е ужасно – в созопол например имаше само 2ве места, които това лято минаха – бих отишъл пак теста. на повечето места те гледат все едно си им длъжен и все едно само им тровиш вечерта – след като вашата заплата зависи от това дали аз съм на кеф от храната и обслужването, познайте дали ще вземето големи пари ако се държите като гъз, бавите храната или повтарята – това го няма и онова го няма от менюто.

когато дойде някой чужденец, първата мисъл ведната е да му вземем парите. но не хитро, така че да му хареса и да дойде пак, ами сега, на момента, веднага, колкото мога повече. таксито взима 10 евро вемсто 10 лева.  и човека, койти си мисли – аха и тея с евро работят влиза в магазин и се пробва да плати с евро – ше платиш ама друг път – гледато като извънземно и на развален английски му се обяснвя как не може, тука само с левове работим.

освен това, няма подход, няма с какво да спечелим туристите – освен немските бабички, които идват и гледат все едно са в сомалия. или на плажа – хората не идват да гледат грозни хотели, застроени навсякъде – те идват да видят нещо различно. еми няма такова.

и не, едно министерство на туризма няма да оправи нещата, понеже те не зависят от него.

това, с което ние сме известни, са евтиното пиене и евтините жени.

тази година бях във виена – всеки автомат за билети има англииски интерфейс. да не говорим, че от един автомат можеш да си вземеш билет за всичко – влак, автобус, трамвай, метро. а, да. има и карта на метрото – навсякъде. и на транспорта им.

за да има развитие при нас, трябва изцяло да се промени подхода на хората към реклама и услуги – понеже имаме скапан потенциал за повече.

плява.

www.dnes.bg%2Fredakcia%2F2009%2F10%2F04%2Fchalga-i-porno.78559&h=79cd3802e0d4cf93c5eba22ea0993d28

това е това което имах на предвид. такива статии просто ми бъркат в разклатеното душевно здраве. автора си е харесал тема, изразил е някакви особено мътно доводи защо, кое и как, срал е на белия лист на монитора как всички са виновни, гордо се е тупнал че е направил нещо значимо и след това е запалил цигара на балкона.

след което идват коментарите – до един съгласни с това, което той е написал – тука е вината, това е проблема, бла бла бла.

плява.

това, което липсва в цялата работа е капка мисъл. да, в статията има логични доводи – този и този виновни, в следствие на това и онова. браво. това, което няма е дори намек за евентуално решение. след като си написал един голям трактат по темата, и след като явно имаш мнение – дай решение. според теб. какво да правим, о велик мислителю? няма такова нещо. да не говорим, че идеята от 1вия параграф се губи и се минава в едни размисли за това как малките момиченца се чукат от малки.

зле.

всеки е застанал на своята малка трибунка и казва кое как да става. лошо няма. това, което аз искам от вас, дето сте се заблудили да четете докрай, е да не вярвате на това което четете безусловно, ами да обмислите нещата преди да вземете мнение. мислене му е майката.

да вникнете в нещата. да видите и двете позиции (или колкото са там), преди да скочите като малък пинчер на шпек салам. мисли, преди да пишеш, говориш и действаш.

не е чак толкова сложно, начи.

примерно.

това е преправен вариант на онази поговорка за детските неща от коринтианците.

глупости, според мен. наистина, с напредване на живота, човек започва да гледа по друг начин на нещата, по сериозен начин, който да отговори на социалното му положение и статут. но само защото това се изисква от него.

ако погленем на живота от гледна точка на години, ние имаме една много малка порция, в която сме млади и голяма порция на старост. кога идва моментът пик? 30? 35? 40? и след това? 60 и пенсия?

да забравиш какво е било преди да станеш сериозен да го оставиш зад себе си и да продължиш все едно е гаден спомен, бивша връзка или лошо напиване е най-голямата глупост, която можеш да направиш, някога. когато и да е било. защо ли?

защото тогава са били най-веселите ти години, без социалното бреме, без да се тревожиш за утрешният ден, без да те е страх.

всеки от нас трябва да има връзка, с онази част от мозъка му, която казва : майната му на всичко, и просто да се забавлява с това, което прави.

като цяло, според мен причината за всичко това, са другите хора. човек живее, опитвайки се да се нагоди към някакви стандарти, които са наложени, да влезе в онзи калъп на нормалното, което е вече дефинирано и евентуално, ако разпуска, да е пак според нечии дефиниции. допустимо изперкване.

и това ни се налага още от малки, в детската градина, училище и тн ни се повтаря какво да правим и как да се държим. и затова децата са толкова доволни – понеже не знаят, че това което правят е грешно от гледна точка на многото хора.

лошото е, че това е един порочен кръг. не можеш да се държиш като дете, понеже ако всички го правят, нищо няма да функционира и ще се върнем назад цивилизационно. което е кофти.

шибана работа.

и все пак, не трябва да губим онази връзка. искренно ми е кофти, за хорта при които я няма.

днес например ми дадоха най-безумният проект, който ще се бави с месеци, понеже шефа има странен начин да гледа на нещата. и сега ме чака поне една седмица да се занимавам с глупости. които са безумнио скучни. прегледах джобс.бг и не си харесах нищо, а и май трябва да си напиша и cv-то наново.

сред цялата тази купчина кравешки курешки, сред която лазех, безпаричен, уморен и търсещ котешка храна, намерих нещо.

малко предистория.

от преди време казах, че обичам малките неща в един ден. онези малко неща, за които си е струвало да изкараш и тези 24 часа далеч от леглото. понеже прекарваме по-голямата част от деня си в някаква рутина – ставне, работа, кафе, работа, обяд, работа, кафе, работа, прибиране, почиване, излизане, прибиране, сън.

дори се събра на 1 ред. та в тази дневна рутина, която се повтаря понеделник/петък и която събота и неделя е главно сън и мързел.

та в този цъкил, човек подсъзнателно се старае да намери онзи момент, който да му направи денят. независимо какъв е. просто едно малко нещо, което да даде смисъл на следващите няколко часа.

itmademyday.com

това е сайт, в който всеки ден хората си казват какво е направило техният ден. проста идея. много ме радва. почти колкото лол котки.

обичам си интернета

грешката е вярна.

2ве.

да сте забелязвали колко много сме зависими от цифрата 2ве? 2ве ръце, 2ва крака, 2ва пола, 2ве цвята – синьо и червено, 2ве партии, 2ва прибора на масата, 2ве жени..

има нещо много двоично(двуично?) в цялата работа.

ако ной наистина беше построил ноевият ковчег, само с неговото семейсвто и целият свят е бил под вода, как е продължил ной рода човешки?

да се върнем по назад, ако адам и ева имат двама сина, как те са продължили рода?

никой да не казва овчици! миро, теб гледам!

котката мячи гладно в коридора. дали би яла пиле с ориз? и да не иска, само това има.

на 30 има два рожденни дни. вени, която в момента не я знам какво прави и вики, която черпи бонбони, малко уиски, чипс и сандвич. евалата. дълги години да ми давате поводи да ви мисля подаръци.

отивам да спя, стана време вече.

този от тази вечер обаче… след като попита стандартният въпрос – абе има ли хора в алкохол да се връщам пак там? реши да мине на лично ниво – абе, къде ти е жената? няма жена в момента – казвам му аз. що така? пита той. набързо му разказвам за последната си “връзка” което само му отваря глътка, за да разкаже той какво го гони – живеел с някаква жена от 10 години, женени са от една година, а последните две години разцъквал и с друга мацка. която правила аборт заради него. беше убеден, че това ще му се върне и постоянно казваше какво ли да правя сега. развих му една бърза теория за хедонизма и защо ми харесва, той си помисли че съм завършил философия или нещо такова, което пък ми докара една малка душевна ерекцийка – има и хора, които мислят че съм философ и най-вероятно, по-умен от тях.

красота.

по тази линия, някой може ли да ми намери безбожно голям хард диск, с който да свалим заедно музиката от бар габа? моля. обичам това място и обичам музиката им, но ще се докарам до фалит скоро с тях.

шотове с чили са нещо много вкусно. маслинките с ядка в тях, също. като ги комбинирате и ще разберете какво ме гони тази вечер.

а, да. понеже ме мързи, пуснал съм 3 доста яки песни във фейсбук-а. можете да ги преслушате, понеже са доста свежи. за тези, които нямат моя фейсбук, да поправят грешката. песните са :

Propellerheads – Crash

Diplo – Big Lost

SMOKE ON THE WATER – SENOR COCONUT

преслушайте ги, няма да съжалявате.

някой неща имат логика, само в определн момент от деня и в определно състояние на ума. и ако мине “онзи” момент, то те стават вече глупави, губи се логиката или просто вече не е същото.

когато бях в 11 клас ме запознаха с идеята на Джон Лок, наречена “табула раза”. на латински това значи празен лист. това което Джон Лок казва с идеята си за табула раза е, че всеки един от нас се ражда без да има каквото и да е, което да го определя като характер и човек. един празен разум, върху който с течение на времето се записва всичко и накрая, като на ресторантска сметка, пише цялата сума.

(At a higher altitude with flag unfuried)

първите хора, които започват да пишат на този празен лист, са родителите. след тях идват приятелите, хората около вас и идва моментът в който започваш сам да пишеш там. за да ви дам сходна аналогия, в началото започваш да слушаш приказките на баба, след това да четеш книги и след това започваш, повлиян от всичко това и сам да пишеш.

(The grass was greener)

човек се определя главно от решенията които взима. от неговите действия, които са най-прекият резултат на тези решения. а човек взима решение въз основата на анализ на конкретния момент, но най вече въз основата на предишен опит в дадена ситуация.

(The light was brighter)

с течение на годинте, човек се сблъсква с много неща, които искат от него действие по някакъв начин. така той събира опит на основата на своите решения, грешки и успехи. и както е с повечето неща в природата, след време се търси винаги решението на дадена ситуация, което ще доведе най бързо до нужният резултат. от точка А до точка Б по права линия. решения, базирани на предишен опит, оправдани, хустифицирани, правилни.

(With friends surrounded)

сега следва логичният върпрос, ако нещо работи в една конкретна ситуация, дали ще работи също така успешно и в друга такава? де да знам. опит и грешка. но след определн брой експерименти, човек е по предразположен да работи на сигурно, вместо да рискува.

(The taste was sweeter)

поне докато не дойде онзи нов момент, в който рискът ще си струва. и после, дори и да е грешка, знаеш че си направил нещо. или ще се чустваш по добре ако играеш на сигурно.

(The night of wonder)

пинк флойд пишат много красива музика. аз съм доволен.

вторника е шибан ден. понеделника е ок. но вторника, тогава става голямата анална оргия.

защо ли?

понеделника е понеделник за всеки. на всеки му е гадно, на никой не му се работи, никой не иска много от вас. понеделник е супер ден – закъснял си за работа – тежка неделя, сори. не ти се работи – и при мен така. мързи те – от неделята ще е.

вторника е друга бира, с вкус на овчи тестиси и бакелит.

защо ли? понеже тогава от вас се иска да работите, да дадете най доброто от себе си, да сте продуктивни, оригинални, красиви, свежи, бодри, ведри и други такива, които по добре биха седяли на таблека в завод през 70-те – бодрият работник прави повече тухли за държавата!

майната им! шибан ден вторник. по гаден от симитли, по миризлив от войнишки чепик през май.

събота и неделя за мен бяха супер. красиви дни с весели хора, парти, алкохол, секс, усмивки, весело, приятно, свежо, бас китара, абе прекрасно, хупшожно и други синоними, за които не мога да се сетя в момента.

понеделника ставаше.

вторника беше шибан. официално най кратката връзка, която съм имал – 1 ден. не е нещо за една нощ, не е случайна забивка, ами нещо като връзка. 1 скапан ден. евала на мен си.

копеле.

ето и причината за алкохолното накзанаие над черният ми дроб.

не че имам лоши чуства. не че имам добри чуства. просто не знам как да се чуствам. доволен, че не се проточи по дълго време или преебан, понеже нищо не стана.

което ме води на темата – защо да го еба пишем в тея блогове? за кеф? за само-доволство, за да задоволим егото? за да ни четат? за да ни уважават? за спорта? за се оплакваме?

на кой му пука за скапаните блогове? загуба на време.

ако някой пита аз за какво пиша – за кеф. за да видя колко бързо мога да пиша. за да видя колко правописни грешки правя. за да видя колко хора ще търсят порно с лелки при мен. за да кажа колко ме дразни някое нещо. за да простея на воля. за да съм интересен, за да съм популярен.

за себе си.

този блог се пише само, единствено и ограничено за мой кеф. за нещата които мен ме вълнуват, тормозят, дразнят или ми харесват. честно казано, не ми дреме дали някой го чете. дори и да го чете, какво ще научи? какво ще разбере?

деба.

скапани вторници. срядата ще съм по-весел. ще слагам тиренца след по. ще ям пилешка пържола. ще започна още една седмица  от мястото, където свърши предишната.

SSDD.

шибани вторници

-бате, тва беемве тука не е ли яко, я?

- еми яко е, да. – малко преди това бях видял номера на бавареца – С 1112 ХХ. и номера му, и той доста доволен. бръкнал се е явно.

- тея беемвета само дето свирки не правят. ма и за кво ти е, тая дето се вози до него дали не прави гнях гнях гнях (гнусен таксджииски смях, когато си мислят, че са забавни)

- Бате, аз тея дни карах и аз едно такова. ма не като това, ами една седмица. 2007, на брадчед ми, немам думи бате. Звъни тоя брадчеда и вика “Ела ме вземеш тука, аз съм в Биад” и аз му викам “Ок, баце, сега съм с таксито и идвам”. Оня вика “Заеби го ти тва такси, деаби и трошляка дето караш, ела тука без него”. Явно искаше у тях да го карам, понеже звучеше много пиян. Отивам до нас, оставям таксито, викам друго, стигам при Биад и му звъним “Аре бате, тука съм”.”Тука ли си ве? Аре влези тука при мене”. Дойде до охраната, вкара ме вътре, сядаме на една маса и там бате, алкохол, курви, квот искаш тва го има. Вика ми “Земи си едно кафенце, една кола и стой тука малко”. Рода е ся, седим аз, пием една кола, зарибявам неква курва до мене бате и на брадчеда му звъни джиесема и оня вика “Добре, след час и триесе съм там”. Става и ми вика “Идвай брадчед, ся ше ходим”. Качваме се в колата и той вика “Ся в Пловдив ше ходиме, ма имаш час и тресе да стигнем до там”. Как час и треисе -викам – бе? “Час и триисе, аре карай, пари ше земеш после.”. Той брадчеда винаго ходи с пари и му викам “Добре, ама ше мълчиш и нищо няма да казваш” и като запалих колата бате, като на рали между колите, направо избухнах. Кат стигнах магистралата, там на правите отсечки 240, 250 260, страх ме да си погледна километража, че се насерем. Оня седи, хванал се за дръжката до вратата и гък не смее да каже.

