[18:23:07] LoPi: dyjdute se lee iz vedro,
a nqkoi pie biiiiiriiiiichka
i nqkoi pie BIIIIRIIICHKA
a nqkoi pie BIIIRIIIICHKA
kit kara vertolet, boza sanuva kuncu s led
a nqkoi pie
BIIII
RIIII
CHKAAAA

[18:23:17] LoPi: drinkin in elevator, getting my beer while i’m going donw
drinkin in elevators, drinking beer while i hit the ground

[18:23:22] LoPi: angie, angie, when will you bring my beer?
angie, angie, where are you with my beer?
with no drinkin for my soul, and no beer in my hand
i can’t say im satisfied

[18:23:29] LoPi: wish you were beer
we’re just two lost souls swimin in a beer bowl
year after year
drinking over everlasting beer
wish you were beer

[18:23:52] LoPi: alway close, no matter how far,
couldn’t be much far from the bar,
forever, drinking my beer
and nothing but beer matters

[18:24:10] LoPi: you can’t read my beeeeeer face, my bebebebeeeer face

[18:24:18] LoPi: ivane, zashto go napravi, ivane ti imashe bira
kolko bira ti dadohme vanio
ot bira ne te lishihme

[18:24:24] LoPi: old McLopi had a beer, and with this beer he had another beer,
eeeya eeeya beer
with a beer over here, and a bere over there,
here a beer, there a beer,
everywhere a beer bee

БИРА!!!!

7 вида сайтове, от които ми е писнало вече (и три вида дизайни, от които те болят очите)!

Еко, био и вега- блогове – всеки еко, био или вега активист прави свой блог, в който пуска едни и същи видеа, които обясняват как хората сме ултра зли копелета, не ни пука за нищо, цапаме водата, въздуха, тревата и всичко, правим ужасни храни, ужасни дрехи, зли сме към животните, зли сме към другите хора И САМО АВТОРА НА БЛОГА ВИЖДА ВСИЧКО ТОВА! И неговите други приятели, които също имат блогове. И всички те тръгват на кръстоносен поход срещу ужасното мислене на останалите. Сериозно, тея блогове и сайтове никнат като пластмасови чаши от бира след концерт. И всички линкват само към едни и същи безумни филми и видеа.

Маркетинг блогове – ако направя кратък списък на маркетинг гуру-тата, които бълва НБУ, сигурно ще има около 30% от блогосферата. Всеки прави маркетинг блог, в който обяснява как трябва да стават нещата, как се правят нещата и колко по-яко се правят нещата в другите страни и как той иска да е част от тях. И да, завършил е НБУ. В тоя ред на мисли, някой да измисли термин за “герила маркетинг”, понеже това като го видя и ми се иска Фидел да ги прави в някой долен кубински затвор, където да станат кучки на някой с повече татурани кръстове по себе си от колкото те имат мусколи в тялото си. И да се казва Естебан.

Блогове с картинки – от както се появи тъмблр, всеки започна да прави сайтове, в които да пуска някаква картинка и да бичи послание под нея. И да се чуства “артси” от този факт. Снимки, стари фотоси, нови фотоси, секакви фотоси и прочее се пускат всеки ден в такива иляди блогове, направи ми се гади. А посланийцата които се творят към тях могат да ти докарат диабет. Сериозно. Истиснки диабет.

Сайтове за запознанства – или домът на перхидрола и ебънта! Само като гледам “каките” дето са вътре и ми става криво, сериозно. И разните “нарезани” и “напомпани” типове само им мазнят под снимките – красивица, прекрасна, невероятна, бла бла бла БЛА. И навсякъде се пълни с банери за такива сайтове, запознай се с еди-кой си, секс за една вечер, намери нови хора, намери стари хора… да, мерси, НЕ ИСКАМ, ай сиктир вече. Аз нора хора намирам на други места, а не по нета.

Сайтове със “социална” насоченост – неща като ковни го, пиронкай го, фавни го и други такива, които искат от мен да пускам едни и същи неща и да казвам колко са били яки, найш ли ти тая работа. Примоции в УНСС ама друг път. Или неща като “новият фейсбук”, “българският фейсбук” и подобни прочее опити за клонинги.

Сайтове, които носят cheezburger network логото – не че нещо, ама са хиляди, с едни и същи дебилни картинки, които се пускат там. Само като видя логото и вече бягам като от огин.

Тези не са толкова много в бг, но като световен феномен са ужасно много – сайтове за дизайн, уеб дизайн и друг дизайн, дето е за уеб, ама не бил уеб дизайн. Коите са пишат от разни пишман дизайнери, които се опитват да си докарат малко хора, да им видят кривия дизайн, който по нищо не се различава от това, което сме виждали хиляди пъти вече. Само малка част от тези хора стават за четене и пускат интересни неща, 90% са чиста плява.

Сайтове за видеа, подобни на ютюб – наредиха се 1000 такива сайта, вече си има и скриптове за тази цел. И наливат в интернета, та наливат – виж нашият видео портал, виж най-новите видеа, ский тука на андреа по цици само видеото. Нещо, като електронните пощи навремето – всеки голям портал си имаше такава, но много малко от тях ставаха за чеп за зеле.

Сайтове, които ползват темплейт, който напомня на туитър - след като имат туитър като готова платформа, за чий мръсен чорап ти е да правиш темплейт, който да изглежда като него. Да, микроблогинга е ол дъ рейдж сега, ама е така, понеже има платформи за тая работа – тъмблр, туитър и други такива, подозирам. Ако имаш собствен сайт, за какво ти е да го правиш да напомня за нещо друго?

Луд на шаренко се радва или сайтове, в които има от 12 цвята 18ти – ако направиш подобно извращение, значи или нямаш вкус, или си луд гений и то се получава. Познайте кое се случва по често. Изчисти дизайна си, намали шаренийката и се фокусирай над съдържаниет. Тогава можем да си говорим.

Де що има майспейс профил – ако има нещо по-безумно от майспейс, то аз не го познавам. Единствената причина, ама единствената причина да ходя някога там, е че много групи имат профил там и пускат музиката си там, та да мога да я чуя, преди да си я купя.

От друга страна, много як лайн ъп. Свежи групи, които радваха и на които хората им се радваха. Много яка атмосфера, когато не валеше. Хората бяха усмихнати и доволни. И танцуваха и подскачаха, ВЪПРЕКИ мокрото. И промотърките на боро ни подариха цигари и запалка. Ей така, щото сме пекани. И ние бяхме доволни от факта. Понеже беше яко. И си платихме за хубавото пиене – капитан морган в куба либрето и .. някакъв бял ром в мохитото, дето не го запомних. Ама с лаймче, и кафява захар. И добре направени. Има много места, където ще ви вземат повече пара за това пиене и ще ви го дадат по кофти направено, да ви кажа. И всичко беше студено, разхладително. Зона урбана продаваха техните си неща, а те са много дорби и праведни хора. Имаше телевизорче, ако ти се гледа мача.

А на малката сцена ставаше супер яко парти, много добра селекция за хора, които пускат там. Много съм доволен от тях, с кеф седях и ги гледах/слушах.

И на паркинга на летището седяха хора и зяпаха, което показва колко яко си е било.

Това с критиката излезна доста дълго, ама то си беше като буца катран в кацата с мед. Но аз съм оптимист за вас и че догодина ще къртите още по яко. И може да вземето някой и друг урок от Mellow феста, дето беше преди вас – хората имаха доста свежи идеи.

В тоя ред на мисли, ще е много по яко ако догодина го направите по целодневен. Т.е. от обяд да почват разни дижей да пускат, да привлчете хора да си прекарат целият ден там. Вземете разни дижей, които да пускат или направете опън стейдж за млади групи, които да пордрънкат или пускат или там каквото. Така хем те ще видят малко публика, хем ще привлечете хора, а и ще си вдигнете оборота с целодневни изпълнения. Такива неща ми се въртят в глвата

Giorgos Alkaios & Friends – ОПА :

Веселин Маринов – Имен Ден :

10 разлики? Не питайте как се сетих за тази прилика…

Отишли двама да разгледат Хеопсовата пирамида. Вътре задух, прах, теснотия. Зяпали, зяпали, пък се отегчили. “Айде, пиши “Кур!” и да бегаме, че тука не се издържа. Различните варианти на вица казват, че двамата били българи.

За един ден, можете да видите поне 15 различни надписа “кур” по улиците на града. Броих го.

Еленско пиво

Бирата я донесе един приятел (Иван Трухчев, по известен като Ванката/Доги) от Сърбия, успявайки да я запази от хилядите жадни Рамщайн фенове и от себе си. Не знам как го е направил. Бирата беше употребена за двата мача Арсенал – Барселона.

Еленската бира беше с прекрасен вкус, леко остра, не много горчива, влизаше свежо и определено се класира много по-напред от македонските бири и голяма част от българските. С кеф бих се наказал с каса от същото.

След дъжд има дъга.

Този красавец седеше на Ангел Кънчев. Имаше лепенка, че е участвал в парад на стари коли. Напомни ми за старото ми желание да си имам ретро кола с модерен “хардуер”. Последното да се чете като – машинарии, които не са купе.

Понякога просто не разбирам ърбън културата. В кутията имаше част от торта.

ебаси меча
еба тая крива нива
еба гу у дроба
да ти еба майката
да те еба в гъза
еба го и (съществително)
преебаване
ебана работа
ебаси
ебати
еба ли го
еби го!
ебах ли го….
бах
даге

И това са само за около 10 минути, само с един глагол. Интересното е, че това е световен феномен :

fuck that shit
fuck this
fuck him! (превежда се като “заеби го”)
fuck that
fuck yall
fuckin ‘a
fuck off
fuck it (превежда се като “заеби го”, но не се употребява за хора)
fuck!
motherfucker
unclefucker
fuck-a-doodle-doo
…

и други.

Тези изрази отдавна са се десемантизирали (изгубили са оригиналното си значение) и се ползват всеки ден със съвсем друг смисъл. Това обаче не значи, че винаги е било така. Като фен (в разумни граници) на етимологията (наука за произхода на думите), ми е интересно, кой е бил първият момент, в който някой е поискал да ебе нещо, което не е живо (не некрофилия, ами обект, който не е анимиран(т.е. не бил никога жив)) и в кой точно момент думите са загубили значение. И защо, да го еба, човек има желание да ебе почти всичко, което го заобикаля. И защо, деа, това се е случило с всеки един език на тая планета.

Днес, ако някой излезе и направи тест с 20 различни, случайни хора, ще разбере, че те по-често ебат лексикално (т.е. ползват десемантизираният глагол с различно от оригиналното му значение, за да изразят своя емоция) от колкото да си намерят другарка/другарче, с което да извършат репродуктивният акт. Ако се замислите над този факт, ще разберете много неща. Де да знам какви, сигурно нещо за делфините или шам-фъстъка. Примерно.