- По едно време, некви куки бате, маха с палката да спре и брадчед ми като видя вика “Карай да им еба майката на тия, неам време да спирам”. “Как ше карам бе, глей го как маха оня?” “Светни му с дългите и не спирай, давай газ, мамицата им чегнета, ебал съм ги в гъза до едни, писна ми пари да им давам”. И бате, кво да правя, дългите и с 200 и нешо минавам покрай оня, тоя метна палката мене и дотам.

- Стигаме в Пловдив, спираме пред Плазмата и влизаме вътре, тоя отива до една маса, говори 10 минути и после идва: “Аре брадчед, готови сме. Добре че дойдох, че тва копеленце от една година ме мотае с тея пари. На ти на тебе 200 кинта и не ми говори за тва повече”.

- Ако беше карал таскито, нямаше ли поне едно 50 да направиш?

- Абе 50; 20, 25 ако направим е добра вечер. Ма чакай ся да ти кажа кво става после бате. Намираме ние някви курви и ги водим в един хотел, ебеме ги цяла вече и на сутринта им викаме “Ние ше ходим на София, искате ли да дойдете” о онея пачи викат “Да”. Ние на ташак ги питахме, ма като са казали, кво. И стигаме ние в София и брадчеда вика: “Ходи на гарата”. “Ма за кво на гарата бе, луд ли си” питам го аз, оня пак –  ”Ходи на гарата бе”. Отиваме ние на гарата, оня вади 40 кинта и вика на курвите: “На ви 20 кинта, зимайте си автобус към Пловдив и се махайте от тука”. Онея бате, седят и гледат кат насрани, ма кво да правят, слизат и ни псуват, брадчеда умира от смег до мене, бате. Дали не им ебахме майката на тъпите курви, гнях гнях гнях.

стегнете се, и съберете пари! искам!!

искам някой да се хване и да анализира тоя блог, да види как хората ме намират и да се хване за главата. и после да каже, какви статии да пиша, и аз да ги напиша. и после гугъл адс. и парите потичат като лигичка на шестокласник при вида на 1ви цици.

искам да имам колело, които да се кара само, когато ме мързи да го правя. и да вземе да се стегне само. спирачките му са се наебали, скърца, стърже и се чусвам, все едно карам стара лада. или москвича на дядо.

искам да си вечно гола.

искам и ром с кола. но няма. 1 седмица без да близвам съм обещал и се справям.

искам да гледам левски по телевизията и да ми харесва това, което виждам. мечти, обречени. деа. как може тоя отбор да бие, не ми става ясно и как може още да си ги харесвам е мистерия за мен.

искам дъглас адамс да напише още нещо, понеже ми седи като една празна дупка. след сьомгата ми седи едно такова… очакващо.

искам тея игри, които ги пускат за хикс бокс-а да вземат и за комп да ги пуснат. искам бе. искам да цъкам.

искам да има сняг зимата. да се смаже от сняг. искам като стана – да е бяло.

искам нов апартамент. на същото място като този, ама нов. дето да мога да си го ремонтирам ако искам. мой си.

искам да ме оставите на мира. искам сам да се оправям без да ми се бъркате. баща ми, четеш ли това? остави ме на мира и си гледай живота. аз ще си гледам моя – както виждаш – добре се справям.

искам да имам пералня робот – да му давам дрехата и прах за пране и той сам да се оправя. без да цъкам програми, градуси и тн. не искам да ми е сложно, след като може да е просто деа. не можетео да ми кажете, че телефона ми може да прави сума неща, а пералнята, дето е баси масивната гняст, не може да се усети сама кво искам от нея. ако трябва, направете и ипфон апликация и док, да се оправя.

искам това по горе да важи и за уред за гладене на дрехи.

искам да имам един корав телефон, на който да си слагам какъвто си ос искам. кеф ми андроид, кеф ми уиндоус, кеф ми апълското нещо. и те да работят.

искам да видя млък! наживо. много искам, понеже знам, че ще ми хареса.

искам да не ми трака клавиатурата като пиша, искам да бие като пишеща машина, като айсикю преди.

и още неща искам, кво чакате?

тези седмици се бях отдал на работа и писане. не в блог-а, ами разни кратки малки разказчета, за момента на относително аматьорско ниво. важното е, че имам идеи, които да развивам и се справям относително добре. в скоро време, ще ги пусна и тук, ако някой иска, да ги чете.

сега е време за традиционните разни неща и други такива, които се случват около нас.

1_ скоро ще пуснат метрорто поне до СУ. което е добре, ще ми е още по лесно да ходя до там. което значи да си мисля повече оправдания, че не го правя.

2_ не харесвам мак. ама никак. просто не ме кефят. има нещо в тях което ме дразни – те никак, ама никак не харесват всички останали и си мислят, че техният продукт е мнооого по добър. нях нях. нищо такова. скапани мак. скоро ще пиша повече за тях.

3_ оправдананията – да кажеш, че не искаш да караш колело в софиа, заради мръсният въздух е супер тъпо оправдание. то крие факта, че те мързи, не искаш и не ти се занимава. но да ми редиш теории как това е основната причина е зле – имаш толкова много точки, по които да ти покажат че грешиш…

малко но от сърце. после пак.

кое е мястото ли – арт център илинденци.

как така “кво е тва бе, мармот!”? ето ти линк да четеш и да гледаш снимки :

http://www.artcenterilindentci.com/

приемам оферти за ходене до там!

т.е. ще коментирам изречения, които имат смисъл в специфичен контекст, извън от него.

(9:29:59 PM) LoPi: vsichki ste analno zavisimi gumeni mecheta!
е кво, не сте ли?

[20:52:41] Serendipity: искам ден от 48 часа
48 часа понеделник след тежка неделя? мисъл малко има ли тука? хамстерчето в главата върти ли?

[21:20:21] LoPi: [21:19] LoPi: vinagi sum se mislil za mnogo interesn i umen, no chesto sum prosto dosaden
е кво, все едно не е така? супер досадно животно съм. ако бях на ваше място, бих застрлял себе си, нямаше да мога да се изтрая

[21:55:05] LoPi: всеки път когато оптимизираш код, един индиец умира
но на кой му пука, винаги има кой да го смени. освен това говорят смешно. можете ли да си представите някой индиец да се опита да ви ограби?

please, kindly give me all your monies, brotherly sir!

сега го кажете с индииски глас. именно.

(кой шибания джаз певец?)

(9:33:33 PM) tsener: the proper demands bukkakke for epic tits

ето:

cicki

още нещо да иска някой?

да? ето ви тогава епична тема от един форум : http://forumserver.twoplustwo.com/62/bbv4life/motivational-posters-301339/index5.html

днес бе един добър ден

шибания джаз певец е това гадно копеле.

тези дни водя активен социален живот, активно. кафенца, клубчета, паркове, такива неща. излизам насам натам. виждам се с хора. запознавам се с нови хора. сега ще си говорим за някой хора. за ще говоря де. вас не ви знам кво правите. сериозно, какво правите докато четете тоя блог? това е реторичен въпрос, на който искам сериозни отговори. тая форма за коментари мухъл ще хване.

на 1во място искам да спомена стефака и бронко, който не обича да го наричат така. (може да ги четете и в обратен ред, ако това ще ви е по в линия с хороскопа или веждата) те са супер свежи типове, които заслужавата вашето внимание. пишат си в техните си блогове, пишат и в мента сесиите. сигурно и другаде пишат. важното е, че са супер свежи и точни хора, с които пих бири преди време и беше доста свежо.

на 2ро място ще ви кажа че си харесах една супер свежа мацка, с която се запознах доста наскоро, но която пък си падна по един супер добър приятел. васко, не знам как го правиш, но някак го правиш. стегни се и си хвани жена най накрая, за да може и останалите да имаме шанс. така де.

на 3то място идва супер свежата мацка. кво, име ли искате? ми няма, де да знам, може да ме чете без да знам и да стане мазалце с лютеница. шансовте това да се случи са малко, но никога не знаеш. или поне така си мислиш. в голямата картина, малките картинки са надраскани и едвам се виждат. чакай, какво?

кой е шибания джаз певец?

тази събота правя парти на вилата. с палатки, само на двора, понеже самата вила бе долно нападната от стадо диви мангусти и в момента са оставили кочинка, а дори не са изнесли нещата, които не ми трябват. ако искате да се запишете, може да ми пишете – lopi[@]amln.net или да ми звъните на телефончето – 0899 34 95 23 или да коментирате под поста.

кой е тоя шибания??

стоманен нахуйник – древн уред от праисторически времена. древните тевтоници са го позлвали за опитомяване на мамути и бронтозаври. в най старите запазени екземпляри на стоманен нахуйник, той се е носел на главата и е бил относително гумен. употребявал се е със засилка към нечии задник. от там идва думата аналогия.

с течение на годините, този култов уред – стоманен нахуйник – се е развил с технологиите. по време на инквизицията се ползвал срещу евреи като талисман за късмет. считало се е, че ако го виснеш на ташаците си, докато седиш на покрива на къщата си и стреляш с лък чисто гол, то нито един еврейски неверник няма да припари до теб.

в по средните векове е бил популярен сред високото общество в един смален вариант, наричан напръстник. това е бил просто мини стоманен нахуйник, понеже високото общество се е славело с малки членчета. и затова са го ползвали за да проверят дали тяхната куртизанка или наложница или долна курва за жена си е била пъхнала костенурка в шундрата. освен това са вярвали че ги пази от домати, понеже да си го кажем честно, тоя червен гнусен домат няма как да не е съмнителен и да не крои нещо. сигурно е масон под прикритие.

тайното общество на естествено русите жени в нашта китна родина също тачи този уред – стоманен нахуйник – използвайки го активно по време на техните сбирки за обсъжадане на ефекта на синият цвят върху смазани от гира плъхове (копеленцата почват да ходят пак, ако им вкараш синичко в кръвта, не се ебавам).

в днешно време стоманен нахуйник се продава в магазини за левче за 24.48 лв и се прави от рециклирани бебешки памперси и манган. основен производител е островната африканска държата Джбори, която се намира в ляво от Сахара, малко преди Ливан, но точно до Етиопия. Племето Мънога Са’Ибети са в центъра на конспирацията, като слухове и туитър постове твърдят че те пазят тайната на магическата рецепта за винаги валидиран ейчтиемел код и бездънните пакетчета фастъци. те произвежат стоманен нахуйник, служейки си с щипци, цокалo, 3 ребра и кичур от косата на капитан Пикард. стоманен нахуйник произведен от тях, може и да ръждяса ако забравите да го извадите от салатата или замерите с него ниско летящ супермен.

доволен ли си вече? наваксах ли? пак няма да долазиш до нора захариева, тя е моя, куче!

(вели, дай ми номера на нора захариева!)

ти си патка! ти си тъпа патка и с течение на времето, изтъпяваш. имаше рожден ден. и на следващия ден, вместо да се кефиш, ти като истинска ПАЧА реши да бичнеш във фейсбук за хората, които не са ти честитили.

сериозно. не искам да знам какво правиш, не искам да знам дали пак не си в депресия, не ми дреме дали се сърдиш на някой че не ти звъни, но ти от инат няма да му звъннеш, не ми дреме за теб като цяло, понеже уби позитивното ми мнение за теб. нито и за твоите тъпи приятелки, които успяха преди години да смажат една потенциално яка нова година.

ако искаш каквото и да е уважение, няма да го постигнеш като се опитваш да слагаш гилт трипове на хората с тъпни във фейсбук, ами трябва да си го заслужиш. с работа. по отношението ти. към хората. патка!

[19:57:13] Andrey Pissantchev: аммм
[19:57:20] Andrey Pissantchev: аз май няма да мога да дойда :/
[19:57:47] LoPi: nqma emoticon koito da izrazi grimasata, koqto napravih v momenta
[19:58:05] LoPi: nali znaesh che sega nqma da mojesh da vpechatlish razvratni macki
[19:58:13] LoPi: igraeiki go vajen tip
[19:58:18] LoPi: koito uchi grafichen dizain
[19:58:23] LoPi: v renomiran angliiski kolej
[19:58:25] LoPi: artist
[19:58:27] LoPi: pisatel
[19:58:29] LoPi: dizainer
[19:58:47] LoPi: i vsichki tezi mrusnici
[19:59:06] LoPi: koito izlizat samo za da namerq nqkoi koito da im pomogne da preodoleqt tehnite domashni problemi
[19:59:13] LoPi: i da zabravqt za skanadala s bashta si
[19:59:14] Andrey Pissantchev: хахахахахаха
[19:59:21] LoPi: shte trqbva da se zadovolqt s nqkakvi otrepki
[19:59:25] Andrey Pissantchev: некви лопита
[19:59:30] LoPi: imenno
[19:59:40] LoPi: kak mojesh da prichnish tova na gorkite jeni… NE!
[19:59:49] LoPi: kak dori mojesh da si pomislish da im go prichinish
[19:59:52] LoPi: hora kato teb
[20:00:08] LoPi: sa izbivali malki evreiski kotenca po vreme na holokosta
[20:00:09] LoPi: po losho
[20:00:24] LoPi: hora kato teb, pishat scnariite za epizodite na south park
[20:00:42] Andrey Pissantchev: :O
[20:00:46] Andrey Pissantchev: не посмя!
[20:00:58] LoPi: it’s out there man
[20:01:02] LoPi: it’s out there
[20:01:16] Andrey Pissantchev: ее ама то нали ще има друг път дето излизаш преди да си тръгна нали
[20:01:19] Andrey Pissantchev: налллллииииии?
[20:01:47] LoPi: heavy party-to e samo v nedelq
[20:01:58] LoPi: one night only for the most awesome party out there
[20:02:03] LoPi: one night stand
[20:02:07] LoPi: one night reunion
[20:02:15] LoPi: of the most awesome party people
[20:02:38] LoPi: hora, koito prez sedmicata sa obiknoveeni tech supporti ili sys admini
[20:02:49] LoPi: nedelq vecher stavat geroi!
[20:03:01] LoPi: (ne se poluchi kakto go misleh)
[20:03:13] LoPi: (trqbvashe da ima dramatichna muzika)
[20:03:20] LoPi: (i da go kazva morgan freeman)
[20:03:24] LoPi: (s pauzi)
[20:03:28] LoPi: (za dramatizum)
[20:03:41] LoPi: (i malko svetliini efekti i pone mashina za vqtur)
[20:03:46] LoPi: (i za mugla)
[20:03:58] LoPi: (i kamerata da snima pod epichen ugul)
[20:04:08] LoPi: (primerno)
[20:04:10] Andrey Pissantchev: “могат да ни отнемат свободата, но не и бирата!”
[20:04:32] LoPi: basi
[20:04:36] LoPi: sled vsichko koeto kazah
[20:04:43] LoPi: samo tova li uspq da napishesh
[20:04:47] LoPi: ako morgan freeman beshe tuk
[20:04:59] LoPi: shteshe da kaje “weak, dude”
[20:05:19] Andrey Pissantchev: свети ми слънцето в лицето и не мога да мисля
[20:05:19] LoPi: ako cartman beshe tuk shteshe da kaje “this is mega gay,dude”
[20:05:38] Andrey Pissantchev: плюс тва брата ме дразни
[20:05:41] Andrey Pissantchev: бие ме
[20:05:43] LoPi: ako martin luter king beshe tuk
[20:05:50] LoPi: shteshe da svede glava
[20:05:58] LoPi: da q poklati dramatichno, bavno
[20:06:05] LoPi: da pogledne izpod ugul kum nebeto
[20:06:12] LoPi: “i no longer have a dream”
[20:06:25] LoPi: i edna epichna sulza shteshe da se otroni ot okoto mu
[20:06:28] LoPi: chovek
[20:06:33] LoPi: ti nakara cheren da plache
[20:06:54] Andrey Pissantchev: ахахахахахахахахахахаха
[20:06:56] Andrey Pissantchev: хаахахаха
[20:07:00] Andrey Pissantchev: човек човек

Шест неща, които ти го вдигат през деня (настроението)

1. вкусната храна. няма такъв кеф като се наям и ми стане леко тежко и наядено след това са няколко часа в едно супер блаженно настроение, което не можеш да го свалиш. само ми дай послед точка 6 и гледай колко съм благ тип. за сметка на това ме мързи адски да си готвя яки неща сам, така че това рядко се случва.

2. музиката. нон стоп ако може. и да е яка. мога да прекарам часове, просто ровейки из ютюб и само да слушам. лайвове, записи, алтернативни версии, кавъри… всичко. на слушалки докато ходя. докато карам. за 5 минс да съм навън – музика. много и повече

3. онова приятно ставане събота сутрин, когато знаеш как всеки може да си ебе майката, събота е и цяла една седмица е зад теб. имаш два дни само за теб, в които да правиш каквото искаш и да отлагаш всичко за след 30 минс. по късно може да изчистя. чиниите могат да поседят още малко така. котката и сама може да си яде краката, за кво да и давам храна

4. да се пускам с колелото по някое нанадолнище. скорост. спийд. няма друго такова. колата не може да се сравни, понеже това са две колела, които се тресат докато караш, а вятъра ти цъка в лицето… абе много свеж момент е да се пускаш.

5. моментът след секс, когато и на двамата ви е просто яко и никой не се налага да казва нищо, освен колко ви е яко и как можете да карате така цял ден. като дори това си го казвате наум. 10 минути блаженна тишина в една леко потна нирвана.

6. блаженно да смуча можито/куба либре късно вечер на открито в някой лежерен бар и да върви як лаф. един от онези моменти, които искаш да продължат още бирата не ми го вдига толкова вече.

поздрав и за джази, който мрази френски и за шибания джаз певец

(първите две изречение се превеждат като : давайте деца на родината, славните дни са тук)

след ровене по форуми за убунту съпорт, намерих дека е проблема. препоръчвани решения :

рестартирате асла-та, която ви се грижи за звука : sudo /etc/init.d/alsa-utils restart

ако това не реши проблема, търсите кои процеси в момента ползват някакви звукови мизерии и след това ги пречуквате :

$lsof | grep pcm

$knotify4  5915       lopi  mem       REG        8,5     22052 2767642 /usr/lib/alsa-lib/libasound_module_pcm_pulse.so
$pidgin    6013       lopi  mem       REG        8,5     22052 2767642 /usr/lib/alsa-lib/libasound_module_pcm_pulse.so

$ kill -9 5915
$ kill -9 6013
$ sudo /etc/init.d/alsa-utils restart

това би трябвало да реши нещата. ако и то не помогне, цъкате :  sudo /etc/init.d/alsa-utils reset

то почти никога не помога, но не пречи и него да пробвате. има голям шанс да ви върне :

* Resetting ALSA…                                                            Invalid card number.

което е адски хуй, понеже дефакто ти казва че то тази карта не я познава и че ти звук с нея няма да видиш, ко щеш слон да принесеш на шива в жертва.

решението – пишете “alsamixer” в конзолката. ще ви върне един доста постен миксер, в който си намирате кой от еквалайзерите е свален до долу и му давате жега. и воала – звук. доволнинко, още един проблем решен.

oтдолу – същото, ама на развален инглиш.

—————————-

fix sound problems in unbuntu 9.04

if, for some reason, at one point you just turn up with no sound, there are several solutions to the problem.

first, try restarting asla : sudo /etc/init.d/alsa-utils restart

in the majority of the cases, it will solve the problem. however, if you are still sound-less, you can try the following :

$lsof | grep pcm

$knotify4  5915       lopi  mem       REG        8,5     22052 2767642 /usr/lib/alsa-lib/libasound_module_pcm_pulse.so
$pidgin    6013       lopi  mem       REG        8,5     22052 2767642 /usr/lib/alsa-lib/libasound_module_pcm_pulse.so

$ kill -9 5915
$ kill -9 6013
$ sudo /etc/init.d/alsa-utils restart

this will check which processes are using sound at the moment, and terminate them without asking for explanation. then, restart asla once again and see if you have sound.

still soundless? you can try to reset asla : sudo /etc/init.d/alsa-utils reset

this is very likely to return the following :

* Resetting ALSA…                                                            Invalid card number.

which can sound bad, since it can be transalted tp : what is this decrepid sound car you are using? i can’t work with that. give me a new one.

but, instead of either trashing the whole thing, returning to windows or getting a new sound card, laptop, netbook or whatever device you are using, try the following  :

type in “alsamixer” in the cosole/terminal/command line. it will return a pretty simple equilizer. check if there is one, which is set to mute, or simply all the way down – boost it up with the mouse wheel.

and voila – sound is yours once again.

ИДЕЯТА

преди много месеци, елена, която е женският субект у десно (с яката червена коса. деа, колко се кефя на червена коса… ), дава идеята на цецо, ака тсенера, който на снимката е още по в дясно (държи бирата, тежка задача), да отидат, видиш ли на те тоз фестивал новарок. и цецо, като виден корав тип, праща офертата и на мен, при което аз реагирам само с ДА, ТАМ СМЕ!. това можете да го видите и в хисторито на блога, те ви и линк с оригиналдъ постинга. тсенера се зае с хостел и билетите, а аз като несериозен тип се хванах с билетите, които отебах за последният момент, за да е жива тръпката, ВАНКА! важното е че в крайна сметка имахме билети, имахме хостел, имахме самолет и имахме дестинациа. с което бяхме баш готови да покорим всичко австрийско и да го обругаем по софийско.

РЕАЛИЗАЦИЯ И ПЪТУВАНЕ

реализирането се реализираше в подготовка в последния момент, търчане насам натам, смяна на левчета в европейско злато (дадох им сериозна пачка от 50тачки, а ми върнаха едни мижави 5 кинта, деа и кофтито се почуствах). вечерта преди полета се видях с брат ми, който беше подкрепен с холандски приятели, които ни разлепиха по стените като баш мастер тапет от 30 стотинки, соц одобрен. с лека глава паднах в леглото с надежди за 3 дни бира и цици.

скромната ни идейка беше да отидем на 19ти, което е и 1вият ден на фестивала, да си намерим добра тревица и да спим на нея до 20, когато ни беше хостел резервацията (нямаше места за19ти и като цяло, по добре, че нямаше). пристигнхе във виенско рано сутринта на 19ти в компанията на доля, брата на доля, жената на брата на доля и други хора, които си казаха имената и които не си правих труда да помня, понеже като цяло нещо не ме зарадваха. имаше един виктор, май. във виена се видяхме с василен (мерси за билетите, бро, стек цигари от мен имаш) който ни даде златните хартишки.

след това ни изпрати до хостела (пак мерси, че ни показа къде е, понеже ние леко се объркахме…), а после и до спирката на трамвая. тука мерси и на джази, който ми показа кое къде е във виена и благодарение на който имах някаква елементарна идея къде да се ходи. та след като стигнахме до хостела, си оставихме куфара там, в който ни бяха всите дрехи. чантите, с разни неща, оставихме в нас и се насочихме към гарата, от където да запалим към фестивалчето. следват моменти на пътуване с влак, пиене на лимонова бира, друга бира, бири като цяло и размотавка

НИКЕЛСДОРФ

това е някакво забравено от бога село, в което не видяхме хора. само в един магазин имаше разни хора, с които има няма се разбрахме и от които закупихме бири. но иначе – много малко селце, което с нищо не се отличава. пеша се пресича за 20 минс от край до край, има няма.

НОВА РОК ДЕН 1

специално автобусче от града ни закара до фестивала за 3 евра (2лева за нас са 3евро за тях). и от там започва епочното:

епични размери – гигантско, гигантско място. направо си е ебало майката. ако искаш да го минеш от край до край, спокойно можеш да си заделиш само час за ходене. 2ве сцени, 50 000 палатки минимум. 200 000 като цяло. не, не можете да си представите колко хора са това. повече са. и не, не сте ги виждали на живо.

епично пиянство – бирата на повечесто места беше евро. 500 мл. 1 евро. трябва ли да казвам накъде води това?

епични групи – за 1вият ден бяха предвидени толкова много групи – Дистърбд, Фейт ноу моър, Мастодо, Слипкнот, Металица и Найн Инч Найлс. това са само по главните типове – фестивала започва в 2ва и кара до 1 вечерта. 11 часа нон стоп метъл на две сцени.

по пътя с доля и нейните хора, виждаме елена, ицо, киро и ренета, които ще са нашето бъдещо крю, понеже са епични пичове. респект.

с тях се запътваме към дистърбед, с помощта на бири. аз все още съм в шок от това което става около мен и не мога да осъзная къде съм….

преди дистърбд се запознаваме с томас и перверзната словенка. томас е австрийско типче, което ще присъства често в разказа тази вечер. сядаме да си пием бирите, с което започват да тръгват нещата по фекални пътища. цецо и елена отиват да пикаят и да дебнат място, през което да метнат фотоапарата на елена. това обаче се проточва, времето за дъстърбд наближава и ние решаваме да влизаме към сцената, казвайки на другите къде ги чакаме.

следват моменти на никон в гащите, забравни чанти (сори елена) и кво ли не. резлутат – лопи остава сам, понеже за малко се мръдна да осовобди място за друга бира. и понеже чува познати рифове от сцента, скачам на ДИСТЪРБД. те са много любима група, която се опита да си направи шоуто, обаче просто не стана много. поне не и там, където бях аз. което не ме спря да си покуфея и да тествам дали мога да звъня в паузите между песните.

душевен оргазъм – изкараха най добрите си песни и ме оставиха без глас да викам

след това намерих част от групата – киро, ренета и томас. ицо си намери негов колега и остана с него да гледа мастдон, аз отидох с другите за фейт.

на фейт ренета изчезна, киро отиде да я търси и се затри, а аз останах сам с томас. цецо и елена не можех да ги намеря. сега е и момента да кажа, че ние с цецо нямахме къде да спим точно. някъде на феста, но къде беше неуточнено. и в този момент, нито знаех той къде е, нито къде е беге крю-то. остана ми един избор на действие – да почна да поркам с томас и негови хора, германци. сериозно поркане падна, една кана шампанско през сламки. епични снимки. кораво.

през това време, фейт ноу мор изкараха концерта на фестивала, с който ми скриха главата на 3 метра от мен. чутовно, просто. деа. изкараха точни песни и се раздаваха като когато са били млади. майк патън изкара покер фейс, което ме свали на земята като шут с кубинка по стари домати. не знам как да ви го опиша, само знам че след концерта вече исках да дойде август и спирта на бургас. сериозно. фейт. баси. трябва ПАК!

по някое време намерихме ренета и тръгнахме към слипкнот. цецо намери киро и останаха на найн инч нейлс. по пътя за слипкнот, които се засичаха с фейт, ренета и томас бяха в процес на зарибяване, и двата сериозно поркани, ренета лъжейки че е на 30, томас пиян като гъз псувайки всички на нацисти. ренета пък тичаше по всеки, който беше по интересен, което дразнеше томас. аз седях, гледах и цоцах бири, с надеждата че ще чуем слипкнот и после и металика и няма да се занимавам с такива неща.

крепях се с тях, понеже ренета знаеше къде е палатката, в която аз можех да спя. само се надявах че и цецо е успял да намери къде да спи.

слипкнот не чухме, заради паузите на ренета и томас, тяхната пияна кожа. стигнахме за МЕТАЛИКА. които ни наритаха по ушните каналчета с брутална музичка. свириха си новите песни, и го правиха с виден кеф, което даваше екстра кеф към звученето. супер силен концерт. по средата започна на зле обаче – започна сериозен  дъжд, който не спря до следващият ден. металика обаче владеят.