Такива изрази, дали повишават нашето лексикално богатство или го намаляват. Дали можем да кажем за някой, който знае 200 от тях, че има богата лексикална култура? Или това го пазим само за хората, които ползват думи като “еманирам” във всекидневните си разговори?

Този филм не е бил направен за Скорсезе и Ди Каприо, но по стечение на обстоятелствата, те стигат до там. И както знаем, двата много си се обичат. И правят прилични филми. Вярно е, че никак не съм фен на Ди Каприо и неговата игра в голяма част от случаите – той е хаотичен и рядко показва правилната емоция, най-често само показва лицето на запек.

Въпреки това, Shutter Island ми допадна особено много. Казват, че бил правен по книга (да, правен е по книга), но според мен книгата не може да пресъздаде тази атмосфера, която Скорсезе е успял да заснеме.

Всяка една стая на острова наистина ти говори за една лудница, в която се случват кофти неща. И винаги очакваш нещо да се случи – ей тука ще скокне някой, тука ще има нещо. Само дето няма – това е филм, в който нещата, които не се случват ти действат повече от това, което се случва. А когато нещо се случи, то е на много правилно място, заснето по правилен начин. Сега, че имаше някой малки странни моменти – имаше. Но нищо фатално, нищо което дори за миг да ти развали кефа от гледането.

Самата история е достатъчно сложна и минава през толкова обрати, в които не си сугрен какво следва и какво ще се случи – този ли сега стана зло копеле, чакай, тоя беше наш човек преди малко, а сега пак е наш човек… Не само ти държи интересно, ами дори ти става по-забавно. Всяко ново разкрите на оплетената фабула те заплита и теб, а когато започнат финалните надписи разбираш как всичко е било наредено толкова правилно, просто ти не си го знаел. Може би си си мислил, че знаеш. Но не.

Сега, някой ще каже, че се е усетил какво става от рано рано. Да, ама аз не. Понеже бях потопен в атмосферата на острова и вярвах на историята. Явно така съм дресиран, де да знам.

Самият каст е много точно направен, музиката е използвана много точно и спомага за атмосферата. Както вече казах, цялото нещо е заснето уникално.

На фона на бозата, която се изсипа в пред-пролетният период и на фона на силното лято, което ни чака (надявам се), този филм е страхотен.

Там персонала страда от онази болест, в която клиента е там, само за да му пречи да си върши работата. Сервитьорките бяха нагли създания, които имаха онзи гаден техен навик да ти взимат чашата/кенчето с кола/бутилката, дори ако в тях има още малко отсанала течност – вашите последни 50 грама. И те гледат накриво ако им кажеш да го оставят – все едно си дребнав циция, който не иска да ги остави да работят – абе яяя – платил съм си го, мое си е – докато не е празно, няма да го пипаш. А, да, най-наглата серверка беше и особено грозна. От онези грозни жени, които се мислят за красиви, и които полагат усилия, да ти го докажат, само дето никога не им се получава правилно.

Нямат студена минерална вода. Само топла, някаква Вител, или нещо подобно, което беше доста криво на вкус. Имаха само малък Гролш за бира, който беше 5лв. И беше топъл – студени бири видях доста късно вечерта, и то явно само за избрани хора. И се държаха троснато, ако им исках студена вода – няма такава бе, къде си чул да се продава студена….

Цените са ужасни. Малка топла бира – 5 лв. Малък ром, капитан морган – 6 лв. Топла кола и вода – 2 лв. Не е като да съм особено беден, ама стой и гледай кога пак ще дам 5 лв. за малка топла бира. 3лв е моят максимум за бира в заведение, малка или голяма. 3лв е ок, но 5 е твърде много. Местата, на които можеше да седнеш също бяха малко. Всеки има нужда да поседне за малко, ако се раздава с танците.

Имаше и нещо с атмосферата – не беше правилна, не знам и аз. Въпреки, че се бяха постарали явно, мястото просто не ми седеше правилно.

Мр. Скръф, на който бях отишъл тази вечер, беше озвучен супер яко – излезе навреме и започна да пуска яка музика. Някакви хора твърдяха, че се познаваме. Това щеше да е много запомнящо се парти. Ако беше направено на друго място. Просто този клуб не е правен за такава музика, според мен.

А.Скилз направи супер шоу в Шугър – серверките бяха приятни и френдли, музиката, яка, маси и столчета имаше за всички.

И така, Sofia Live Club ме видя за 1ви и последен път. Задръжте си скапаната атмосфера с як звук за някой друг.

Близо до там е Jackin Bar. Ако Скръф пускаше там, щеше да е по-яко. Може да има място за около 50 човека и да става задимено, но е място с яка атмосфера.

Защо ли? Понеже го карате супер екстремно и понеже се опитвате да накарате хората да станат като вас. Не, не искам да чувам от вас, че всеки има право на избор – това което вие правите се нарича “гилт трип” в английският език – карате другите да се чустват виновни, затова, че ядат месо. Ами на мен не ми е виновно. Обичам месото, яйцата, млякото и неговите производни. И ми харесва да ги ям, вкусни са ми. Аз нямам нищо против вие да не ги ядете – това е ваш личен избор, до който сте достигнали след размисли и катарзиси, де да ви знам. Това, което ме дразни, е че се опитвате да ме убедите как това вашето е по-добро. Не, не е по-добро, не и в моите очи. Не е духовно израстване, а личен избор. Най-малкото, от храна духовно не можеш да порастеш, колкото и соя да ядеш. Или тофу.

Нон стоп се оплаквате, че неща се тестват на животни, особено активистите от вас – нека питам – на кой да тестваме, на хора ли? Понеже за мен един човек е по-важен от една маймунка, а без тестове нещата остават само на теория. Но не, вие сте винаги прави и знаете истината за живота, понеже като ядете зарзават ставете по-умни. И по-духовни.

Виж, вегетарианците ги разбирам – направили са избор и не се правят не нещо повече. Но вие, драги, вие сте ми идиоти. Поне повечето от вас. Не виждам лошо в това да направиш избор. Но напълно съзнателно да искаш хората да ти подражават, понеже единствено ти разбираш кое е правилно…

Така де. Аз съм толерантен човек, в границите на разумното – т.е. деля света на глупави хора и всички останали, а вие, мили мои вегани редовно скачате от категорията на всички останали в тази на глупавите хора с нещата, които казвате.

А, да. Пребройте колко от познатите ви вегани са яростни природозащитници, от онези дето скачат на антиГМО протестите. Само аз ли виждам връзките?

снимка : vesti.bg

Отркиването на новия мол ми напомня на сцена от зомби филм. От всеки един зомби филм. Само дето подозирам никой не е викал “brainss…” ами е имало много “дай, дай, дай”. И после ми говори за криза, анти-криза и планове – глейдате само как лелките се набират да влязат и вижте каква тълпа има там. Явно хората имат пари да дават за боклуци. Нека дават бе, така се движи икономиката… Това не ми пречи да съм отвратен до костите в мозъка си.

тъжна панда кофичка

Yeah, they’re back

- малки момиченца, които редуват големи с малки букви в безсмислени изречения. пример : http://www.album.bg/naduffka/ .Мен ако питате, не го гледайте този линк. Ужасен е, просто. Както и да е, бой с лопата за такива хора.

- хора, които слагат много гел на малко коса – изглеждате мазни. Ако някой от вас се наведе, по-добре наблизо да има човек с тиган, за да не отиде мазното зян. Така де, едно време хората са я ползвали тая мас. Мазно, по-мазно, най-мазни, вие, тъпи копелете такива.

- жени, които слагат твърде много грим – клоуните са в цирка и не ходят с грим по улицита. Защо вие трябва да ми причинявате окулярен дискомфорт, с това, че не знаете точно колко фон дю тен се слага, и как да се работи с руж-а и как, да ви ритне куцото магаре, се прави очна сянка, или очна линия, или както там му се викаше на онова лилавото, дето си го слагате по очите.

- родители, които не си контролират децата на публично място – нямам предвид паркове и градинки, имам предвид ресторанти, заведения, градски транспорт. Не ща малките чавета да цъкат навсякъде, да викат, врещят и да се замерят с неща, докато аз вечерям с някое момиче, опитвайки се да я убедя, че съм качествена натура и че в това да спи с мен няма нищо лошо. Но неее, малкият сополанко трябва да метне нещо по мен и да ми се хили.

- стари бабички, които хранят улични кучета – така те се въдят и следват всеки, който ходи с торба. Което води до рязко увеличаване на броя на кучетата в даден микро-район. Бабичките ли са виновни сега, или кучетата? Или малките деца, които си играят наоколо, или младите майки, които ги е страх да си пуснат детето навън?

- всякакви слепи защитници на популярни каузи – спрете колайдера, преди да унищожи земята, спрете ГМО преди да унищожи земята, спреде датчаните преди да избият всички тюлени. Всичко това е долен популизъм и пълен идиотизъм. Ето тук е много добре описано – ГМО и нещо повече

- хора, без особен талант, но с големи претенции – ако тези не ни цапат генетиката, не знам кой (освен пълните идиоти и хората, които не се къпят). От това да имаш претенции без никакво покритие не знам какво може да е по-зле (знам – традиционната кухня). Това, което е най-вбесяващо е всеки ден да трябва да работиш с такива хора, или, пази Джах, те да са ти нещо като шефове. Направо наливай бензин в бензиновата резачка и се впускай във вендета, за да се спасиш докато е време.

- хора, който не спират да мрънкат колко е зле в големият град, но не го напускат – една група на варненци ме подсети за това – най-хубавото нещо в София била табелката за Варна. Ами добре си дошъл да палиш чизмите за морето и да не ми идваш в града – аз си харесвам мръсната, гадна София, моята питанка е – ти какво правиш тука, освен да ми мрънкаш колко ти е зле? Махай се и си вземи бурканите с теб!

Това е само кратък списък, който ще се развива прогресивно с течение на времето, понеже има просто толкова много хора, които са за бой с тояги и бой с камшици с метално по тях едновременно.

A.Skillz INTHEMIX.COM.AU (DJ MIX)  by  A.Skillz

Билети за лайв евента вървят по 11 златни крони във всеки магазин на Office 1 или тикетстрийм. За сметка на това са от ужасните билети, дето са на цяла страница. Аз лично си искам онези билети, които се печатаха уникално за всеки концерт – те бяха нещо, което си струва да запазиш!