МОКРАТА ВЕЧЕР

сега да ви кажа ли какво става с вода, поле и 200 000 хора и бира и дъжд? ГНЯСТ! кафява и лепкава.

с ренета решихме че си е ебало майката на металица и се запътихме към заветните палатки. томас се беше отказал от нея, след като най накрая се бяха забили на металика под дъжда. яка забивка, евала

пътят беше кален, мокър и тъмен, понеже палатките бяха на другия край на лагера. което е на майка си у гъза, само дето тоя гъз на майката е забит на края на картата и дори без фог оф вар не може да се види. след като преплувахме до там, ренета каза да търсим оранежева палатка, между две сини (може и зелени да са били). знаете ли на кво приличаха всички палатки – сини, зелени и оранжеви. по телефона елена каза че свети с фенер – кур фенер, по малко от прожекто няма как да се види. направо нямам идея как се намерихме. ренета се заби в самотната палатка, а аз при цецо и елена.

сега е ред на историята на цецо и елена, която е не по малко интересна.

след като не ни намират на дистърбед, те се занасят на фейт и се оказва че са на 20 метра от нас. на фейт обаче, цецо губи елена или нещо такова, която остава сама и без батерия на телефона. цецо, който вече няма елена, намира доля, и я пита дали може да остане при нея, понеже няма къде да спи. доля, овцата мръсна, цигани да я пипат, го отрязва – не можела, била малка палатката бла бла бла му му. крава заспала. човека сам, няма къде да спи, навън вали а тя го реже. дееиш мърлата. 100 процента пърди като разпрана докато спи и я е срам от това и затова не го е взела. супер долна постъпка. цецо решава че след като и той няма къде да спи, ще спи в химическа тоалетна.

това е фестивал. 200 000. бира евро. представете си какви са химическите кенефи. да. там щеше цецо да спи. доля, четеш ли това? стана ли време за сепуку вече?

но цецо е корав късметлия – елена успява да примоли някаква будка да и заредят телефона, звънва на цецо и се намират. нареждата се в палатката мокри и само чакат някой да дойде, за да приложат интересни техники за изкарване на червата през двете уши едновременно.

в този момент, моя мокра милост се забива при тях. евалата на елена че ни взе и двамата да спим при нея, при положение че и бяхме отебали багажа с документите по рано. завинги ще я уважам за това. погрижи се за нас колкото можа – даде ми кърпа да се попия и ми намериха място да легна.

завит с две хавлии, едната доста влажна, до мокрият ъгъл (където са всички мокри дрехи на купчина – не добра идея, ама никак), по тениска и дъждобран, върху чувал за боклук, спах аз.

ДЕН 2

мократа сага продължава – на следващият ден вали отново. аз сух панталон нямам, както и суха връхна дреха. елена ми даде едни нейни чорапи да нося (казах ли евала? ЕВАЛА И РЕПСЕКТ), нахрани ни и се погрижи са нас по сякви начини. след като се събрахме сите, се реши че останалите отиват към братислва а аз и цецо ще бъдем оставни на гарата да си хванем влак за виена.

на гарате се оправихме с машината за билети. евала че имат и англииски вариант, в софия нз как някой чужденец би се оправил.

върнахме се във виена, мръсни и мокри, намерихме хостела, записахме се и се качихме в стаята. душ, легло, припадане на място. будим се няколко часа по късно. цецо няма сухи обувки и аз отивам до един индиец да пазарувам обувки, за да може да се ходи където и да е. намирам единствените високи обувки в магазина, които горе долу му стават и една риза и се прибирам за да се готвим за версия две на новарок.

излизаме, трамвай до гарата и на гарата ни чака един голям дебел и много тлъст мазен австрийски жп хуй, който ни шибва като негър тясна девица уй не видяла – влакове скоро няма, най скоро ще има след няколко часа, което нас ни насира, понеже изпускаме корнел. копеле. обиколихме гарата, питахме къде ли не – хуй, хуй, хуй, мазен хуй. няма как да се стигне до там.

ние бяхме супер разочавани и се понесохме унили към хостела. там обаче!

ХОСТЕЛ ПАРТИ!

оказа се че хостела се готвел за парти с безплатна бира. да, бира, без пари. много. бира. без пари. нали виждата накъде бия. тази вечер беше супер яко парти – пихме с австралиици, новозеландци, американци, бразилци, немци, индиики, канадки и кой ли не. играхме билярд с тях – бихме. играхме джаги с тях (джагите и те ни бяха без пари, понеже машината не бачкаше явно и нон стоп имахме топки).

виждате ли накъде бия – безплатни джаги, безплатна бира и мръсници от цял свят не че намазхме, но бяхме близо… донякъде. все пак – бира и джаги, какво повече. доволни, пихме до 2ва и се отнесохме.

ДЕН 3

ден 3 започна с разходка до закуската в хостела – шведска маса за 3.50 евро злато. и храна супер яка и свежа. закусили и доволни, се заехме с тежките задачи – пране на мокрите дрехи от мокрият ъгъл, които воняха.

по това време другите хора от крю-то се обадиха – във виена са. след дълго разпряване ги намерихме и загледахме виена. виена е много красив град, но за него по късно. след като го разцъкахме за час, се качихме на колата 6 човека – елана легнала на задната седалка върху останалите, и така – припалихме за 3тия ден на концерта.

там ни чакаха статик х, които си имаха гола мацка на сцената. статик копеле. статик, шибаните статик. дори шибания джаз певеж не може да се мери със статик. бях на седмото небе от кеф и само клатех глава, понеже исках да чуя всеки шибан акорд на статик. след тях заминахме на гвано ейпс, на които качих елена на рамене да снима, та от там имаме снимки. гвано бяха много добри, но надали на софийското си ниво. след тях ни удариха лимп бизкит, които също ни треснаха доста добре и силничко и ни заредиха много добре. след края на бизкит, ицо беше пият като кирка, цецо по неговите думи и той е бил фиркан, аз бях безсмъртен, елена контузена (решихме да си метнем бири на сцената за по евтинко. една бира удари елена по лицето. тя не знам как издържа да не умре, ревне, убие някои и какво ли не, но търпя стоически), киро не помня, а ренета се беше запиляла някаде шматката.

така смело се запътихме за машин хед, които ни помляха по всеки параграф. ако някой си беше правил дограма наскоро, то когато се е бил прибрал след машин хед, тя е паднала от афтър ефекта. изакарах хало, и кавър на мейдън, изкара супер яките резачки, имаше зло пого и си доказаше се правилно си хедлайнват последният ден на новарок

след техния край си казахме чао на останалите и се запътихме към автобусите. 100 дни път с ему-та и шерпи деа, цецо едва ходи понеже ицо по рано му скочи на крака, мен ме болят краката и ни е ебана майката. студ, кал, адски много хора. на края на пътя, ни почват с фойервеки, които с нищо не за назад от всичко, което си видял за нова година в беге. много. силни.

ярки. подходящ финал на 5 години нова рок, мега силно.

автобус и дълго чакане за такси във виена (таксито беше един нов нов мерджан, като шофера си го режеше како требе и под 80 не падаше, а ускурението му беше като на средно малка ракетка) в хостела, в леглото и припадане.

ДЕН 4

ден 4 вали. цял ден. не спря. гаден, мокър шибан дъжд, който ти напомня че не само нова рок е до там, но и е понеделник вече. да го еба у лайнарника тоя дъжд.

с крю-то разглежаме виена и белведерe, които са много мокри и красиви. за тях, повече след малко. след като се губим с колата и се мотаем 100 часа, се прибираме мокри до безпорядък в хостела. събираме багажа, пием по две прощални бири и палим за летището. по рано през деня, скай европа бяха фалирали и ние бяхме само леко във филм дали полет ще има. навън пак си вали и стигаме до автобуса отново мокри до кости. 30 минс и сме на …

ЛЕТИЩЕТО

виенското летище е ок – информативно, с кенефи, чистичко и спретнато, абе яко си е. но няма пейки. преди чек ин зоната – 5 пейки за 3 терминала. копеле. софийското летище има повече пейки, да го еба. супер зле. разочарован съм до безкрай, направо не е истина. намерихме си една пейка от 3 места, на която ако легна, преебавам всеки друг и дремех в какви ли не пози. цецо го снима това, и като качи снимката ще ме видите как се пипам докато спя. след чек ин, пейки има, но само при някой от гейтовете, а не при всички. тези хора направо се ебаха с нас.

за финал, пейки в бординг зоната имаше дори на стената :

ебиш им и пичката австрийска. полета закъсня с 1 час и се прибрахме.

сега вече е ред на

ВИЕНА

от виена не видяхме много, но ни стигна да се убедим, че е наистина як град. беше и туристически удобен – всичко си го пише и на англииски и хората бяха готови да ни кажат кое къде е. беше чисто, спретнато и подрязано, организирано, абе скапана европейска столица, кво да ти кажа. намерихме и кафе лепа брена и видяхнме и всякакви други яки постройки, които явно хората си ценят, пазят и реставрират.

това отгоре е кметството. нали? еба му и меча. беше си направо епично. за сметка на това времето беше отвратително. след като ни валя на първия ден, реши и така да ни изпрати, и денят, предназначен за разцъкване из виена валя цял ден. просто си скъса гъза от дъжд. ние успяхме само белведере да видим, и то доста мокри и в края на работния ден, като накрая леко ни изгониха, за да затварят вече. мога и много други неща да ви кажа за виена, но понеже малко успях да видя, ще си ги запазя.

а. да. катедралата на щефансплац е висока. ама пропер висока. започва от павенцата и върви нагоре и ти създава едно епично усещане. чудиш се как това са го строили тогава, при положение че сега не си даваме зор да правим такива неща. кеф на малки бучки.

по време на трипа слагам началото и на нова традиция, наречена – БИРИ. ще правя снимки на бирите, които пия. де да знам защо, просто ме кефо. малко след като го реших, видях че лина има серия Шуменица, в която снима капачки на шуменско. малко подобно, ама не съвсем. може и серия с храна да започна скоро.

снимки от виена – тука, от фестивала – тука.

тоя пост стана ебати епичната сага, заклевам се

[lopi]L95MNCQzD-A[/lopi]

con esta rola me fumo 1 kilo de mota y 10 pomos de tequila y a toda madre

с тази песент пуша кило трева и 10 текили и си ебало майката но на испански просто звучи по добре

пигми на чък палахниук – с твърди корици. обичам твърдите корици. те дават на книгата един много по приятен и класен вид. книгата с твърди корици седи почетно в домашната ти библиотечка и се примисва на нейните мекокорични роднини. твърдите корици се продават малко след издаването на книгата, и след това вече са рядкост, понеже са по скъпи.

сървайвър пак на палахниук  - за тези, които не знаят, това е автора на боен клуб и един от най добрите съвременни американски новелисти. всеки иска да е него или поне като него. пише страхотно, просто.

и двете са на енглизе, понеже нямам вяра на преводачи.

добри поличби на пратчет и геймън – тази вече я прочетох за 1ви път от много време ми се иска, веднага след изчитане да започна отново. много горещо препоръчвам на всеки! не да я чете, ами да си я купи, и то веднага. чак след това да я прочете!

a hatfull of sky на пратчет отново – в момента я чета, има доста приятно начало, на което се смях в метрото, където и дадох начало. хората около мен ме гледаха тъпо, докато аз се стараех да не припадна по пода. пратчет има най свежият стил и се чудя как не е станал сър, лорд, дюк, граф, фюрер, деспот и всяка друга титла, някога измисляна. човек, който заслужава твърде много уважение.

на последно място идва хорхе букай и неговата – нека ти разкажа. не съм стигнал до нея все още и скоро не знам дали ще се вреди, но е там, на бъчвата до леглото и дебне своя ред.

ако знаете някоя друга книга, която да заслужава внимание, или ако знаете кой ми държи пътеводителя с твърди корици или going postal, то не се страхувайте, ами си кажете сега.

и понеже, когато ти кажат, че не можеш да имаш нещо, ти веднага си казваш – абе ти на мен така ли ще ми говориш?! аз имам убер-здрвите-неща-дето-шлифоват-диаманти-с-тях неща, един л карни-нещо си не мога да си намеря?

понеже сме айти, си поръчах нещото онлайн от бодибилдинг.бг . хората си доставят с наложен платеж – т.е. носят ти го на крак и тогава даваш парата. звънят ти по телефона – тука да потвърдим тва-онова, адрес, други такива, бла бла. като забележка, им бях казал да доставят след 6 и 30, понеже съм на работа преди това и няма кой да им го плати. човека ми каза – ами ок, днес обаче няма да стане и утре ще ви го доставим, понеже до 6 работим обикновенно. ок викам аз, супер, утре е денят.

когато стана утре, аз си седя на работа, цъкам си цъкането и по едно време звъни телефона – ало, абе тука от бодибилдинг.бг ви се обаждам, вашият блок да не е един жълт такъв до метрото. до метрото е пич, но не е жълт. ами понеже аз съм тъка у да ми кажете кой точно. гледам аз часовника – 2 и 30. казвам му – ми човек, ти добре си там, но аз съм на работа и в нас няма никой. нали ви казах след 6 и 30 да идвате, на работа съм преди това. и тука идва адската изцепка :

ааааа значи затова те са ми казали след 6 и 30. ама не са уточнили че няма да има никой…

гений. как да ти го уточня по добре? разбрахме се да мине следващия ден, което той не направи. за сметка на това, ми се обади събота по някакво време, да ми се извинява 5 минс, понеже нямал време и да ми каже че понеделник ще мине, понеже събота работел до 12.

понеделнил : най накрая дойде този тип, след като 10 минс го гледам от терасата и му казвам на къде да ходи, и какво точно е СИВ ПАНЕЛЕН БЛОК, от най добър соц тертип. около нас са само едни такива жълти нови блокчета, и нашия стърчи като сив цирей сред тях, но той, застанал пред него не може да го види. когато намери и етажа (6то етаж все пак, не се намира лесно в географска посока – има и напред, и нагоре и някакви други посоки явно) и след като седя на етажа 3 минс като тапа, докато аз го гледах през шпионката и се чудех как да не избухна (той седи и не мърда, чакайки, без да звъни по телефона вече, по средата между всички врати). не издържах, отварям му за да го спася от мъките ми – едро биче със златен ланец, който не изпусна да намекне че то до 6 работят и аз да се чуствам мега специален заради факта… погледна жално точните кинти , които му дадох и се запъти към елеватора, с надеждата да немери 1ви етаж по бързо от 6ти.