- Верига денонощни магазини във всеки квартал. Преди време имамеше видеотеки, които работеха по цяла нощ – много по-голям е шанса някой да иска да си вземе храна или пиене в 4 сутринта, отколкото касетка. Но, изненадващо, такива магазини са рядкост далеч от центъра. А имат голям потенциал

- Работеща до късно банка. Знам, че има много добра причина всяка банка да спира да работи в 5 часа през деня. Но не виждам причина да има банкови клонове, които да работят до по-късно – 10, 11 например. Те няма да обработват веднага плащането, а ще го оставят на следващият ден – така ти ще си си платил, без да спираш работа през деня, за да ходиш до досадната банка. Никак не е сложно да се прави – 1ва инвестиционна го имат в мола – клон на банка, който работи до 10. И дали не привличат клиенти с това?

- Държавно учреждение, което да работи събота и неделя. Ами няма такова. Искаш да си платиш сметка – кофти пич, не работели тогава. Не го правят лесно да им дадеш пари и това е. Правило номер 1 е винаги да направиш удобно за човек да ти даде парите си.

- Постоянно радио покритие по магистралата, на една честота. Пътуването София-Пловдив е еднообразно откъм радио предавания. Загубен рекламен пояс, според мен, който се пътува доста често.

- Онлайн запазване на билети, или продажба на билети от programata.bg или подобни сайтове. Така от един сайт, ще можеш да си купиш билет за каквото ти кефне. Само аз ли виждам как това ще помогне мноого на този сайт? Само трябва да се договорят с кината и театрите за това, как ще се реализира тази система.

- Реклами по колите. В момента автобусите имат реклами, трамваите имат реклами, но защо не колите? Само служебни коли имат реклами, но ако някоя фирма предложи пари на хората за реклама? Така те няма да платят много, но 100% ще има много хора, които си дръжат колите паркирани по-улицата или карат нон-стоп, за които тези пари ще им платят поне горивото или чистенето, а хората ще виждат ОЩЕ ПОВЕЧЕ РЕКЛАМИ!

- Рекламни материали в междуградските автобуси – това са дълги и досадни разходки в скучни автобуси, в които човек има нужа да прочете нещо. Но не съм видял да има рекламни брошурки, които да хванат внимание – аз лично бих бил готов да чета за какво ли не, само и само да не слушам лелките около мен как плямпат за глупости.

- Квартални магазинчета, коити предлагат кафето в чашка, която има капаче! Така хората ще могат да пият кафе дори навън, през зимата, когато вали, без да се притеснятват дали то ще се разлее. Такива чаши има в Джъмбо, но никое квартално кафе не предлага такива. Аз лично искам така да продават чай или мляко с какао, а не в онези малко ужасни пластмасови чашки, които и за чеп за зеле не стават.

- Звънци за врати, които звънят с MP3 мелодии. Това си е лично моя идея от преди около 10 години, когато разбрах за кефа да има много мп3ки и да си слушаш каквато музика искаш. И когато звънят на звънеца ми беше станал ужасен. Такива неща се продават онлай от амерката или Китай, но ще е яко ако се продават в магазинчета.

- Шивачи. Дърводелци. Други хора, които правят неща по-поръчка. Като цяло, поръчваш си нещо, прави се скица, 3д модел или каквото, одобряваш, ако се налага и те помагат с дизайн, и така си имаш собствено направени дрехи и мебели и други. Според мен, има хора които биха платили за такива неща.

А този може само да размразява.

Според мен, ако Епъл се хванат и направят iToast, ще имат голям успех. Явно вече никой не иска само препечен хляб.

В този ред на мисли, нека го кажем по-този начин. Аз съм млад, начетен тип, който обича да обикаля дебрите български и да е доволен от много неща и също така има среден талант за списване на блогове. Имам дневна удитория от около 10ина заблудени индивиди, като имам съмнения, че още 5ма използват рийдъри да ми четат нещата. На базата на тези зачисления, мога да пускам по една рекламна статийка на хотел/хостел, който ме е приел за петък/събота нейде из страната.

Следвайки статиските за аудиторията ми, по-голямата и част са хора, които също имат афинитет към пътуването, така че една правилна статия наистина може да помогне на вашият бизнес да процъфти, разцъфти, зацъфти и други неща, които се случват на пролет с фауната.

Не се бутам да излизам навън, тука си ми харесва. Колкото повече неща се включат в бонус пакета, толкова по яко ревю ще ви ударя, сътворя и ще използвам поне няколко рекламни бъз думички, като “synergy”, на случайни места.

Пътят аз ще си го поемам. В този ред на мисли, ще предпочитам сезонно популярни дестинации – ски локации през зимата и нещо на морето, през лятото. И понеже не обичам да ходя насам-натам сам, ще идвам и с приятели – 3ма, 4ма, така ще, нужните стаи ще да са 2ве. Примерно. Може и повече. Разчитам на пълна дискретност от ваша страна за това какво ще правим вече в хотела. Аз сам ще си го разкажа после. А и ние сме кротки и добри хора…

Текстът, естествено, няма да може да се прегледа преди да го пусна, но ще гледам да взема някой да го погледне за правописни грешки (познавам доста филоложки, които могат да се нагърбят с тази задача). Освен това, си имам мой си фотоапарат, с който снимам сравнително квалитетно и мога да нацъкам снимки на стаите и хотелчето/хостелчето, понеже, както ни учи Еленков, един пътепис е много по-приятен за окото ако е снимкопис. Т.е. снимки с малко текст под тях.

Напълно сериозен съм бе. Дайте да го правим тоя бизнес – усещам как има потенциал там, щом Еленко го е надушил!

Така, нека разграничим хубаво нещата – има мрънкане, което граничи с оплакване, има и хейтване, за което не успявам да се сетя за правилна българска дума. Каква е разликата ли? Ами много основна, това ще ви каже. Хората, който хейтят, флеймят и тролват и други такива неща влагат страст в това, което правят, чуство и макар и да са пълни идиоти понякога, понеже само хейтят, без да разбират, понякога попадаш на човек, който не само ще ти каже защо хейтва, но ще изкара и толкова добри доводи, че още малко и ще те убеди колко е прав.

За разлика от него мрънкалото и хленчото не влагат страст в това, което казват. Те просто са недоволни от нещо, но не правят нищо по-различно от това да се оплачат. И винаги има от какво да се оплачат – дали е топло или студено, скапатно мрънкало ще мрънка, че му е иначе на вътрешното време, и че не трябвало да е така, понеже е ужасно в момента.

Едно качествено мрънкало може да мрънка и мънка по всяка тема, която му се даде, понеже той за това живее.

Как се стига до това да станеш мрънкало? Достатъчно е да се видиш как от теб няма да стане нищо особено, като примерно рок или поп-фолк звезда, или просто шефче с много пари. Ти ще останеш да работиш в малък офис, на средна заплата. Техните мечти да станат нещо особено са се изпарили и сега те са само поредният средняк, който няма да стигне по далеч. Те са малки и леко озлобени на живота, но само леко, понеже ако ритат много, като нищо да стане нещо, което да им строши рахата. Те са неразбрани, недооценени, необичани, долни досадни мрънкала и ме дразнят безумно много.

Така че, ако смяташ цял ден да мрънкаш за нещо, и ако смяташ, че това ще има повече ефект от това да станеш и да направиш нещо, ако си тук, просто за да се оплачеш от нещата, моля ти се, тегли си един ритник в зъбите и се разкарай.

Тъпи, досадни хора.

нещата, които можеш да намериш във веба са уникални

Там от години хляб не се продава – сега всичко е тестени изделия и пекарни. Хлебарници вече почти няма.

явно мъжете които гледат в кози имат своето влияние.

Това е пред ЦУМ. Явно мобиком още са в играта. Някой помни ли бенефоните?

графита е пред мухоморка (защо гъба се казва мухоморка? убива мухи? убивали са мухи с нея? мистерия!)

- Ский го оня дебелия, там.
- Кой бе?
- Е оня дебелия, до другите двама дебели, дето са до третия.

През цялото това време махам с глава или описвам полу-кръгове с ръка, за да укажа посоката. Само аз ли считам това за дебилно и ограничаващо моите комуникатвни способности?

Някой изтъкна, че това било грешно ако посочиш някой инвалид. Ми не смятам. 1во, инвалидите не ходят в групи и лесно се забелязват – патерици, например, или количка са сигурен знак за някакъв моторен проблем. Няма нужда да се сочи. 2ро, за хора с недъзи е грешно дори да им зяпаш недъг-а. Не можеш да го сочиш, не можеш да го гледаш, да го игнорирам съвсем ли?

А ако соча някоя катерица? Това обижда ли я по някакъв начин да дойде да скочи и да ме захапе за веждата, висейки от лицето ми, готова да ми се изпикае в устата (да, представих си го като го писах и реших че няма да ми е никак зле да ви го опиша и на вас).

В следствие на така изказаните доводи, ще си соча каквото си искам. Особено ако е нещо важно, на което искам да обърна внимание. Те това там е, дето ти го соча с пръст. Оранжевото, с пипалата и коронката бе – оранжев ктулу!

Goodgroove Records Podcast Vol.5  by  GoodgrooveRecords

Борив Виан – Сърца за изтръгване.

Борис Виан е била доста заета пчеличка, гледайки биографията му. Писал романи, свирил, писал песни, като последното в доста голям брой. Явно каквото е хванел да прави, ставало е. Та. гледайки всичко това за него, и след го се почиствах като идиот че не съм го чувал преди това, се хванах и изчетох Сърца за изтръгване.

И мисля и дотам да спра с него. Книгата не е лоша, напротив, много е добра. Просто беше толкова далече от мен като идеи. И толкова… болна. С толкова много насилие и извратени неща, които се приемаха за нормални. Показвайки на лошите страни на хората. Показвайки хората изобщо не като хора, ами като някакви животни. Или поне нещо такова.

Много бих искал да ви споделя какво точно е болно в книгата и хилядите моменти, в които просто гледах страницата с онзи празен поглед – това току ще не се случи. Изобщо не препоръчвам книгата на силно депресирани хора, или хора които могат лесно да се депресират. Или хора, които като цяло четат само бози от типа на Коелю.

Тери Пратчет – Морис и неговите образовани гризачи.

Виж обаче, тази книга ми хареса. Много. Толкова много, че след малко сядам да чета отново. Нищо чудно, че с нея е бил спечелил медал.

Толкова много ми напомни на килимените хора. И на другите малки хора – тръкърс, дигърс, уингс. Има нещо в сър Пратчет, което ме кара да изпадам в душевен екстаз всеки път, когато чета някоя от неговите книги. Добре, че е написал толкова много от тях. Отнема ми време да си чета всичките.

Откровенно да се прочете от всички. Много. Яка. Книга.

Фредерик Бегбеде – Разкази под екстази.

Не харесвам Бегбеде. Нека започна с това. Не ме кефи как пише просто, префърцунен френски педал с опит за стил. Не ме кефи и това си е. Чел съм 9.99, чел съм Мемоарите на един … младеж (не помня какво има в скобите) и сега почти прочетох разказите.

Има някои разкази, които ми харесват. Точно два. Първият, който е написан само като въпроси. И този за принцеса Даяна. Или лейди Даяна, или както там е правилно сега да се казва името и. Както и да е, тези два ми харесаха. И онзи, в който си доказват любовта със жена си, причинявайки си гадости. Заради гадостите, не заради идеята.

Както и да е. След тази книга, пак няма да харесам Бегбеде, колкото и да го хвалят и колкото и той да описва модерният живот.

Но разказите стават за четене, поне някой от тях – това му признавам. Особено този за Даяна – той беше брутален.

Силно разочарован и силно благодарен на хората, които ги качват на торенти, понеже по никакъв начин не бих искал да гледам тези бози на кино. Нека започнем с боза номер 1 :

Книгата на Илай.

Трейлъра обещаваше досте екшън, в стил Fallout. И стилът беше спазен. Постапокалиптично, хората търгуват с джаджи, има бандити, има шефчета, има канибали, има какво ли не. Атмосферта във филма имаше. И … дотам.
Сега ще предположа, че или сте гледали филма вече, или ако не сте, няма да загубите много ако ви кажа голяма част от историята. Дензъл Уошингтин има последната библия и Ипод и обикаля Америка с тях, като му отнема 30 години да стигне до Л.А. По средата на пътя си, някъде в Лас Вегас, той намира хора, които имат селце. Явно единствени. И там той намира някой, който иска библията, за да изгради новият свят върху религия.
Сега, ще пропусна идеята, че всичко се върти около библията, че ми я натрапват така нагло в лицето, че във филма казват че тя е виновна едва ли не за войната и че сега е най-търсената книга.
Това, което ще каже, е че Дензъл Уошингтин се оказва сляп и библията е за слепи. И че господ му помага да вижда и също така доста успешно да коли хора.
И да, филма е муден. И Дензъл Уошингтин изобщо не дава вид да сляп. И застрелян в корема, оцеля солидни 40 минути екранно време. И греба в лодка, и вървя пеша, и направи от Мила Кунис коравия мъдурфакур за тези 40 миниту, без да си дава много зор.
След филма съвсем откровенно се извиних на момичето с мен че съм я подложил на този майнд рейп.

Пърси Джаксън и Олимпийците.

Отново, трейлъра обещава екшън и яка визия. И го е правил Питър Джаксън. Той ми даде Кинг Конг, който ми хареса, макар че го гледаш с адско главоболие и макар че беше 100 години дълъг. И сега… той срал, срал, срал, правейки Хана Монтана прави секс със Хари Потър филм. Т.е. ако идеята за едното и за другото правят секс, то тази боза ще се роди. Така де. Разбрахте ме.
Много, много безумен филм. И то безумен, като се има в предвид, че очаквах безумия. У-жас-но тъп. Не става за хора на 7 години. Защото няма кръв. Освен ако някой не се удари силно някъде. Но не и ако го пернат с меч, неее, тогава няка никаква кръв по тях. Дисни, какво повече.
А, да, историята за любов тип баща-син не сработи. Виж, във Wanted сработи. Там беше ок. Там сина уби баща си, понеже ми бяха казали, че той бил убил баща му. Майндфък. Тук имаше бла бла бла бла бла, Розарио Доусън, бла бла бла. И Пиърс Броснън беше кентавър. Сериозно, не го глейдате, особено на кино. Сега е премиерен – не не не и пак не.
За какво става дума – нашто момче е син на посейдон, за което си мислят че е свило на зевс светкавицата, докато той е бил явно под душа. почват да го гонят минотаври и друг, то се забива в лагер на други деца, на които родителите им са хойкащи по мацки богове и там решава, ще че се прави на мъж и спасява светкавицата и света и майка си и баща си и на зевс ерекцията и такива неща.
Забавното – нямаше го.
Скучното – целият филм.

Черната Мълния.

Някой помни ли спайдърмен? Еми това е и тук. Същото, но с айфони. И по зле. Един път, руснаците да изкара някой филм, който да рекламират силно и той да е копие на Спайдърмен. Сериозно. 1 към 1.
За какво става дума набързо. Нашият пич е студент, който работи като доставчик на цветя и завижда на богатия си приятел за мацката му. Решава, че такава мацка се взима с пари и почва да става егоцентрично копеле. Баща му му се ядосва, убиват го, търсейки нашият човек, той претърпява катарзис, става супер герой, спасавя москва, взима мацката. Това, докато кара волга, която може да лети.
Забавното – руснаците, няколко по свежи момента, как изговарят нано-катализатор, усещането, че всичко това е снимано в БГ понеже интериора е същият.
Скучното – всичко останало. Предпочитам си спайдърмен, мерси.

Edge of Darkness.

Това е на Мел Гибсън новото филм. Става за гледане, но не бих повторил.
Биваше. Ставаше. Това мога да кажа за него. Бива да се изгледа. Бих му дал едно 6/10. Заради свежите убийства. И хората, дето играят вътре.
Малко скучно послания даваше, но карай, живее се с това.

Надявам се това което тепърва ще излиза да си вземе поука от тези филми и да не им ходи по следите.

В този ред на мисли – трябява да има нова категория за Оскар. Или златна малинка. Трейлър. Как може да има толкова корави трейлъри за толкова тъпи филми. На хората, които ги правят – оскарчета. Задълже. Категория – Най-як трейлър за най-тъп филм – печели – Ханкок. И повечет филми, дето са споменати горе.

За да има и малко позитивна част, нов анимиран сериал, Арчър, за който Ju писа в туитъра. Има го в арената, доста е приятен за окото, смях се с глас в някой моменти. Записва се да се следи, дано се излъчва по често и дано има много сезони.

На първо време, нещо което много ме дразни. Когато се къпеш и се се накиснал хубаво и ти е едно топло, не ви ли е супер кофти когато дойде момента да ползвате душ гела? Гадният студен душ гел, който направо ви разбива мокрия рахат за около секунда. Да ама тази секунда кеф си е моята секунда кеф! Не виждам логична причина да се лишавам от нея. Защо не е така с шампоана?

След като минахме този момент, искам да ви питам, не ви ли дразнят по старите хора, които нон стоп се опитват да ти дават съвети и ти повтарят, че и ти ще станеш като тях и ще мислиш като тях? Нека дам пример. Преди години, имахме свежа и сериозна групичка. Бяхме започнали леко да се делим, но не много. И бяхме на по 16, 17, 18 години. И щяхме да празнуваме Хелоуин. За целта, отивам аз да си взема костюм от театър, понеже те, ако не знаете, ги дават под наем. След като го взимам, с охраната се провежда този разговор :

- Момче, на теб за кво ти е тоз костюм.

- Ми за Хелоуин, правим си парти.

- Това не е български празник, защо го празнувате?

От малък се дразня на тази реплика. Защо да го празнувам? Понеже е весело. Понеже мога да се маскирам, понеже можем да се съберем с маскирани хора. Защо не? Какво като е американски празник? Защо да оставям това да ме спре? Обидно е за българските празници ли? За кой по точно? Какво ви бърка толкова скапаното маскиране? Деа и дребната завист която имат хората.

- Ами понеже ни е повод да се съберем, така, маскирани, да се забавляваме, с приятели.

- А ти колко приятели имаш?

Сериозно? Има ли значение колко са? Това е само въпрос, с който човек иска да стигне до същината на тезата си, водещ въпрос. Следователно, неговият отговор няма толкова значение, понеже питащият просто търси място за следващата си реплика и в реда на диалога от вас се очаква да кажете нещо. Кисела краставичка или 4 костенурки и плъх, например.

- 50

- А колко от тях са ти “истински” приятели? – мазна усмивка на мазното дебело лице на охраната.

- Ми де да знам, 25.

- Ще видиш ти, че не е така. Човек има двама или трима истински приятели, другите са само познати и хора, които искат да те използват.

Кулминация. Интелектуална еякулация. Гениалното заключение на охраната на театъра, нещото, за което е мислил цял живот.

Ако съм на доста години под него, с какво право той ще ми разваля кефа. Какво очкава от мен? Да кажа на приятелите ми – ти и ти, вие оставате, другите, вие не сте ми “истински” приятело, ерго, през кура ми е за вас.  На какъв принцип да ги избера? Аз съм на 18, деа, имам право да мисля за сега и на момента, да имам 60 приятели, с които се виждаме редовно, за чий ми е да ги деля. Или да прекарам живота си в търсене на “истинските” хора, както правят жените от малоумните комедии – чакам единственият мъж. Ми чакай си бе . Стой и чакай. Аз не смятам да чакам никого, а смятам да си правя кефа.

Защо някой би искал да ти преебе кефа? Защото той самият вече няма такъв и не вижда причина защо и ти да имаш. Понеже има повече години зад дебелия си задник, повече ракии е изпил от теб и има прави да ти казва какво да правиш. Това което научих от такива хора е, че годините не ти дават задължително право и не те правят задължително по умен. Така че, майната ви на вас и на скапаните ви съвети. Аз ли си живея моя живот, или вие? Живейте си вашият и си пийте ракията, така остава повече ром за мен.

Само мен ли ме дразнят какви стават хората зад волана? Когато седнеш в кола, това те променя изведнъж. Както е казал Карлин  - забелязали ли сте, че когато карате, хората които карат по-бавно от вас за шибани идиоти, а хората, които карат по-бързо, са луди? Дам, като седнеш зад волана и самият факт, че ти командваш два тона ламарина с 80 км/ч, карат онея неща, на които им викат жлези с вътрешна секреция да се екзалтират и да пуснат няколко грама гняст в мозъка ти, в следвствие на което ти ставаш нумеро уно шофер, а останалите на пътя си нямат идея за какво са там.

Друго, което ме дразни ужасно много, са хората, които отказват да празнуват някой празник, понеже той те кара да станеш роб на капитализма и да наливаш пари на големите корпорации. Особено много такива класни идиоти се въдят около св. Валентин и Коледа. Основни техни доводи са, че така убиваме духа на празника. Абе, борци за традицията, някой от вас може ли да ми каже какъв точно е духа на Коледа, и как го убиваме, като си даваме подаръци, усмихнати, около масата? Как точно го разбиваме на пух и прах? Как точно фактът, че съм взел някой як подарък на майка ми и баща ми от книжарница Пчела помага на големите корпорации? Или цветето на св. Валентин им помага? Това, че вие сте шайка недоабани тъпаци, които нямат приятно семейство или които няма с кой да празнуват св. Валентин не ви дава право да ми бучите на главата.

А, и Трифон Зарезан, нека празнуваме него. Ами нека – как се празнува – като се напием с вино – стара традиция. Супер. Отново, нека използвам чест довод, който чувам за св. Валентин – какво те спира да правиш това всеки ден?