но поне вече имам бутилчица карнитин, който само чака да се налее в мойте изтеразни вени и да прогори мазнинки. ако има ефект, ще ви викам на басейн.

идеята ми беше да споделя албума с вас : http://musicalschizophrenia.blogspot.com/2009/05/nasa-spirit-of-apollo.html

можете и да се загледате в блога на пича, който вкарва доста приятните линкове към доста силни неща.

коментар под цвете от луната на бтр :

Fala bogu prva bugarska pesna, a da ne e nekoe planet tv govno

аз не мога да коментирам повече. отивам да последвам примера на фейт ноу моър и да взема оня бутилка…

слуша ми се някой свеж фънку/джаз/хип-хоп микс. нещо като форт нокс 5 и техният get the party started right, който просто сваля араматурата. или фк1000, за които не успях да намеря почти нищо онлайн. за сметка на това намерих разни неща на ню марк и сега цикля на тях. а-скилз и крафти кътс също имат една много свежа компилация от 1 час, на която циклих тази събота и неделя.

явно освен номер 1 източник за букаке, съм станал и номер 1 изотчник за информация за путки. хора, путките в нета не са добри путки. добрите путки цъкат навън, по улиците. който седи онлайн, мастурбира. поне се класирам нагоре в гуугъл, ако не друго.

тази събота и неделя мръднах далеч от софия. белоградчик, магурата, врача, леденика и пършевица. беше невероятно и много отпускащо, да се разкараш от гадните панелки, коли и гняст, която минава за въздух и да отидеш в планината. снимков матриал може да се види в пикасата от тука. като резултат, вече имам планиран следващ трип. някой да живее в смолян и да има желание да се разходи с нас и да ни приюти? сериозно, ние сме добри и културни хора…

на тази свежа дата, преди 5 години завършихме испанската гимназия. да ни е честито! в чест на това си погледнах снимките от бала  – кво да ви кажа, нашият бал беше най здравият и корав бал ева, а аз бях с най яката мацка.

вторниците са ебана работа, това ще ви кажа…

и

не знам за какво говорите…. не бях аз….те мен накараха….

Знаете ли кой е мастер шеф-а? не, не оня тип с каската от хало, който май и жена се оказа. не, мастър шеф-а е бат ви лопи, който снощи закова агнеса на маста!

чакай, какво е това агнес? агнес е един супер як сладкиш, който има калоричният еквивалент на удар с голям чук по пръстите – смазва те от първата хапка. за сметка на това е аааадски вкусен. ама направо разбва.

пробвах го при лина, чиято баба го беше направила за да я угоява. лина, истинско въплащение на алтрузма реши, че след като така и така го има, защо да не го сподели (заедно с домашни бабини соленки и ореховки…). и след като го сподели, и след като сладкиша беше нападнат с гигантски пасти, след като изядох парче от ръката на лина, докато тя говореше по телефона без да се усети, след като си мислих за него на следващият ден, реших да го направя. и го направих! не за друго, ами просто защото мога.

снимката горе не е на моят агнес, ами на нечий друго, моят ще бъде заснет и нагризан тази вечер!

ДА ФЪК!

не като да имаше много важни неща там, но не е и като да нямаше неща….

деа.

Едит: оказа се, че докато съм преправял един филтър, съм му бил задал странни параметри и той е преместил всичко е в един супер забутен фолдър. върнах си писмата. сериозно обмисля да започна да пия кафе….

това, дето изглежда която пиене е пиене. това дето мирише на цигари, са цигари. цветното са цветя. другото е просто голяма доза кеф, понеже имаше по много от всичкото. ГАБА е просто толкова яко място!

[lopi]dNYKGuDiRLo[/lopi]

. а след него и супер якиат микс на А скилз, който видях от едно видео за ГТА в блога на про. микса – тука : http://www.makeitfunky.ca/ASkillzLiveMix.mp3

до него стигнаш чрез - http://www.tribemagazine.com/board/showthread.php?t=151559 . малко по надолу има и трак лист, който аз ви давам тука, като ви казвам че е супер яко.

Do your intro – A.Skillz – Unreleased
Downside Up – Tom booze & Agent 86 – Good Groove
Dub be good to me – Beats international (accapella)
Come Together (A.Skillz Remix) – The Beatles – Unreleased
Scooby Snax (A.Skillz & Nick Thayer Remix) – Fun lovin criminals – Unreleased
Nikka Banger – A.Skillz – Unrelased
Dynamite – A.Skillz & Flow Dynamics – Unreleased
Duck Problems (A.Skillz & Murph Mash Up) – Jay Z & Danny Breaks – Unreleased
Throw your Funky hands up – Time Zone – profile records
Witness the phatness – A.Skillz vs Roots Manuva – Unreleased
Show em what you Got – (A.Skillz Re- Phatten) – Public enemy – Unreleased
With You – A.Skillz – Insane bangers
Get Up – Nick Thayer – Bombstrikes
Blowin Up – A.Skillz & Beatvandels – Bombstrikes
Squeez Me – Kraak n Smaak – Jalapeno
Squeez Me (A.Skillz Remix) – Kraak n Smaak – Jalapeno
Killing (A.Skillz re –edit) – Rage against the machine – Epic
Let It Bump (feat Missy – Hydroz Remix) – Dj Dekline/Red Polo – Booty Breaks
The Blue Grassed Devil – Aldo Vanucci & Featurecast – Funk weapons
Happiness – A.Skillz feat Krafty Kuts – Fingerlickin
Agains all odds (feat Kano) – Chase & Status – Ram
Me Myself and I – De La Soul – Tommy Boy
Shake it over and over (Diplo Mash up) – Hot chip vs Pit bull – Unreleased
Insight (A.Skillz Remix ) – Fortknox 5 – Fortknox
Girls go to $crilla – Busy P Feat Murs – Ed Banger
Blow your Head – Diplo – Mad Decent
Push it (Scottie B Remix) – Salt and pepper – Unreleased
Push it (Re-Re-Edit!)-Salt and Pepper/Crookers/Ursala 1000/Krafty Kuts – Unreleased
Blow Accapella – Don Diablo – Salacious/ gusto
Rocket Soul – Plump Dj’s – Fingerlickin
There they go (Accapella) – Krafty Kuts feat Dynamite Mc – Superchaged
Shake (Illaudio Remix) – Sweetierie
You really got me (FK1000 edit) – The Kinks – Unreleased
Really hot for everyone – Hump day project
System addict (A.Skillz Remix) – Plump Dj’s – Fingerlickin / Unreleased
LSD – A.Skillz – Insane Bangers
West Coast Rocks (The Glitch Mob Remix) – Matty G – Argon
Time Warp – Sub focus – Ram
You can’t Always get what you want (Soulwax Remix) – The Rolling Stones

и тоя лопи намирал яки неща бе! специално за пост номер 100 се получи!

като гледам, всеки има навика да пише за това, за което пишат другите. и сега и аз ще го напиша. преди имах навика да хваля хората – колко добре пишеш, колко е яко това или онова, но тоя път ще мина по другия път и ще си кажа кое ме дразни в хората, които чета. ако има нещо което в един човек не те дразни, то значи просто не го познаваш добре.

нека започнем с най четения блог от мен - blog.tyel.eu/ . когато напиша Б в браузъра и ти поникваш там. на новата тема си сложил най дразнещото мен нещо – таг клауд. баси, кой се кефи на тея неща? дразнят ме безумно много – след като има категории, за какво са ми и тагове в такъв блог. поне ме кефи какво написа в неделя, понеже и аз написах нещо много подобно. а, да, старата тема беше хиляди пъти по яка. новата не е лоша, старата беше по яка.

нека минем на номер 2ве по четаемост - http://delian.blogspot.com/ ти сега в ИТ света ли си, или не? за политика ли ще пишеш, или за ИТ? помня как ме зариби да те чета – с един пост за нетуърк конфиг на уиндоуса. и после, другият такъв пост беше този за дебиан-а (или убунтуто…). и дотам. разбирам че има неща, които те дразнят извъм ИТто, разбирам че явно искаш да пишеш за политика…. тогава не се рекламирай за ИТ блог, аз няма да те чета, ти няма да знаеш че не те чета, всички са доволни.

номер 3 се намесва - http://linnah.com/ . ти си 1вият блог, който ме запали по блогове. имаше супер як начин на писане. после почна да пишеш на месец по веднъж и то за това, което ти се е случило. дневниците са яко нещо, но дразнят. май го казвам за втори път? все тая….

(котката се размаза на пода. крафти кътс и а-скилс си подадоха музикалната главица)

4ти е http://blog.thedezine.com/pro/ . ебал съм го, много ме кефи, няма какво лошо да кажа за него. освен че се кефи на скапания порше телефон. който е толкова грозен, че никога дори не бих помислил за него. нали се кефиш на стил бе човек, как можа да вземеш тая тухла. ебал съм и го стила.

5та идва http://kaka-cuuka.com/ - ти си умно копеле, но това което целиш е някаква популярност. не че има лошо, имаш много посещавам блог и пишеш теми, по които знаеш че хората после ще пишат. правиш сам конфликта. не е никак лошо, просто понякога дразниш с факта че си решил, че твоята позиция е точно правилната и всяко друго е пълната тъпота. 

хората пишат блогове най вече за себе си – понеже имат нужда. днес ми е некфо скофтено вечерта и това се вижда. вечерта се оправи малко по късно, когато…

мохитото е алтернативата за плажа. то пак е лайм, мента, захар и бял ром. и сода – спрайт или севън ъп или тоник, зависи от заведението. мохитото е горещият ден, понеже е по свежо. мохитото може да се пие навсякаде, понеже е стилно. можеш да си на плажа по бански, на бара с мацки, на бизнес среща дори, пак можеш да вземеш едно мохито. мохитото си е стилно.

много хора пият алкохола чист. казват че така им бил по вкусен. да се оправят. алкохола аз го пия, понеже ми харесва вкуса, когато е смесен с нещо (който е учил химия или гледал филми, знае че често сплавите са по добро решение от чистата схема). уискито е с кола, текилата със спрайт (бум бум шотове, някой?)

сега е неделя. супер мързелив ден. това им обичам на неделите. ден, измислен специално за да си катиш краката. ден, в който да се размажеш пред компа, да пуснеш youtube,  и да почнеш да цъкаш на related videos. и да се кефиш на това, което хората са направили. докато си седиш удобно размазан в стола. дръпваш от цигарата, малко кола или спрайт. бичиш айляка.
точно в този момен си пуснах камен кацата. много добър блус. достоен. дърт. дингил. след малко зареждам и айляк джаз колекцията. и така, докато останали не се сабудят от снощи. 

солото е задължително нещо за една песен. солото е това, което те кара да харесваш музиката. всяко едно соло. и докато рифовете може да са яки за хедбангинг, солото е няй якото усещане, това което прави песента е баса, който се поддава отзад, не излиза на преден план, но и дава онази плътност, която и е нужна. за барабаните ще си говорим друг път.

имам две бутилки червено вино. отправям отворена покана към всеки да ги изпием.

ай, приятна неделя

явно обаче и другите блогъри, които следя, не се справят много по добре. докато зимата беше период на силна активност, напоследък никой не списва нищо качествено, или поне много рядко. Лина си направи блога като дневник, което го прави леекинко скучен, Делчев почна да пише само за политика, Лонганлон и той забави темпото, Про-то пък нещо тези дни не ме блазни, тЛ_ пише редовно, но го е в някаква дупка явно и това си личи по постовете, които вкарва, Бронко и той е рядък напоследък….

след като минахме това начало, е време да обсъдим една доста интересна категория – мъжките путки. преди някоко … седмици са вече, написах пачо-описанието, сега е вереме за малко путкология.

путка е обида. да те нарекат путка си е обида. мъжете не сме женомразци, просто жените имат някой отвратително дразнищи качесва, които ние не обичаме да виждаме в друго мъже. Броус пред хоус!

ленива путка – това е горе долу приемлив тип путкеене. ленивата путка не иска да те вижда или друго, но вместо да ти го каже в очите, те лъже че не му се ходи, понеже пести, няма пари или го боли главата. ленивата путка може и да е временен период на

туткава путка – туткавата путка винаги закъснява или дори не идва, без да обади. туткавата путка си мисли че ти си вързан да го чакаш, и дори не счита за нужно да ти звънне ако закъснява. причини за закъснението са, че се мотае пред огледалото, докато реши дали е достатъчно готин, за да излезе. туткавата путка може и да е несериозна путка

несериозна путка – несериозната путка е надстройка на туткавата путка. както говори името, той е точно толкова несериозен, колкото и най бруталните пачи, които познавате. не може да му се вярва за нищо, дори за прости неща като резервация в заведение.

хленчеща путка – путка, която постоянно се оплаква от всичко, никога не е доволна и е вечно от към гъза на нещата. хленчещата путка е отвратително животно, понече никога не осъзнава че е такава, а когато го направо ПРОДЪЛЖАВА ДА ХЛЕНЧИ! да се бяга от тях или да се дават на хищни мравояди.

тъпа путка – класика при путките, тъпата путка е не глупава, а тъпа. не е зловредна, просто е тъпа и след 10 минути разговор с нея, можеш да видиш как мозъка ти добива формата билярдна топка. чест начин да се отървеш е да го ритнеш в капачката на коляното или да го изправиш пред сложна дилема – слата или апетайзър….

лигава путка – лигавата путка е особено ГНУСЕН вид. той не спира да се лигави, по един супер путкенски начин. комбинация от тъпата, несериозната и хленчещата путка, този мега путьо трябва да бъде бит с криви лопати с пирони…

ps aux | grep firefox | grep -v grep | awk ‘{print$2}’ | xargs kill -9

лисицата има навика да забива и така веднага я режете. исках да го направя, понеже когато грепваш за процес, като процес излиза и самият греп…. та сега раутата е ток н жица.

смешно е, но си е почти мое постижение. и е може би най-интересното нещо, което съм правил цял ден…. мразя да съм недоспал на работа…

за да направим филм, ни трябва сценарии, по който да снимаме. сценариите се намират лесно и има няколко варианта :

1_ взимате комикс, и го правите на филм – имате подсигурена аудитория от нърдове, които ви гледат каквото и да стане

2_ взимате пиеса и и правите модерен прочит – няма да ви разберат

3_ правите филм по книга – провал

4_ плащате на пияният ви братвчед, дето учи журналистика 3ти курс да напише сценарии – соц кримка в която са забъркани мутри – гарантирана печалба

5_ арт кино – в българия? умряла работа

след като се спрете на точка четри, вече имате сценарии и сценарист. 

следваща точка – пари. парите са коварни. сега имало криза казват. къде да намерим парите?

1_ дедовото имане, дето го е заровил преди години. само трябва да го намерите.

2_ продавате колата на баща си – той и без това е стар вече, за къде му е да кара

3_ пробвате се в банка – умряла работа.

4_ продавате си дупето на евгени – сигурни пари

5_ продавате си дупето на кой ли не – абе ти филм за педали ли правиш бе?!

вече имате и пари, по някакъв начин. следващ момент – актьори.

тука имате няколко избора 

1_ стари муцуну – ще привлечете стари муцуни да гледат филма

2_ млади натфизчии – има хляб там

3_ млади натфизчиики – имате сигурна чикиджийска аудитория

4_ ваште приятели – сигурна печалба

5_ случайни хора от улицата – стават за статисти и слуайни жертви.

имате и актьорски състав. сега остава да заснемет тоя филм най накрая. как се прави това? следващият път ще ви покажа !

сега ще си говорим за пачите и техните подвидове 

1 – пачица – това са малките пачи в училищна възраст.

характерни белези – изглежат на 20+, ходят по моловете и си търсят кой да им купува дрешки.

защо са пачи -> понеже на 18 са се чукали повече от баща ти.

как да спим с тях – с пари, като им купувате неща или като им давате дрога на аванта.

как да ги познаем, дори да сме слепи – говорят на муцка, милинце, патенце и други умалителни една с друга.

струва ли си да се занимаваш – няма какво да се лъжем, пачиците стават за секс, но само за това.

2 – “Ади” пача – винаги се казва Ади.

това са пачи, които не са красиви. не са грозни, просто не са красиви. винаги се мислят за нещо над теб и смятат че лайното им не мирише. понякога не се къпят често.

защо са пачи -> понеже се смятат за винаги прави, дори когато са затънали го вежда в свинско ако. 

как да спим с тях -> трябва да сте силно пиян и предрусан, за предпочитане и двете. на сутринта, дори не поглеждайте каква е – бъркате в панталоните и ако има лична карта, на която пише Ади – бягате.

как да ги познаем, дори да сме слепи -> казват се Ади. освен това се опитват да ви поучават, казвайки че те от там са минали. лъжат, имат повече комплекси мен даже.

струва ли си да се занимаваш -> само ако си много отчаян

3 – турбо пачи – това са чалга-стугентките, които са били пачици навремето.  различават се от пачиците само по това, че с тях е законно да се прави секс. намират се в 33 и разни чалготеки, като новият дали.

4 – отврат пача – това са грозни, ама грозни пачи. който е бил в габата в петък, знае за какво става дума. 

те НЕ СТАВАТ за нищо, освен за опити на нови лекарства. 

пачите са нещо повече от кифлите, понеже докато една жена може да спре да е кифла, то тя не може да спре да е пача. пачите не познават музикален стил или други категоризации. пачиците може да имитират леко смъкнат вид и прокее, но пак всяка вечер заспиват на мюзик айдъла.

в заключение – ВАСКО, ПОВЕЧЕ НЕ ПУСКАМЕ ХОРА НА НАШЕТО СЕПАРЕ, освен ако не покажат яки цици.

NINJAS!

You may be listening, but you can’t hear him.

кой каза че трябва да има смисъл?

нали знаете какво става пролетно време ? след като аз ви питам, знаете какво имам предвид! ИМЕННО! ИДВА СВЕТИ ПАТРИК!!!!! (17ти март, вторник, гинес и килкени се продват къде ли не)

страничен ефект на пролетта е падането на тежките якета с пухчета и показването на пъп от страна на жените или на подул се коледен корем от страна на хората. (да, правилно прочетохте, жените и хората). в този ред на мисли, апел към всички жени – МАРШ към фитнеса. не ми дреме колко ще се потите там, но не искам да виждам висящи паласки над стегнат панталон и късо потниче. като си дебела, си дебела, живей с това или слабей, но не ми го ври в лицето. NO FAT CHICKS!! все пак идва и лятото и време за море. 

за тези от вас, които все пак искат едно качествено избухване, и за тоя простак вели най вече, следното прозрение : 

всеки един от нас е имал пиянска вечер. и всеки знае, че има едно нещо, от което няма спасение. това не са грозните и пияни жени, не са желаещите бой тъпаци. това е нещо, срещу което лек няма и толкова години технически, химически и медицински напредък са безполезни. това е дамоклевият меч, който виси над главата на всеки един от вас всяка една пиянска сутрин. то влиза по фланга, удря под кръста, хапе и дере, то е гадният голям брат и ядосаният малък брат, които ви скачат на бой, то е хамстерът-нинджа, който ти напада отдолу нагоре, то е китайскта гъба, която скача от чинията и те захапва за веждите, то е гадните бодилчта на розата, които те бодат, независимо колко ги махат, то е неизбежно като телевизионно предаване на вучков и е породило повече викове от всеки един футболен съдия – ПИЯНОТО ЛАЙНО! (след бира и водка е най гадно, уискито доста добре влиза в това отношение )

[17:30:17] Vin: smurdq!

[19:09:11] Petya: basi, nakapah si klaviaturata sus sopol |-(

не смейте, 100% сте си омазвали клавиатурата с какви ли не неща!

важното е да си ги чистите после (и да си миете ръцете)

мен ме е тръснал вирус, който ме кара да не мърдам от леглото през по голямата част от времето. така че последните два дни съм ги прекарам там, четейки стари книги, събирайки нерви да погледна пак властелина 

(

нека си го кажем, книгата е ужасна тухла. може да е увлекателна и какво ли не, но това не пречи на факта че си е сериозно тухле, което си иска поне 3 дни четене, сериозно при това. 

)

и през останлото време, слушам относително зацикляща музика, която съм пуснал през новата слушалка на едни малки колонки. 

та идеята на всичко това е, че в скоро време няма да пиша нищо, ами ще го прекарвам в четене, най накрая си намерих книгата, която търсех от доста време. 

и докато аз чета и се лекувам, съм ви приготвил няколко музкални предложения, с които да запълвате времето, и да има какво да слушате от време на време. ако мога да цитирам про-то “слушай, за да не работиш”

1во ще започнем с този така приятен британски дижей – overseer – който може да има само един албум (за момента, работел по нов) но пък той може сам да ти свали пломбите и да ти направи няколко кариеса, поради факта че е извънредно корав и шукаритетен (за да може това с кариесите да има сми, трябва да вкараме идеята за закар някъде…). понеже от него искам да ви пусня всяка една негова песен, няма да го направя, ами ще ви дам най спокойната песен, с която да започнем нашият тур - 

[lopi]uaZoyJhFkAE[/lopi] 

това, което се пее в песента е на шведски, и се превежда относително като : 

Art has no enemy except ignorance
Better to bend than to break
There are none so blind as those who can not see
Blood is thicker than water
Talk quietly and softly, but carry a bat
All clouds are filled with silver
In the blind country is the One-Eyed King
Fear is stronger than love
Better the foot slip than the tongue
It is not raining, it pours.

(копирам го от коментар в титръба, шведски все още не знам, търсят се шведски мръсници да ме научат)

продължаваме с мр.лооп, който видях в блога за Истинските Мисли (не, няма да спра в скоро време да ви давам линкове към него, така че марш натам!), за който писах в миналия пост (сериозно, трябва да има някакъв ЕЛЕМЕНТАРЕН начин за вътрешно линкване, като напримерда се сложи списък с всички постове в дясно, под пъблиш, и така да си спестиш много работа… ). та, след като се порових точно 10 минс, намерих албума, свалих го и после ме събори от стола, понеже беше точно това което исках. и тъй като няма много линкове за него в титръба, ви давам само този който намерих, но съм сигурен че вие не сте абсолютени ретарди като вели (имаш 5 минс живот!!!) и ще можете да си намерите и сами някой други песни.

[lopi]_FkorfscOpw[/lopi]

и понеже все още не съм прослушал албума на дръм братята, ще ви довърша с коравата беге банда – пропаганда, която чух случайно по зирок, и която е супер здрава. в най скоро време ще гледам да се сдобия с по голяма част от техните неща

[lopi]525XGoJ16NU[/lopi]

за финал мога само да кажа, че тази отрепка Тома, дето беше спечелил мюзик айдъл е отрепка. изкарал албум, до колкото видях, в който е крал, та се е посрал.

със всеки следващ ден ставам все по добър и по добър на пс2 и най вече на киллзоун, който за фърст пърсън пукало на конзола е доста добра игра, а графиката, която вади е доста сериозна, като се има предвид че пс2 е доста назад като хардуер. 2рата част на играта излиза за пс3, което ме кара да си взема един сериозн телевизор, един пс3, да му бутна едно убинти, и да си го ползвам като комп, докато не се разбере как се хаква тая гад.

пс. дойде нов пич в офиса, англичанин, който също е зарибен по тея неща. в ЮК една игра за пс3 е към 30 паунда (60 лв, някаде), като ти дават какви ли не промоции. при нас, новите неща не падат под 120 злато. еми ебал съм го, ще си ги тегля от нета!

отговорът обаче се криеше много наблизо, във входящите линкове към блога, и по слециално – в един друг блог, този на bronco, който се зове True Thoughts. 

блога няма да ви го описвам, веднага бягайте там да се зарибявате!

по някаква случайност, човекът даже ме е добавил във страницата с блогове, които чете. бих го добавил на момента, ако имах и аз такава страница, но понеже нямам, веднага се абонирам за него. също така, обещавам да го промотирам където се сетя.

брат, къртиш респект!

днес реших да се кача до тавана, за да взема най после портрета на вожда от там, заедмо с някой друго неща, като една сабя… катеря се аз, 1, 2, 3, 4, 5, 6 етажа и достигам до заветното място….

кадето заварвам чистача на входа да сере. ВТФ?!?! 

по принцип, нашият чистач е малко … абе не е много наред, навремето бил ок, но после му се били случили неща или нещо такова… не помня вече, може и да се лъжа. фактът си остава, че той сереше на капанато междуетажна площадка, точно пред вратата за таванските помещения…

имаше кратък неудобен разговор, в който той казва – извинявай, сега ще ти дам да минеш, а аз се изцепвам че съм само на разходка, не искам да минавам. и се изнесох. баси!!

това влиза на челно място в гнусните неща, които съм виждал,  на равно с болната съседка от два етажа над нас, с която си викахме един ден и която държеше да покаже липсващата си цица, явно гордеейки се с това….

защо все на мен бе!!!

гнусни изроди. имате късмет че имам някакво елентарно възпитание и не ми отива да псувам стари хора!

билета е 109 евро. ако искате да се довлачите, кажете от рано. не съм най големият фен на такива фестове, понеже си обичам банята, но сега ми е паднало да отида и… защо не. 

така че нека всички подгреем качествено. ето това е доста брутална песен, изпълнена от долните надути путки мастодон, които обаче могат да свирят : 

[lopi]tdP_LnA6bwg[/lopi]

не съм писал тези две седмици. знам го това. имам си хиляди оправдания, нито едно обаче не ме оправдава. 

затова сега искам да вкарам този пост, за миналите две седмици. на 1во време, тсенер, човек, съжалявам, но бях скапан и не можех да мръдна. ще гледам неделя да го наваксаме.

пилешкия бургер във флора бургер в студентски е 2.50, като за тези пари ти дават адската порция. кораво.

тъпото на това, да работиш на “нормална” работна седмица е, че не можеш да си простееш както си е нужно. вече от мен се иска някакво елементарно ниво на сериозност в работата която върша, и не мога както досега да разчитам на факта, че съм просто адски добър

по тъпото е, че докато преди имах време да ползвам без-работа времето докато съм на работа, сега нямам такова време, ами винаги имам какво още да направя. … пак почнах да се обяснявам. 

като цяло едно мога да ви кажа … важното е да ти е яко. а на мен в момента ми е толкова яко, че не знам дали скоро пак ще мога да пиша нещо. 

а, да, скоро обещавам да завърша поста за феминистките, който е обещан от доста време вече.

в момента никак не ми се пише. това което ми се иска е компа ми да има уифи дистанционно, безжични слушалки и да се размажа в другата стая, докато се смазвам главата с blood sugar на pendulum

[lopi]i_5zvV0btCo[/lopi]

ма ако го оставя на самотек, ми пада трафика, и гугъл ранкига и кво ли още не… направо ми убива ерекцията липсата на трафик.

последните дни, работа и слушам музика. изгледах The Deal, заради факта че мег райън е вътре, а нея я искам от както се помня. да, но тя вече е на годинки и вече не е онази корава мацка от преди годинки. деа. филма не беше нещо особено.

слушам музика. зарибих се по ноха след като те дойдоха тука, tu cafe вече всеки я знае, като песента е яка, но наскоро, пиян в убер якият бар, който е моето ново място за пиене, чух bass from above, пак на тях, в супер як миксиран дръм и басс вариант, който ми пръсна мозъка, така че, кораво.

музика. cornershop са корави типове. candyman е супер силна, заедно с heavy soup.
музика. на 13 се очкава дижей вадим да намине в 4ти. организирана е силна бастунска компания която да намине натам, като имам идеи да се включа към тях, ако не със самото парти, то с пиенето преди това.

музика! дръм и бейс все още ми е тъпа музка. освен някой парчета. но като цяло не ме кефи. освен някой парчета. копеле, пендулум са корави изроди. и продиджи.

не знам какво смислено да ви кажа. просто ми се искаше да напиша нещо и да сложа блъд сугър вътре.

а да! хора, котката ми е обсебена от мен!