И нека чистача на входа да не ебава да го чисти – пробвам го с едно билетче на стълбите – седи си там с дни, без някой да го махне. Ама такса за него се плаща, нали?

Днес и Хриси се оплака с право от съседите си. И е много права.

Хората са тъпи лайна като цяло. Винаги съм смятал, че човек се става, а не се ражда. Само дето, някой само с раждането са си останали.

Как така оня тъпак от 1вия етаж може да мрънка 1 час, че след като живее там, не го ебе за асансьора и ние да си го плащаме и после да ми говори, как ако имам котка, да и плащам повече такса вход, понеже е котка. Моля? Абе, на теб нещо в главата щрака ли? Ако я разбия с тръба, ще намеря ли вътре нещо?

А любимите бабички, които никога нямат пари за нищо, не могат да опрвят тоя апартамент, не ги ебе че ти ебават майката с течове и после те нападат, че се държиш нахално и как можеш да искаш нещо такова от тях? Абе ало, като не можеш да си платиш, ходи в старчески дом. Там хем ще се грижат за теб, а тоя кутийка в която сега живееш можеш под наем да я дадеш. Така и ще спре да ми тече вода по стените.

А колко е забавно да си домоуправител пък, това е най-големият кеф на света.

Защо, да го еба, трябва да се седи във входа, на студеното, да се заяждаме, а не се съберем в някой апартамент, да обсъдим всичко на фастъчки. Ше видите как хората ще са много по предразположени да правят какво ли не ако им е удобно. Ако не, винаги можеш да ги изгониш от вас – или ще седят на студа, или ще са съгласни с теб. Може да е авторитарно, ама да се спасяват.

Само ми е интересно какво мислят съседите за мен. 100% по същият начин.

И така. Хората са идиоти, ние като народ сме двойно по-големи лайна, един голям буламач от кокошкари, мрънкачи, дребни сметкаджии и малки хора. И чиновници в държавни учреждения – това е диагноза, убеден съм. Който започне да работи там, рано или късно се предава и спира да иска да се занимава с хора и пенсионери, с последните най-вече.

За сметка на това ако си мислете, че на нас ни е тежко, вижте другите как са.

Това там бялото е Великобритания. Или поне под бялото. Абе някъде там, като цяло.

Очаквам хиляди оплаквания от снега – не мога да отида на работа и прочее. Да се организирате по-добре – то вали от снощи.

Та, един от тези прекрасни моменти беше събота вечерта, когато излязох от Девет (да не се бърка се безумната анимация със същото име). Този филм беше удоволствие за всяко едно сетиво и ти показва защо някой хора смятат кинаджийството за изкуство. Един от малкото филми, които ме накараха да искам да съм някъде другаде (френски бродей, за да сме точни. от онези с танците и перата и другите неща. но не от тези сега, от тези преди)

Историята е основно базирана на 8 1/2 на Фелини, но тъй като не съм го гледал, това за мен беше първият момент в който я виждам. И предпочитам и да си остане тама. Просто не искам да си залича спомените от 9.

Малко за самият филм -- това е мюзикъл, но на кино и с малко история между песните. Толкоз. Просто и логично. И докато хората говорят как Аватар ги е убил с визия, мога смело да им кажа -- майната ви и да си взема пак билет за 9. Понеже докато на Камерън може да му трябват много 3д, тук се бяха справили с обикновенна кино камера, която от време на време става черно бяла. А аз съм си голям фен на черно бялото.

Даниел Дей Луис е класа. Заедно с Джуди Денч. И София Лорен.

Абе, задължително да се гледа, за сметка на някоя друга боза. И дори само за 1вите 5 минути. Когато Даниел Дей Луис ще ви каже защо киното е мечта.

www.youtube.com/watch?v=XcrDurI1TBE

- човек, трябва да ти кажа нещо
- какво
- вчера дойдоха резултатите
- кои резултати
- от болницата
- че аз кога съм ходил там
- онзи ден
- не помня
- и на резултати беше доказано черно на бяло
- какво
- че си болен
- болен?!
- болен
- от какво съм болен
- шизофрения
- това да не е възпаление от онази дето спах с нея, щото се мазах с кремче после
- не, в главата е
- кво ми е в главата бе, там само вишисти има
- кви вишисти бе
- може да имам бръмбъри в главата, но всеки един от тях е вишист и маркетинг гуру
- казах ти вече, болен си в главата
- е нещо по специално казват ли
- да
- и то е?
- ти си шизофреник
- да бе, как така
- не си ли усетил, че никога не си сам
- не е вярно бе, като ходя до тоалетната съм сам
- не си
- ах, деа, таванската котка ли ме гледа? подозирах малката мръсница…
- не бе, тъпак, в главата не си сам
- чакай, как така не съм сам в главата си бе, там има само една сива каша
- абе едни неврони цъкат с едни други неврони и така в главата ти има и друга личност
- тва да не е като онзи филм по стивън кинг, дето на човека му откриха недорасъл брат близнак в главата
- подобно, само дето нямаш очи и други крайници
- копеле, знаеш ли какво разбрах? крайника на чехълчето се нарича псевдопод.
- и ти какво сега, искаш да размахам псевдоподи от кеф ли?
- не, искам да си завреш псевдопод в носа и да кихнеш
- ти си болен
- нали ми каза
- именно
- едно нещо ме тормози обаче?
- кажи
- ти… кой си бе?
- тъпак, аз съм ти. от един час си говириш сам в огледалото. казах ти че си болен…
- ех… кривинка. нищо де, сега ако правя простотии, ще имам с какво да се оправдая – беше моето зло друго аз.
- кое е твоето зло друго аз
- ти
- аз съм доброто аз, идиот, ти си злото копеле
- ебаваш се с мен.
- ако го правех, щяхме да сме с пръст в задника. стегни се малко
- прав си, като се знам какъв съм, приемам тея неща буквално.
- именно, така че внимавай какво говориш, понеже аз съм ти
- а.. имаш ли достъп до някакви странни части на мозъка ми? мога да стана като хаус ако е така
- не бе, аз съм ти, само че друг
- ти си аз, само че друг
- именно
- нали знаеш оня виц за чукчата дето отишъл в африка и после като се върнал, другите чукчки го питали – ти слон видя ли? – да – и как е? -вие мечка виждали? – виждали – еми няма нищо общо. е тва ми каза и ти сега
- знаеш ли кое е най кривото
- кое
- от целият този диалог, загубих идеята кой кой е
- май ти започна
- като малките деца си
- не бе, ти започна да ми говориш за болници
- което ме подсеща
- кажи
- искат да те приберат
- ами теб
- аз се разбрах с тях, аз оставам
- долно копеле, но какво друго да очкавам от себе си
- ти го каза
- абе, ние делим едно тяло
- зацепваш най после
- ами как ти ще останеш
- лесно – оставам. ти – заминаваш в карцера при другите луди. за да съм честен, там ти е мястото, като ще говориш за чехълчета
- е нали аз съм ти
- ама не съвсем
- съвсем си изперкал
- и аз това ти казвам, за лудницата си само
- едно ме плаши
- кое
- че както се оплетохме, не помня кой кой е
- и
- ами как ще разберат кой да вземат и кой не
- ези-тура
- хитра идея, знаеш какво ми харесва
- калъч
- значи е решено
- и какво правим
- и двамата оставаме
- добра идея
- само че имам въпрос
- да
- как ще се делкаме
- ти ще си по всяко едно друго време, аз взимам оргазмите
- дадено
- верно ли се нави
- много ясно, аз не мога да свърша като хората, не помниш ли
- деа, преебах се
- именно. айде сега долу в ташаците, където ти е мястото
- пак ще се срещнеееееееммммммммм…
- ще те видим, какъвто съм сексуално активен, може никога да не стане. ма да се еба в идиотиа, как само се навих… ах, деа, копелето се опитва да ме наебе със собствена ми пишка! ще видиш ти като те ритна в зъбите!

Луди, луди баби!
Колко да са луди тея баби?

Бабите.

Село Гождец е малко след Село Мъглен, което е на около 50 километра от Кирково, дълбоко в Родопите. В онази им част, в която дори тютюн не може да се гледа. Селото има 15 жители по официални данни. Ако някой въобще успее да го намери на картата, понеже там го няма.

Беше около 9 часа. Вторник. Август. Слънцето залязва и онзи приятен планински ветрец носи хлад.

Пред къщата на Сиджи се бяха събрали жените в селото. Кака Карол седеше и тропаше нервно с бастуна. Тези дни слънцето беше изгорило голяма част от посевите. Жените почти не говореха. Те бяха на средна възраст 85 години и каквото имаха да си кажат, си го бяха казвали преди около 25 години. Сега не беше време за говорене. Всяка от тях мислеше.

От пътя дойде шум и се вдигна прах. Колата, която идваше, спря пред бабите. Ако те можеха да познаят, че това беше най-новата продукция на Баварската моторна компания, щяха да са впечатлени. Те не знаеха; за тях беше важно само това, че е голямо и черно. Лъсково е било преди около 40 километра прашен път.

Единият прозорец се свали и една рошава глава се подаде.

- Добър вечер, баби, как сте?

- Как да сме, чадо, стари баби сме – болежките се борят за назе и не могат да решат коя точно да ни вземе. Кажи какво те води по нашите пътища?

- Загубихме се, бабо, не знаем къде сме. Гледаме тука на картата, но нищо не можем да различим, а и май се въртим в кръг. ГиПиЕс-а отказа и той да работи. Та ако можеш да ни кажеш къде сме и как да стигнем до хижа Дебелия Поп….

- Аааа, към Попчето ли че одите? Епа, на прав път сте, ама по тъмното не знам како че го стигнете, чадо.

Главта от прозореца се обърна към колата и там се заговориха. Кака Карол се обърна към Сиджи и я ръчна с бастуна. Показа с глава към колата и после към къщата зад нея. Сиджи кимна и се изправи. След това закуцука към къщата.

- Ами бабо, не знам, ще се опитаме да я намерим, че иначе няма къде да останем. Само ако ни покажеш накъде да караме…

- Чадо, ке се загубите по гората. То требе да се мине през къро за Попчето, там ке се залутате и после немой ви намерим. Я`лате таз вечер тука да спите, е – Сиджи ке ви приготви миндера – ние сме стари баби, радваме се на компания.

- Ама, бабо, не искаме да ви притесняваме, как така…

- Няма да се плашиш, къщата е голяма, а ние спим в кухните, на топло.

Главата се скри пак в колата. Проведе се разговор. Чу се женски глас, който се тросна и леко повиши тон. След това мъжки глас, който отсече нещо. Главата пак се подаде:

- Мерси много, бабо, ако наистина не ви пречим, ще останем. Много мило от ваша страна. Само да паркираме….

От къщата на Сиджи светнаха светлинки. След това тя се появи на вратата :

- Елате, заповядайте. Стана тъмно веке, ке заладнее след малко, а вечерно га духне и мразнее. Планина е тука, деца, не е така топло како у градо.

Те влязоха в къщата. Сиджи ги разведе набързо, и ги настани в хола. Другите баби бяха в кухнята вече и си говореха нещо.

- Азе ке отида при другите бабушкери, да направим чайче. Вие ке желаете ли от мащерка?

- Да, бабо, благодаря много – каза човекът с главата от колата.

Рекламните Агенти.

Серго седна и се облена. Столът беше прашен и той стана веднага. Огледа се и видя, че прах има навсякъде. Селска къща, там кухнята е центъра на живота, а в хола не седи никой – за какво им е. Елена седеше и правеше чупки. Тя даже не искаше да взлиза вътре, но Марио й се беше сопнал и тя беше млъкнала. Серго никак не я харесваше, но пък Марио нали щеше да се жени за нея, та той си мълчеше. Намери си една табуретка, забърса я от праха и седна.

Елена скокна до Марио и на уше почна да му се жалва. Той не й обръщаше внимание и гледаше стаята. После примигна, погледна я и я скастри пак :

- Стига дудна, бе, писна ми да се карам, жените ни поканиха, ще останем.
- Ама, мило, виж какво е мръсно… – тросна се Елена и накриви глава на една страна, но Марио дори не я погледна и си намери стол за сядане. Остнала сама, тя се пофасони още малко, след което се примири и седна до Марио.

Серго седеше и чуваше гласовете от кухнята, от където светеше по-ярко. На него му харесваше къщата – баба му на село имаше такава и помнеше как седеше до нея в кухнята и я гледаше как готви и как командва какво да се прави. Стана и се запъти към кухнята.

- Добър вечер, драго – каза той като влезе, усмихнат. – Имате ли нужда от помощ? Дайте да ви помогна с нещо.

Бабите се разкикотиха по бабешки. Тази, която би беше въвела в къщата, каза :

- Много мило, младежо, но недей се тревожи. Това е на бабите работа. Нас ни радва, пък и знаем кое къде. Ти иди си почини, че явно от далеко идете. Аз сегица ке дойдем с чая.

Серго се помота още около тях, но след като не го оставиха да им помага, се върна в хола. Там Елена пак мрънкаше на Марио за нещо. Според Серго, това и беше като дишането – ако може да говори, значи може да мрънка. Той и Марио работеха за Саатчи и Саатчи и отиваха към фирменото парти в хижата. Елена, когато разбра, че ще има фирмено парти на рекламни агенти, веднага поиска да дойде с тях. Тя беше секретарка в някаква адвокатска кантора и какво правеше там не беше ясно на Серго, понеже говореше само за гримове. Явно беше секретарка по грима или просто беше красивата жена на офиса, която да носи кафе на клиентите – много важна фунцкия за адвокатска кантора.

- Ей го чая, младежи, пийвайте, да ви е сладко. За вечеря ще искате ли нещо?

- Ама бабо, как така и вечеря, недей сега, късно е вече, не се напрягай….

- Ааа, не може така – гости сте ни, трябва да ви гостим. Пийнете си чай сега.

Серго и Марио се спогледаха. Елена седеше и се цупеше, чудейки се накъде да гледа, сякаш я болят очите от това, което вижда. Двамата свиха рамена и отпиха от чая. След малко цупене и Елена отпи. Нацупи му се още малко, после пак отпи, доста по-сериозно вече. Чаят наистина беше много вкусен.

Бабите.

- Даде ли им чай, Сиджи?

- Да, Како Карол.

- А изпиха ли го?

- Да, Како Карол.

Бабите закимаха в унисон. След 10 минутии отидоха в хола.

- Тази, момичето – каза Кака Карол – само кожа и кости, за нищо не става, даже Шаро няма какво да хапне от нея. Виж, момчетата са добре охранени – сушеница ще стане. Сиджи, занесете ги в мазята, аз ке отидем за ножа. Жената я оставете тука сега, пък после ке я мислим и нея.

Серго и Марио бяха отворили широко очи. Отиваха се да се движат, но не можеха – чаят ги беше парализирал. Не можеха и да говорят. Опитваха се да викат, но без успех – викът оставаше само в тяхната глава.

- А таз кола, дека я докараха, дали Матей от селото ке знае как да я кара?

- Ке знае, ке знае, нали зимъска откара он мерцидесу на онез лапетии, дека се беха залутали по баирите. После донесе на Кака Индже телевизора.

- А те онази шаврантия виде ли само как въртеше очи из къщата. Че и ги избодем, казвам ти, като погнусена гледаше. А тези Кака Карол вика на сушеница, ма много дълго га да стане. Язе викам да ги пекнем, да заситим малко, ке от оня ден не съм яла мисо.

Серго се опита да се разшава, но без успех. Не можеше да се движи. А бабите, със завидна за стари жени сила, ги влачеха по стълбите към мазето. Светлината бавно се скриваше от вратата над тях. Поставиха ги на нещо като маса. След което се качиха нагоре. Врата се затвори и светлината се скри.

Серго нададе най-силният вик, на който бе способен. Той обаче остана само в собствената му глава.

Елена.

Малко след като бабите се скриха, Елена се опита да се раздвижи. Успя да си мръдне ръцете. Бързо си бръкна в гърлото и повърна на пода. Онези дърти чанти бяха отнесли Милото и оня идиот Серго някъде, а онази другата вещица бе излязла. Елена скочи на крака, взе ключовете, които Марио беше оставил на масата, и побягна към колата. Качи се в нея и с треперещи ръце запали.

Фаровете осветиха три от бабите срещу нея. Те държаша големи ножове и бавно идваха към нея. Елена нададе писък и натисна педала на газта. Колата се понесе сред облак прах и с бясна скорост се полетя по пътя.

- Дали ке стигне далеч?

- Язе и резнах едната гума, ке се забие у дерето, там нивга няма да я наждят.

- Сабале ке кажем на Матей да я потърси и да метне шума връз нея, докога не я изкара от там. Дай да видим сега онез двамцата, како ке ги праим.

3 дни по късно

Облак прах. Черна кола. Глава се подава.

- Добър ден, бабо. Абе от тука да са минавали едни двама с един черен джип, БеЕмВе едно?

- А, минаха оня ден, чадо, то тука минаха. – каза Баба Карол, усмихната.

- А казаха ли къде отиват? Че от няколко дни не си вдигат телефоните, а казаха, че уж идвали насам…

- Знаем ги тях, чадо. Ама ела вътре на по чайче, че от тое пушек не моем да гледам вече.

- Мерси бабо, на чайче не мога да кажа “не” Чакай само да оставим колата и ще дойдем…..

Не са луди бабите.
Гладни са.

Какво излиза? Всички обичат букаке

A.Skillz Annie Nightingale Guest Mix 23-10-2009 by A.Skillz

A-Skillz от доста време ми е в полезрението като човек, който прави нечисто приятна за мен музика и всеки път, когато изкара нещо, то аз гледам да се добера до него.

А парчето Tricka Technology е доста напред в личната класация за деба-яката-музка-начи-не-мога-да-седя-седнал-трябва-да-се-движа.

За разлика от обикновенното му събуждане с Пантера или нещо подобно (напоследък – Overkill – The head and heat, тези хора са изкарали бахти злите резачки), тази сутрин имах нужда от точно това.

Да ви е сладку, начи. Приятен петъчен мързел.

Самият филм е заснет… правилно. Колкото и да го обвиняват за скучен, не по темата, изневеряващ на историята или недосотен за образа на Шерлок, аз казвам, че това което другите казват е пълна плява. Аз лично се радвах на този Холмс, който виждах докато четях Баскервилското куче – един по … друг, а не обикновен дететктив с лула и смешно кепе. С мозък, който се движи на ръба на гений и луд, с Уотсън, който го приземява. Интелект, който е наказание и благословия, в същото време.

Ричи се опитва да го покаже във филма, по време на сцената в ресторанта. Доколко му се получава в такъв вид филм е спорно, понеже това си е доста силна тема, която иска по-различен начин на представяне – като да заснемем цялото нещо по един различен начин, за да представим гениално-трагичният образ на Холмс. Майната му на това, нека вкараме малко черна магия и няколко по-забавни взрива.

Робърт Дауни Дж. за пореден път доказа, че го бива много да играе, когато не е пиян или надрусан… или именно когато е пиян и надрусан. Не мога да кажа при него. Но го бива. Сериозен, когато е сериозен, лежерен, когато се налага. Пасна си на образа. Джъд Лоу никога не ми е бил особено симпатичен, и като цяло никой не го ебе за слива във филма, макар и да се опитват. Нека се спасява сам.

Имам едно единствено мерило за филм – след като си тръгна от киното, дали този филм ми е още в главата, дали искам да видя пак някои сцени, дали искам да говоря за него. Това значи, че ти е направил впечатление. Което е целта на цялото нещо. Хомлс стига там, и остава.

Заради някой свежи сцени. Заради диалога си. Заради мрачната визия за Лондон. Заради Дауни. Заради цялото нещо.

8/10 – можеше да е по-дълъг, мрачен и циничен, запазвайки комедията. Не мога да се реша дали искам да видя пак The Watchmen, само че за английки детективи.

По-късно някои беше драснал по едно Х-че във всяко сърце.

За сметка на това, се оказа един от най-приятени филми, които съм гледал наскоро. Беше красив и раздробен и засенет по един много правилен начин. Ако беше следван един по-традиционен начин на заснемане, надали ефектът щеше да бъде същият. Историята се развиваше бавно и леко, не беше особено сложна през по-голяма част от времето, а Дяволът отново беше образ, на който можеш да се кефиш – стилен, коварен, лукав… както си му е нужно.

Във филма бяха намерили място Хийт Леджър (поредна много силна роля, жалко, че повече няма да го видим), Джони Деп, Колин Фаръл (който леко бях забравил, понеже тези дни не съм го гледал никъде) и Джъд Лоу(който се представи леко слабо, според мен – можеше много по-добре). Всеки от тях се справи на много високо ниво и беше удоволствие да се гледат. А момичето, което играеше единствената женска роля, беше с достатъчно мръснишко изражение (и има фотосесия за Плейбой Франция, която можеш да видиш ей тук).

За сметка на всичко, самият край на филма за мен беше объркан и не на място, и малко незавършен. Може дълго време да е играл редактора с ножицата, може да са свършили парите. Много варианти, но фактът е, че в последните си 10 минути филма ме остави с питащо изражение – чакай – как стигнахме тук, какво се случва, а това кога стана. Хората, които седяха зад нас твърдяха, че са разбрали всичко. Аз на висок глас казах, че краят ми е много неясен, но дай да се правим че сме разбрали всичко, за да не ни вземат за тъпи.