отивам до кенефа – седи пред вратата и ме чака
лягам да спя – идва при мен да се умилква
сядам на компа – крие се зад монитора
сядам да ям – идва да ми гледа храната
будя се – скача до мен да се умилква
сядам да цъкам на пс2ката – сяда в мен да ми гризе кабела
сядам да чета – подивява и почва да ми гризе ръцете

кво се случва тука деа!

а, да, любимата му играчка е една гъба…. сега познайте дали навсякаде няма части от гъба?

понеже не намерих с кой да го гледам на кино, си го свалих и си го изгледах в нас. филма ставаше. смес от соц кино, ноар филм и откровенна простотия. филма си ставаше.

чудя се дали да му правя обстоен анализ, с което да си скапя собствния кеф от филма, но пък да съм обективен, или да кажа няколко думи и да имам пак яки спомени и повече клоня към второто. за да сме честни, нека направим комбинация.

1_ супер много простотия във филма. всички сравнение които главният герой прави, са уникални. някой стават, някой не. въпрос на вкус.
2_ за сметка на това, актиорите са добре подбрани. всеки си пасва супер на ролята.
3_ това беше филм. който искаше да разкаже много истории. затова с и без повод, някой хора разказваха разни неща.
4_ историята на рендето си е стара градска легенда
5_ доста добра секс сцена. ерекция гарантирана.
6_ за сметка на това, целият сюжет на филма беше объркан. какъв беше мотива на мацката и какво стана с нея? защо прави това, което прави? какво иска, в крайна сметка? явно сценариста е гледал твърде много френско кино и накрая просто е забъркал такава каша, че сценариста се е отказал да следи сюжета и казал на хората да правят кво си знаят.
7_ края беше глупав. имаше много по добри начини да свърши и да му оставят черният край. на кур.
8_ кура ми, плужек.

и те така. няма да ви го препоръчам, понеже докато аз се кефя на филмите, вие не, което като цяло знаи, че вие сте преебани, а аз не

п.с. заглавието е посветено на мацката от филма, и на нора от преди няколко поста.

копеле! ставам спортист и почвам активни тренировки!

Норче, чуваш ли бе?!

мързи ме да го пиша наново на български, бирите са виновни…

самият филм е печелил награди на фестивала в сънданс. бтв, в имдб не са му поставили таг… чудно защо ли?

oh noes! subliminal messaging must BUKAKE!

10x vin

1. You find yourself using a great deal of porn;

2. You often look at porn rather than other things that are not porn;

3. You call in sick to work so you can look at porn;

4. You look at porn while at work;

5. You apply for and take a job where looking at porn is a requirement;

6. You hide your porn habit from your friends and family;

7. You no longer feel the need to hide your porn habit from friends and family;

8. You find yourself reading porn at a funeral;

9. You read porn at the funeral of a man whom you killed for his porn;

10. You have paid for internet porn.

който стигне до 10ката, получава бира от мен, ако сподели порното, за да не остане преебан

какъв е извода? връщайте си парите, че ще ви пратя маста тсенах

това което беше хубаво във филма бяха макароните със сирене и венера в кожи (venus in furs на the velvet underground, и сами можете да се закарете в титръба и да я чуете.). от този момент нататък, тази песен остана свързана с макароните със сирене и вени, напоследък само с макароните.

като чуя венерата в кожите се сещам и за инценз и пепърминтс и за филма доорс, а като чуя за филма доорс, се сещам само за мег райян, и : she dances in a ring of fire and throws of the challenge with a shrug, което пък беше една друга реплика от филма. тя пък ме води до пинк флойд и до wish you were here, която пък ме следва тези дни.

та за добрите стари времена, за безмислените постове, правописните грешки, за няколко прекрасни вечери едно лято, за русото руско вики и за всички останали, които се кефят :

поздравявам ви с една голяма купа макарони със сирене. моите лично имат и захар. сладко да ви е:)

кажете ми, по добре ли ви става като се включите към тази кауза? топли ли ви отвътре нощем? помага ли ви да заспите? задоволявате ли малката си лицемерно чувство за свършен дълг? а са шибате, това мога да ви кажа.

понеже сте идиоти. включвате се в какво ли не, само да е онлайн, да не се налага вие лично да направите нещо. понеже онлайн всички сме големи, нали.

аз си признавам – не ми пука за много неща, и предпочитам да си цикля в нас на спокойствие или да се включа само ако знам че наистина правим нещо и за знам какво искаме да направим. онези протестиращи хора идея си нямат за какво протестираха – всеки си имаше негови искания и си викаше за тях.

та, специално за вас, фейсбук спамери с вашите справедливи каузи – или спрете да ме спамите, или се пригответе за персонален абюз следващият път като ми пишете!

майната ви! намерете си живот!

Rights:
The right to be even nerdier.
The right to not leave your house.
The right to not have a significant other and to be a virgin.
The right to not like football or any other sport.
The right to associate with other nerds.
The right to have few friends (or none at all).
The right to have all the nerdy friends that you want.
The right to not be “in-style.”
The right to be overweight and have poor eyesight.
The right to show off your nerdiness.
The right to take over the world.

Responsibilities:
Be a nerd, no matter what.
Try and be nerdier than anyone else.
If there is a discussion about something nerdy, you must give your opinion.
Save any and all nerdy things you have.
Do everything you can to show off your nerdy stuff as though it were a “museum of nerdiness.”
Don’t be a generalized nerd. You must specialize in something.
Attend every nerdy movie on opening night and buy every nerdy book before anyone else.
Wait in line on every opening night. If you can go in costume or at least with a related t-shirt, all the better.
Don’t waste your time on anything not related to nerddom.
Try to take over the world!

който намери статията в уики-то е поканен на по хавлоя с палец нагоре на 25ти май. който не може да разбере както в това, е сърдечно приканен да си направи секупи и харакири едновременно.

For everything you do for yourself,

for all the scotch upon your shelf!

Your porshe carrera rules the freeway,

here’s wishing you an all night 3 – way!

наздраве на всички!

(букаке изпразнено с любезната подкрена на сериозни количество вино и пица)

мамицата и на а.а. милн. защо? жената е написала мечо пух, вкарвайки в исторята за дебилната мечка най вредният персонаж, заради който умират хиляди хора годишно. как така кой е това? онова скапано вечно депресирано шибано магаре йори.

дисно е даже още по виновен, понеже взеха и го нарисуваха и го направиха “сладък” така че дечицата да го харесват. но дечицата които го харесваха станаха като него – скапани депресанти и емота, които никога не могат да са доволни от живота. свеж пример – михаела, която може да е печена като цяло, но винаги е депресирана от факта, че се сеща какво иска месеци след като го е загубила. пача!

но за магарето говорех. то трябва да бъде изтрито от скрижалите на историята, за да няма повече хора, които да си мислят че да си депрес е сладко… хората са тъпи и правят това което виждат по телевизията!

РАЗКАРАЙТЕ СКАПАНОТО МАГАРЕ!!! и спрете да правите чаши с него… и плюшени гадове с него… да го няма!

но това търсене спира сега! понеже аз го намерих! (и да не съм бил аз, аз 1ви блогвам за него така че все едно аз съм го намерил!) и то зове… дръжте се…. барабани за съспенс…. ЦИТРОСЕПТ!

добрите хора са му направили и сайт в който може да видите хилядите неща, които този илач третира. ако тръгна да ги описвам, просто няма да мога да се спра.

ХВАЛА на таквъзи химици и малко съжаление за маймуните, на които е тествано това.

тя и предишната ми я подариха. най сложното при такива котки е как да ги кръстиш – котката не си помни скапаното име, понеже е над тея неща, така че няма да се притесняваш от това да търчиш из парка след някой доберман и да викаш “сатана, пусни детенцето, нали яде преди малко!”

за момента имената към които гравитирам са : джак (от джак даниелс), арчибалд, грюбер, севаст и луцифер.

идеи?

бтв, краката на зайците носят късмет само ако си отстрелял клепоухият звяр така че краката да са останли на място, с дим излизашт над тях, а осатналот да е залепено за някой дънер, с изражение на животно, в чиито гъз са вкарани 100 съчми. и ловец съм и рибар съм.

как го разбрах? те така!

а? нещо да кажете? 8.67 милиона зелени гущери! от този момент, сайта се обявява за продажба, за точно тази цена.

ако се продаде, обещавам да опъна лелчето в сървърното, докато неона ми духа на гъза, и докато целият офис се изрежда да ах-ка и снима, понеже те не си признавата, но се кефят на извратени неща, точно колкото и аз, и ако видят нещо такова, 10000 % ще снимат и после 10 дни само за това ще говорят.

КОЙ СЕГА Е НОМЕР 1?? ЛОПИ Е НОМЕР 1!!

каква е идеята : преди няколко дни вкарах едно букаке, за това как хората ме намират през гугъл – доста старанни думички бяха ползвали. и ми се стори добра идея да ги вкарам в един текст, който да има някакъв свързан смисъл, просто да за да покажа че може да ги има на едно място. това, дето ще четете е писано по силно влияние на хиподил, ексъдъс, кисело мялко, ред бул и факта че си забравих пспто в нас.

резултат : 

- Хуй! Сплескан хуй!
Сигърно има и по лоши начини да се събудиш. Котка да ти хапе клепача. Куче да ти ближе лицето. Малка скат изненада. Кастрация. Гигантски казан с булюн и ти в средата, насред група черни типове с боядисани лица, които подскачат насам натам и пеят странни неща.
- Виж го тоя селтак бе! Плака дебело черво нещастно!
Но моментът, в който ти се будиш до мазен таксиджия, късно вечер, който псува по други коли, докато колата е набила злобно спирачки, се класира доста напред в класциите, най малкото защото когато се случи, нямаш време да спреш и да мислиш за останалите.
- Дъщерите ти малки духачки да станат!
Първата ти мисъл е “какво?”, която печели с малко пред “къде?”. “Как” изобщо не се класира, понеже след като имаш какво и къде на дневен ред, следващата реакция е да видиш дали няма и отговор на тези два въпроса.
- Видя ли го кво напраи тоя? Да му еба майката селска, след първата чикия да му окапе кура!
В повечето случай, това, което е причина за виковете или е отминало някаде или ти е точно пред лицето. Най лесният дедуктивен метод е да чуеш дали има отговор на клетвите. Ако няма, значи можеш да се огледаш горе долу спокойно. Ако има, то сега е момента да се разсъниш доста бързо.

- Няма такова извратено порно, човече, казвам ти. Кон ебе малки пички!
Разговорите за порно са явно неизбежен момент сред нашата компания, помисли си Виктор. Той самият беше фен на някой доста извратени жанра в порното, и не го криеше.
- Братле, няма нищо по извратено от снимки на космати жени. Нямам идея кой би искал да гледа такива неща – каза той. – Мога да разбера много неща, но не и косматите жени.
Има нещо специално в порното, което ти напомня за бирата – и жените пият бира и гледат порно, но само мъжете могат наистина да им се насладят.
- Има и друго – продължи той, с ясното намерение да направи мезето на другите по малко вкусно, за да може той да го изяде. Когато говорим за пържени картофи, правилата за какво можеш да кажеш на маса се размиваха за него – Мега Гнусното Порно пичове – секс с лелка. И то не какви да е лелки, ами стари лелки с големи цици!
- Ааааа, братле, ти си болен от първата чикия. Ядем бе!
- Ядяхте – каза Виктор и пръдърпа картофите към себе си, преди другите да се освестят. Ако някой продължаваше да напира към тях, щеше да прибегне до дълга дискусия за снимки на ануси и как обратните се кефят на празнене в гъза. – Сега аз ям. Вие можете да поръчате по още една, за да ви изтрие спомена от главата.
С доволно изражение, Виктор започна да яде картофите, докато другите все още си представяха лелки или махаха енергично към сервитьорката с надежда да донесе следващите бири преди той пак да е казал нещо подобно. Всичко го бяха признали единодушно за експерт по гнусотии и гадости, които да бъдат казани на маса, затова излизаха с него само в присъствието на алкохол.
Виктор отдавна подозираше това и докато от една страна му беше малко неприятно от факта че го приемат точно по този начин, от друга страна се наслаждаваше на уважението което получаваше. Да си експерт по тези въпроси си е нещо като голяма чест сред мъжките среди. Винаги беше искал всички да го харесват и сега беше намерил път към тази цел.
- Аре да оставим извратеното порно за когато сме само пияни и да минем на цици, става ли? Снощи излизах с една мацка, супер яко тяло, адски забавна и голяма мръсница, само дето имаше много малки цици. Като грахови зрънца на дъска за гладене. Цяла вечер се чудех какво да правя, понеже няма по добро от едни хубави гигантски цици, в които да заровиш лице.
Темата за циците е доста приятна тема, която винаги прераства в обсъждане на циците които са наблизо около вас – жени на масата, жени на съседната маса, сервитьорка. Последната взима и дейно участие в обсъждането на дупета.
- Хора, не знам как да ви го кажа, но има нещо адски математическо в циците – Цецо беше завършил математическа специалност и можеше да види всичко в математика – Вземете една жена без цици, или с много малки цици, изглежда като едно една равнина, в която няма нищо, всичко по интересно се случва в другата равнина. Но ако добавим две цици към уравнението и равнината става ново измерение, с две приятно неравенства. А и всички знаем че цици+празнене=букаке.
Цецо беше отявлен фен на букакето и не спираше да го вижда заедно с математиката къде ли не.
- Братле, просто не знам как Светла се навива да прави каквото и да е с теб, след като сравняваш циците с геометрия. Нали там ставаше дума за равнините?
- Викторе, знам че ти няма как да знаеш това, но след едно хубаво женско празнене, те се навиват на какво ли не. Спокойно, някой ден ще пораснеш, ще си намериш жена и след време може и да се научиш даже и да я задоволяваш, кой знае.
Във всеки един разговор се стига до ебавки, а ако има нещо което Виктор не харесваше, то бе да го ебават. Никога не можеше да се сети за точен отговор навреме, а 5 минути по късно вече е 5 минути по късно. Затова минаваше само с поздрав със среден пръст и пожелание за ебаващият го “да са ибе”. Обикновенно това и е моментът, в който се почва сериозното пиене и сериозните ебавки.

- Кой го знае откъде е тоя тъпак, и къде се е учил да кара.
Винаги е добър коментар, като за първо нещо което да кажеш при положение, че някой псува шофьори а ти не си бил в час по време на самата случка.
- Със софийска регистрация беше лекето, ма той на това време ако така кара, няма остане дълго време на пътя.
По неясна причина, таксиметровите щофьори са останали с идеята, че те са най добрите такива в цяла София и че всички останали коли са там, за да им пречат. По още по странна причина, всички от Перник са останали със същата идея.
- Те тези книжки ги дават наляво и надясно, само пари да дадеш и си готов. Тука, на сфетофара на наляво, ако може.
Винаги е хубаво да се сабудиш преди да си наближил прекалено. Тогава имаш време да разбереш къде точно се намираш и накъде те карат.

Сериозното пиене винаги върви с мезе, а мезе с бира води до газове. Това е и основна причина за смяна на заведения нощем – едно кръчма в бар, после дискотека, после дивака/уго. Уго никога не затваря и винаги е пълно. А и не готвят особено лошо. Виктор никога не издържаше до дискотеката и си тръгваше под предлог, че е изморен, има работа, спи му се, лошо му е или че е пиян. Истината е, че просто не можеше да танцува и се срамуваще от това, което правеше седенето в дискотека за скучно преживяване, водещо само още пиене със себе си. За сметка на това беше известен като човек, който не може да си носи пиенето и има нужда да го връща, от време на време. Вечният спор – от къде идва пицата – от Италия или от пицаря намираше решение над случайна тоалетна или до случаен храст – няма значение от къде идва, понеже в крайна сметка напуска по особено неприятен начин, особено ако е била с гъби.
- По добре ли си братле?
- Копеле, току що върнах пица, картофи, нещо зелено и мисля част от обяда ми от онзи ден, комбинирано с няколко литра бира и други течносто. Може да се каже че съм направо перфектно – или поне това искаше да каже. Резултатът беше по скоро нещо то реда на “копее, токуш драйфах пица, зеенп, каатофи и некво друо заедно с мноо бира и нефку друо, ти как мисиш”. Когато си пиян и повърнал, говорните ти способности не са на особено високо ниво.
- Мисля да се махам към нас да умра на спокойствие – “мисаа се маам към нас, да ума на спкойстве”
За негов късмет, имаше и навика да стига до някакво трезво състояние сравнително бързо, когато се налага да ходи дълго време докато си намери такси. Да си поръча по телефона беше идея, която имайки предвид говорното му умение, не бе особено усъществима. След 30 минути неволно мотаене в кръг, намери бленуваната жълта кола с зелена светлина и падайки в седалката след “към дървеница, моля”, заспа.

1) старият метод на половинка тухла в чорап – за целта намирате стар чорап, от тези дето баба ви ви плетеше навремето. не е задължително да е здрав, но е препоръчително. намирате и половинка тухла, от онези червените и ронливите, които винаги са ми харесвали. тяхното предимство е че могат да се дооформят с камък, примерно, за да напаснат в чорапа. след като фабрикувате нужният уред, сте готови за лов. подходящи места са тоалетни по барове без камера, малки улички, забравени паркинги или други места без много свидетели.

начин на употреба – влизате на обекта изотзад, с метод на изненада и стоварвате гореспоменатят уред върху главата му. след като се сдобите с тялото, може да процедирате по ваше усмотрение. ако обектът започне да се разбужда, го изненадайте приятно, с топъл шоколад или пистолет до челото, и продължате да правите това което сте правили до този момент. предполага се, че на нея ще и хареса и ще се включи доброволно. ако не, повтаряте до постигане на желаният ефект.

ако се съмнявате за ефективността, или колко точно е морален, споменете си за неандерталците и как са се развивали нещата преди години. все пак това ви е заложено от еволюцията в гените. освен това, според някой жени, в нашият случай петя, това е предпочитаният метод. тя живее в пловдив, та ако имате път натам, не пропускайте да си носите тухла под ръка, в случай че я видите.

2) древният метод на алкохола – доказано е, че всяка една жена е по красива след малко пиене (добре де, за някои е нужно повече пиене, а за роси – цяла каса малцово отлежало) а жените пък правят глупости ако пият. а както всички знаем, или само аз знам, понеже вие ста заети с това да търсите подходящ чорап, нова година е време за депресии. жените, драги букаковци, са депресивно племе и имат навика, а някой даже обичат да се депресирани и нещастни (да михаела, това си ти, депресирано магаренце такова). депресираните жени са поддатливи на новогодишно пиене, което пък ви дава не зелена светлина ми цяла магистрала да действате, като ползвате реплики от типа на : имаш прекрасна коса (галиш косата), прекрасни очи (гледаш ги замечтано, пускаш още някаква изтъркана реплика за звезди в очите или нещо друго, ако са кафеви, казваш че са като силно кафе – прекрасни и пристарстяващи, не мож да спреш да ги гледаш, такива неща.). изтъркано – да, ама действа на пияна депресия. а не спирайте да и давате пиене – вие може да сте нейната новогодишна грешка.

3) традиционна свалка – става, ако не сте дебел, грозен, нямате хиляди пъпки по лицето, или други обезобразяващи болести. освен това говорните дефекти, тиковете, неврозата или всякакви други девиации не са добре дошли. което оставя доста тънък прозорец за действие, понеже винаги има една графа, в която може да се намерите. номера е да го криете до последният момент. ако например имате 11 пръста – не говорете за това. ако обичате хентай порно с пипала – не говорете за това. трябва да се учтив и възпитан, поне за няколко часа – все пак е нова година, постарайте се! вкарайте малко доза интелигентен хумор, което значи никакво споменаване на думата пръдня, гъз или анално призоваване на нечисти демони с окултна цел – дупето на скарлет йохансон.

как да се направим на умен :

- никакви простотии. казах го но ще го повторя, че е важно. трезвите жени не си падат по това, особено ако не ви познават. образа на свеж идиот е свеж, но не води до успех с жените.
- бъдете възпитан и не вкарвайте идея за тройка рано, тези неща стават от самосебе си.
- опитайте са да останете насаме с нея, като ползвате оправаданието как всички останали са гурпа позьори, които само искат да се наливат, а вие виждате че тя не е от тях.
- говорете и колко е умна и красива, дори да е тъпа като тухла и не особено красива.
- лъжете най нагло. ама безсрамно лъжете. направо си скъсайте гъза от лъжа.
- не и цитирайте статии от букакето, по някаква странна причина, жените не се връзват на тоя номер, вярвайте ми, пробвал съм.

ако не мине номера, минете на вариант 2) или ако и това не помогне, вариант 1).

4) купете си зайци – номер, който някакъв колега на лина прилагъл. кажете им че имате зайци и ги офертирайте да дойдат у вас да им ги покажете. няма грешка. да се комбинира с част от 2) и малко от 3)

ако след употреба на тези методи успеете да си намерите нужното, по време на акта не пропускайте да го плеснете по дупето и да кажете – това е за лопи.

да не се прилага за сваляне на мъже или шимейли, чу ли миро!!!

за писането на поста са ползвани консултации по скайп с истински хора, значи трябва да работят.

не ми дреме колко е меркантилен, продаден празник, не ми дреме за ханука, не ми дреме за тва че вие гледате тъпо, докато четете това. обичам коледа. обичам коледната баклава, коледния тиквеник, коледния боб, коледните ядки, коледните подаръци, коледното спокойствие.

обичам коледата.

харесва ми момента с храната – обичам да ям. харесва ми че е семеен празник, и семейно му се радваме, като не се караме, харесва ми че всеки има подарък за всеки, защото такава е традицията. и какво като е меркантилно, лошо ли е да подаря нещо на семейството си ако това ги радва? заврете си претенциите в коледно депресирания задник.

обичам баклавата. не, грешка. не я обичам, обожавам я направо. и всяка коледа, майка ми прави баклава. еми как да си ядосан после на другите хора, след като си преял на закуска с баклава.

обичам бабината трапеза, с прасе по средата, и домашни дестилата. обичам да играя на карти с роднините (покер, познайте после кой прибира парите), обичам малките традиции по коледа.

не мога да разбера хората, които не харесват коледа. защо? заради хората в магазинте? пазарувай от вас. заради скапаната програма по телевизията? свали си филми от интернет. заради зомбираната земя, която забравя всичко други и коледата е най важна? ужасно, за момент да се порадваме на нещо и идва някой лайнар да каже как го дразни че другите се радват.

обичам коледата и затова много ми весела коледа. дано и вашата не е по зле.

стари лелки с големи цици – но коммент

секс с лелка – явно лелка е доста популярно търсене

гигантски цици – одобравям, одобрявам

празнене вътре – важното е да го вадиш навреме

първата чикия – нека видим в гуугъл за да видим как е била и при другите… не, кой би искал да знае?!

женско празнене – а де? как стаа тая раута?

празнене в гъза – поне там няма риск

малки духачки – да бяха и надъхани…

от къде идва пицата – от пицарията

хуй – горска фея с 3 букви

плака дебело черво – свежа звезда от днес, нямам идея какво е намерил с нея

малки цици – редовно влиза някой с малки цици… хора… с масаж стават по големи

цици+празнене – явно съм доста популярен с циците в блога…

малки пички – никой не харесва разхлопаните, явно

sled 4 празнене бременно – нямма думи

и няколко стари, но златни :

снимки на ануси – дано е намерил….

izvrateno.porno – понеже сериозно, кой гледа нормално вече

kon ebe – така се правят малки кончета, все пак

снимки на космати жени – дано НЕ Е намерил… или този е същият с извартеното порно…

най якия спасител обз – ясмийн блийт?

те казваха че няма да успеем, че не ни е по силите и по интернет връзката, че е грешно и че го правим с пиратски софтуер, че само една убер черна нинджа може да се справи, че трябва първо да шибаш 13 японки с 28.7 сантиметров латексов хуй, докато те ти духат, че трябва да си сложим перки на гъза за да стане и че трябва да спрем порното за седмица.

ние пък доказахме обратното и че всички останали са обратни и че всички руси пички могат да лапат и да се потапят. и че и те са обратни. и че вели и той е обратен. също така бе извлечен следният факт : 

СИЧКИ ЩЕ НИ УМРЕТЕ НА КУРА!!!

иванов, ти си убер зло копеле и ще умреш от секс!

а знаете ли защо ИВАНОВ Е УБЕР ЗЛО КОПЕЛЕ? не знаете, ма аз ще ви кажа, понеже е шибано важно : 

понеже когато го минахме, трябваше да изпълним РИТУАЛА, за чиято цел беше необходима кораво порно. и знаете ли какво стана когато го насочих към едно от най коравите порнажи в последно време?

ТОРЕНТ ЗАДАЧАТА СЪЩЕСТВУВА, ето това стана. ако не го уважавате тоя човек ще ви пребия и после ше ви шибам по кораво от това как злати шибах, а това си беше кораво шибане!!!! ясно ли е?!?!!

This blog may be offensive to children, young people, old people, in-the-middle people, some people on the right, all people on the left, terrorists, pacifists, war-mongers, fish mongers, Christians, Jews, Muslims, atheists, agnostics (though you’d have to prove it to them), the ACLU, liberals, conservatives, neo-cons, ex-cons, future cons, Republicans, Democrats, Libertarian, people of color, people of no color, English speakers, English-as-a-second language speakers, non-speakers, men, women, more women, & Ivy League professors. Native Americans should be okay.

ако си съглесен с горното, значи си имал нерви да го изчетеш. от фантук фантатък фантазирайте. аз отговорност за нищо и за никого и за тебе марче не поемам.

п.с. мислех да създам специална категория за този пост – букаке, изпразнено с легална претенция или нещо подобно, но после помислих пак.

[lopi]_Y7byyghxLI[/lopi]

преди години вени ме светна за песента, която представлялва 1.20 секунди удоволствие за ушите. и след като така и така сме на музикална вълна…

[lopi]7PENBU3lrpE[/lopi]

и един специален коледен поздрав, от добрите дългокоси руснаци, зовящи се транс сибирски оркестър :

[lopi]fYyoLLO8yz8[/lopi]

п.с. още един поздрав от последните, просто бях забравил че те го свиреха :

[lopi]wodDMvyxCR4[/lopi]

а да ви е убафку на ушите

в тоя ред на мисли, бадемите са супер солени, а от солта се ожаднява, затова ги сервират с уискито. копеленца. на витошка, има едно кафе на 2риа етаж, соната, където с всяка бира то носеха фрии купичка с фастъци. прекрасни хора.

има хора, които не харесват пиенето, които башват здраво алкохола. ми да, има си хиляди причини. аз го харесвам обаче. като цяло, съм натъпкан с разни морално предразсъдаци и идеи, които като цяло си харесвам, но ме спъват в общуването с хората. след няколко уискита, ставам нов човек направо, забавен, весел, свеж скапаняк. това което хората не харесват в пиенето е че сваля всички онези пречки, които иначе си си изградил и като цяло оставаш само ти и първичните ти желания. не е лошо, като цяло, да разпуснеш от време на време. да си пуснеш на цеца пилето (стояне, следващият път повече трябва да го рекуестваш) и да се кефиш. да изкараш химна без да ти пука.

в тоя ред на мисли, замисли се кога пееш химна. на мачовете на националните отбори. и това е. и когато си пиян. а знаеш ли текста? меноуар знаят текста.

в някой друг ред на мисли, хиподил изпяха навремето – няма сила тъй могъща, като пия да не повръщам. и бутилките са празни, като след безброй огразми. калифорникейшън е супер як сериал.

та аз съм про алкохола. стига да не се мажеш всеки ден. трее с мярка да се прави, хората за това сме измислили събота и неделя. за да има кога да се пие.

в тоя ред на мисли, четвъртък е по яко, понеже няма толкова много гмеж навън. и знаете ли кое е якото на това да пиеш навън? не се налага да чистиш у вас после. да, точно така, ред е на някой от вас да направи домашно парти.

а со здраве!

а, да, и сабат стават за тая работа, ози има нужния глас. и чан чан на буена виста социален клуб. пърпъл стават само докато пиеш, а по някаква извратена причина депеш ми звучат като нужната музика за декември. горилаз имат супер яките неща.
имам супер якият вкус за музика!