Този филм се класира като един от най-красивите филми в последно време. Не заради анимацията, декора, или нещо друго. Просто беше красив, артистичен и една от онези филми, на които им личи, че са правени с голям кеф. Ще го гледам отново, определено.

Ако трябва да го оценя, 7,5/10.

Нещата които научих за музиката когато открих уикипедия са толкова повече. Нещата, които научих за музиката от литературата! са толкова повече. От телевизията, от VH1, от Бийвъс и Бътхед! са толкова повече. Научих се как да ценя музиката. Научух се кой стил музика ми допада и кой не.

Това е безумен час. В него няма нищо стойностно за едно дете от 1ви до 7ми клас, още повече след това.

Какво предлагам аз – да се съберат пари от министерство и родители и да се обзаведе една репетиционна зала. В която да има инструменти, на които учениците да могат да се учат да свирят, в час по музика. Той пък да стане СИП след някоя година – който няма талант или нерви за това нещо – да не го учи и да не си губи времето.

Отделно, тази репетиционна може да бъда давана под наем на малки групи, които да репетират там. Или да записват. Или просто да забиват. Така ще можем да си правим и учулищни концерти, на които да се влиза с билетче – така и ще се съберат и малко пари за училището.

Не изглежда чак толкова сложно, нали?

Даже и се прави, но в Американският колеж. Там на всеки ученик се дава флейта Ямаха и го карат да научи поне едно музикално произведение. Скапаните флейти струват около 10-15 лв и се връщат на края на срока. А който му хареса, може да продължи да се занимава. Който не иска….

За учители – имаме толкова много талантливи музиканти, които едвам изкарват малко пари. Да ги сложим да преподават уроци – как се свири на китата, как се бият барабани, цигулки, чела, пиано – инстрименти бол. Така и тези хора ще могат да предадат малко знание.

Отново – никак не е сложно, и ще помогне като цяло на много деца да видят, че имат талант да свирят. Или че го нямат. И ще е по-добре от това да имаме диктовки за Моцарт.

Така и не разбрах какво общо имат фактите кога е роден и къде е умрял някой музикант с това каква музика прави и как да и се насладиш….

Чудно е колко много неща зависят от един часовник. Сутрин се будим в даден час, метрото се движи в даден час, бързаме да стигнем в даден час на работа, гледаме си часовниците да сверяваме как сме с времето.

Малко ми напомня на властелинът на пръстените – единствен той ще ги владее. Един часовник контролира нашият живот.

Сутрин рано когато стрелките на часовника покажат 8 часа – всички сме на работа вече, тракайки по клавиатурата. В когато стрелките се срещнат в най-горният час, 12, значи е обедна почивка. Всички ставаме и отиваме да хапнем. 1 часа се връщаме и сядаме пак да тракаме по клавиатурите. 4 часа е време за малка почивка – всеки става за по цигарка и кроасан от машината, която ги пуска.

Времето минава. Стрелките се гонят бавно, без да бързат. За разлика от нас, те наистина имат цялото време на света, понеже те го определят. Чудно е как сме толкова зависими от собствените си идеи, като време и пари. Хората са имали начини да работят с време и пари от… не чак от незапомнени времена, но от много отдавна. Започнало се е с преди и след тъмно. След това пред и след обяд. После са измислени дни. Седмици. Месеци. Години. Часове, минути, секунди. Милисекунди. Странно е как някой е определил колко точно време трае една секунда. Надали тогава е имало комисии, които са били назначавани да изследват тези явления.

Времето минава бавно. 6 без 15. Оглеждам се и виждам как хората около мен гледат към часовника.

Толкова много хора, зависими от една толкова малка и проста машинка. В нея има само зъбни колела и ток, който ги върти, но всеки им се подчинява. Нещо като малките хартийки, за които всеки се бори да има в портмонето си – банкови извлечение и пари. Кредитни карти и скъпи часовници, които мерят времето по-добре от електронните такива с хронометър и светлинка за тъмното. Часовници със златни каишки. С диаманти, с кожа, с леопардови зъби и с китова кост по тях. Часовници за богатите, бедните, средните, левите, десните.

Ако не друго, то поне времето е еднакво за всеки един от нас. Интересно как ли се е стигнало до там – да има едно, унифицирано време. Навсякъде по света един час е един час. 5 минути са 5 минути. Дори в Китай, колко и на китайците да не им се иска.

6 часа. Всички стават. Свободата е на дъното на циферблата. Сънят и обядът са най-горе. Дори и Дон Кихот не иска да се бори с времето.

6 часа. Още 24 часа зад мен, с нови 24 часа пред мен.

Днес е специален ден – днес е петък. Това е любимият ми 6ти час

И за 1ви път виждам кита. Само бях чел за него. Оправи се бързо, ако не друго.

Всичко това е много хубаво – на хората им пука за земята, природата и всичко друго. Аз обаче съм на друго мнение.

Генно модификациите са едно доста приятно бъдеще.

Нека видим за какво може генното инжинерство да ни помогне при простата царевица, например. Ако й добавим няколко интересни гени, взети от други растения, тя ще може да :
1 – Расте в пустинята или на други иначе безплодни места.
2 – Ще може да расте по-бързо, което значи повече царевица – което значи повече храна по света. Всички са загрижени за умиращите крави, но за гладните африканци?
3 – Ще може да има вкус на пиле или нещо друго. В същото време, ще може да запази хранителните свойства на царевицата. Така хора, на които не им харесва вкуса на царевицата ще могат да си я ядат без проблем.
4 – Ще можем да добавим консерванти към храната – така тя ще може да издържа повече време, докато някой се нареди да я изяде.
5 – Ще можем да премахнем гена, който води до алергия към дадена храна. Фастъци за алергичните към фастъци.

Какво им е лошото на тези неща? Къде виждаме вредата в цялото това нещо?

Може и да има негативни странични ефекти. Може смесването на тези гени да се окаже, че прави царевицата оранжева, и да хапе цвета зелено. Възможно е,но гледайки кампанията, която се води срещу тях, и знаейки какви идиоти са хората като цяло, виждам ефекта, който се предизвиква – ГМО е Сатана – махнете го от нас. Изчетох 3 страници коментари по разни сайтове и искам да се гръмна, честно казано. Едни бойци за бъдещето на природата, които искат храната им да е домашно отгледана. Мечтии……

Защо не можем да се храним с домашно отгледана храна всеки ден? Домашно отгледаната храна се разваля. Бързо, при това. Домашно отгледаната храна се гледа скъпо, расте бавно и като цяло, в една пазарна икономика е нерантабилна. Да, тя има своята ниша, но тя е малка, като цяло. В един постоянно разрастващ се свят, колко хора трябва да гледат само царевица, за да има за всички? И да не я пръскат с пестициди, например? Или пестицидите вече не са ни враг, както преди години?

Всичко това ще причини ефекта, както и шума около глобалното затопляне – вече все по-малко хора вярват в него.

На хората им е писнало да им се напомня как всяко приятно нещо се обявява за лошо за нас, за света и за белите мишки в Ангола.

Няма да отида на протеста. И съвсем открито защитавам съществуването на ГМО-та. И тяхното разработване. И продажба за тестове. Така може и някой ден да нахраним Африка.

1 – Правете се на идиот. Каквото и да ви говорят, вие не го разбирайет. Но не като изостанал, ами просто като леко бавен човек, който просто не успява да вникне в това което се иска от него. И да се налага всяко нещо да му се обяснява. Особено ефективен начин, особено ако се налага това да се случва дистанционно – чрез телефон, скайп или нещо друго.

2 – Постоянно говорете за другия човек и някакви негови проблеми, давайки съвети как да се справи с тях и какво бихте направили вие. В крайна сметка на човека ще му писне да му се бъркате и ще ви тегли една ядна майна.

3 – Не спирайте да се лигавите, дори да става дума за нещо сериозно. Обяснете че сте в някакво лигаво настроение.

4 – Не спирайте да говорите. По каквато и да е била тема – ходете при хората и говорете. Колкото и да сте гениален оратор, в крайна сметка на хората им писва да ви слушат.

5 – Редовно прекъсвайте хората около вас докато те говорят – и разкажете вашето мнение по-въпроса. Колкото по странична е историята толкова по-дразнещо е.

6 – Изпращайте редовно смешни е-мейли на служебните пощи на хората – всяка една снимка от фишки, например. Също така редовно препращайте верижни е-мейли и от онези неща, които ви казват – напишете 7 цвята, хвърлете ги по пода, метнете се след тях и този върху който ви падне лявата ключица ще е вашият нов кариес. И ги канете да ви подарят крава във фермата ви.

7 – Постоянно се оплаквайте от всичко. Има момента на симпатия, момент на съжаление, момент на непукизъм и след това започва откровенно дразнене.

8 – Постоянно ползвайте някоя досадна дума. Когато бях 8 клас, много популярно беше “пишки”. Знаеш… знаеш ти пишки – нагледен пример. Можете да го смените с “копеле”, “даге”, “ебаси”, “ебати” и други такива.

9 – Имайте мнение по всяка тема. Нека то бъде конкретно и колкото се може по-далеч от темата. Абе, чухте ли за сомалийски пирати… – прекъсвате и започвате – Тези дни много ме притеснява климата по света – не е постоянене – нито е топло, нито е студено, какво се случва. Имам една теория….

10 – Не спирайте да се хвалите – вчера бях на плуване – хората около мен се опитваха да плацикат, но бяха много зле. Аз съм тренирал плуване де, и затова. За малко да запиша и професионално, не се отказах – там всичко беше за парите, а аз бях просто за спорта.

Бонус начини :

11 – Постоянно правете шеги с хората – крийте им мишките или им дърпайте кабелчето от монитора. Сипвайте им Танг в бирата.  Налепете им стола с жълти листчета. Насочете си всичкият спам към тяхната поща.

12 – По цял ден слушайте най-дебилната песен, усилена високо. Колкото по-дебилна, толкова по-добре. От икебана дървесата ги боли, например. Надуйте колонките. Следете кога някой ще ви напсува и ще ви кажа да намалите.

13 – Спазвайте всички суеверия и народни обичаи. Ако има и религиозни неща, които са просто странни, спазвайте и тях. Колкото повече, толкова по-добре. Оправдайте се с това, че сте духовен човек и тези неща са важни за вас.

14 – Никога не се признавайте за виновен – обвинете съдията, хората около вас, времето, Фандъкова, Бате Бойко и кой ли не, ни не се признавайте за в грешка. Никога! Колкото по-страстна е вашата защита, на висок глас и колкото по-сложна е конспирацията, толкова по-добре.

Ако следвате успешно тези съвети, в най-скоро време ще останете без приятели, което е и ваша основна цел.

Седя и усещам че се движа. Около мен говорят хора. Колата спира на сфетофари. Чувам как хората говорят, докато минават покрай нас. Майки се карат на децата си. Някой подвиква нещо. Момиче се смее. Не мога да кажа нищо и да видя нищо. Това са можеби последните неща които ще видя. Последните хора, които че чуя. Последните късчета живот, до които ще се докосна. Искам да ги стисна и да извикам. Искам да видя хората още веднъж. Искам да видя момичето, което се смее. Да помахам на майката с детето. Да се усмихна и да знам че съм там, жив, живеещ, с настояще и минало. Най-важното, с бъдеще.

Моето бъдеще е черно. Настоящето ми е черно. Черно отгоре и отдолу. Въздухът е черен. Мирише на черно.

В колата е тихо. Моторът почти не се чува. Не знам дали се движим бързо или бавно. Хората около мен мълчат. Професионалисти. Не искат да рискуват. Те ще свършат това, за което им е платено и ще се приберат. Може би семейства, може би при близки, може би при кучето или котката си. Някой от тях сигурно има и рибки. Имат хобита. Имат живот. Имат и орижия. Може и да има и неща, които не могат да бъдат засегнати с патрони. Но знам много добре, че аз не съм едно от тези неща.

Спящ полицай. Колата подскача. Усещам цев в ребрата си. Докато колата се движи, аз живея. Докато колата върви, аз дишам. Моят живот ще спре, когато шофьорът завърти ключа и загаси мотора.

Паниката мина отдавна, когато всичко още беше цветно, когато скриха слънцето от мен. 30 секунди. Толкова им отне. В един момент имах живот и бъдеще, а в следващият всичко беше черно. След време остава само студената логика. Осъзнаването, че надали ще липсвам на някого. Приятелката ми е с мен само за парите, а аз съм с нея само понеже е красива. Приятелите ми отдавна са ме забравили – беше ми по изгодно да са далеч от мен. Около мен има агенти, съветници, съдружници. Хора, които искат от мен да работя и на които няма да им липсвам. Домашно животно нямам – приятелката ми има алергия от всяко нещо на 4ри крака. Родителите ми са ме забравили и с право – оставих ги когато бях млад и не съм ги чувал от 20 години. Когато всичко свърши, в света за кратко ще има една малка дупка с моя форма. Но тя ще бъде запълнена бързо. За мен ще знаят само хората с мен, в колата. Само те ще изпитат емоция от моята смърт – тази на добре свършената работа.

Вече не чувам градските звуци. Колата се движи по-бързо. Завои. Прав път. Завои. Прав път. Забелязвам как шофьора не се справя с ръчните скорости много добре. Или не подава достатъчно газ, или закъснява да мине на по-висока. Явно е карал автоматик. Скапани автоматици, разглезват хората. Заради тях стават толкова проблеми по пътищата, понеже не могат да карат като хората.

За какви неща можеш да си мислиш в някои моменти, когато светът ти е ограничен. Когато не можеш да видиш нищо. Когато си по зле от слепец – когато знаеш, че ти остава съвсем малко. Когато можеш да усетиш оловото, още преди да се впие в теб. Когато знаеш, че някой от хората с автоматични оръжия ще успее да те уцели в гърлото и ще се давиш със собствената си кръв, докато умираш бавно.

Чакай, имаше хора които ме обичаха за това, което съм аз. Имах приятели! Те ще ме помнят! Те ще поискат правосъдие! Те ще поискат да знаят какво е станало с мен! Родителите ми! Те ще излязат в пресата, майка ми със сълзи на очи, ще кажат на хората, че аз съм добър човек. Че бях добър човек…
Колата спира. Шофьорът завърта ключа. Моторът загасва бавно. Чувам сърцето си как бие все по-бавно, сякаш и то не може да чака и иска всичко да свърши. Отваря се врата. Бивам изкаран навън.

Усещам вятъра! Усещам слънцето! Въздухът с свеж, дори през черният затвор на главата ми. Слънцето прозира през него. Моята малка светлина в края на тунела.

Спират ме. Някой маха черният чувал от главата ми. Виждам планината, виждам езерото, виждам света пред себе си! Слънцето докосва лицето ми! Вятъра развява косата ми! Поемам си дълбоко дъх. Дали това е Нирваната за която говорят?

Зад мен нещо щраква, едва долувимо за ухото. Издишам. Затварям очи. Виждам живота си, да минава пред мен за миг. Лиця. Звуци. Усещания. Значи така било по-филмите…

Ванка, Калояне, честито отново

Отне им около час и малко да се оправят и да си почистят сайта. Яко е да видиш, че и големите биват дефейснати. Кофти е когато искаш да спамиш там Иранцките са новите турски хакери.

В тази връзка, следната история. И после още една.

Мирна сутрин в Сименово – Семейство от 3ма – родители с дъщеря на около 27 години. Една сутрин, дъщерята слиза на долния етаж на тяхната къща-вила, да си направи кафе, когато чува шум отвъм. Понеже е рано сутрин и тя се чуства сигурна, отива да види какво става. Само че, когато отваря вратата, това което вижда отвън са нинджите на ГД (почти звучи като дадена житна култура), които се готвят за обиск на къщата. Искайки заповед за това, на нея и се казва да млъкна. Предлагайки им ключ поне, тя бива изместена на страни и вратата към къщата разбита. Следва акция, в която се търси нещо неясно вътре, цялата къща бива обърната със задника нагоре, телевизори – строшени, преди да се установи грешка на адреса. Нинджите се изнасят, предупреждавайки хората да не се оплакват, за да нямат проблеми, от онези проблеми които имаш когато са ти строшени и двете колена.

Подобна ситуация се е била случила и с друг техен съсед, който когато настоява по активно за заповед да му ровят из къщата, отнася приклад в лицето и падайки нацелва някакъв ръб, за да си доразбие черепа. При неговият опит за реакция, отново му се казва да внимава къде се бърка, да не пострада пак, случайно.

И двата случая, познайте дали има някакво обезщетение.

Заповед за обиск – за какво ти е това нещо, когато има нинджи. Имаше и подобна история как нинджите нахълтали при баба и дядо, в следствие на сбъркан адрес и побили малко дядото, колкото да не е без хич, докато останали трошали насам натам, “търсейки нещо” (рано сутрин и още влизам в час, та това може и да е градска легенда просто, не съм сигурен). Грешен адрес, просто, случва им се на хората, всеки може да направи грешка все пак, дори да е нинджа.

Ти си виновен, дори да бъде доказано противното! Особено ако последното се случи, понеже караш най-великата полиция на света и отвъд него да изглеждат като идиоти. Все едно последното е особено сложно….

Замислям се колко полицаи познавам и как сред тях има и един от нинджите…

Това бяха едни от най-красивите 3 часа в живота ми. Дани записваше кратки семпли с киратата и после свиреше нови върху тях, а Анеке с нейният глас водеше публиката на красиви места. Двамата изкараха самостоятелни сетове, после и един съвместен. Докато Дани знаеше какво го чака, Анеке се стресна от шума, който малкото хора които бяхеме, успяхме да направим когато тя влезе. После малкото русо създание се притесни и на няколко пъти се обърка, което доведе до още аплодисменти. Обещаха да минат тази година, да запишат ДВД при нас, искрено се надявам да е истина.

На бис-а, Дани изкара Stairway to heaven, с което разби де що имаше здрави съзнания из залата и ни остави с отворена уста да пляскаме като невидели. След него излезе Анеке, без да знае какво да каже и тя.

Дани Кавана -- Stairway to heaven

www.youtube.com/watch?v=OhxP5dQKiVY

Дано се върнат отново. В по-голяма зала. Защото ние ще сме там и ще ги чакаме! Понеже те си заслужават. Затова, че ни подариха 3 часа музика. Затова, че беше с чуство. Защото някой неща си заслужат 35 лева за билет, дори и залата да е крива.

Цялото нещо беше спонсорирано от Горгона и беше организирано на ниво, до колкото може. Преди концерта, имаше някакъв тип, който продаваше дискове. Бяха около 10 и на почивката бяха разграбени веднага. След това, имаше афтърпарти в The Point, бившият О!Шипка клуб -- там Анеке и Дани дойдоха твърде късно за мен, но после са останали да дават афтографи на най-търпеливите. Били готини хора, по разкази. Като нищо, ще се върнат пак.

Докато Дани беше само, изкара 2ва кавъра на Пинк Флойд. От двата, ви пускам видео към вторият, за песента High Hopes, която ми е една от любимите. Според мен, той се справи страхотно със задачата да изкара песента, като се има предвид, че беше сам и само с акустична китара.

Дани Кавана -- High Hopes

www.youtube.com/watch?v=fMiUJyj4bvk

Самото начало на комбинираният сет на двамата по традиция започва с кавър на Масив Атак -- Teardrop. В един момент всеки чакаше човека с бастуна. House. Greg House. Road House.

Дани Кавана и Анеке Гиерсберген -- Teardrop

www.youtube.com/watch?v=bdDZ_CeVbZs

Най-прекрасното начало на празниците за новата година. А най-хубавото беше, че на следващият ден се събудих свеж и доволен от живота, с вътрешен мир в себе си и една усмивка по пътя за работа. Хората ме гледаха странно докато аз си пеех тихо. Беше стоплящо.

Кръстовището под офиса

Седим си ние в офиса на топло и щракаме трагедиите под нас. Колко ли ще са закъснелите за работа тази сутрин?

Колите едвам се справят с налона

Това е като един нов вид трейнспотинг. Или плейнспоттинг. Седиш и щракаш затъващи в снега коли. Не сме видяли нито един снегорин или някой, който да сипе сол. Не искам и да знам какво е в метрото. А снегът вали само от 3 часа. Ако не друго, то поне на ски ще се отиде тези дни, че се бях притеснил малко, когато посрещах новата година по тениска с къс ръкав

хората напускат закъсалият автобус

кой сега има хубави зимни гуми

Някоя най-накрая заметна малко сняг

Айм дрииминг оф а уайт кристмас…

Това което искам да ви кажа, е че в този смутен за мен период, в който се пишеха теми, анализи се научаваха наизуст, вкарвах чужди думи в главата си и като цяло – разбивах де що имах моя мисъл, имаше един кратък текст, който ме крепеше и който ме топлеше. Септември на Гео Милев.

Не ме интересува за какъв повод е писано. Не ми дреме че много хора не го харесват, не ми пука за чуждото мнение – това е творба, която мога да определя само като епична. Начинът по който е написана, формата и, просто те хващат и те носят. С музика за заден фон. Епично. Все още си го имам напечатано и все още си го препрочитам като имам време. Усещането, което то носи за мен е ужасно красиво. Ето така се пише, деба, с малко думи, всяка една допринасяща за общото чувство, понеже цялото нещо е като един супер як секс – бавни моменти, бързи моменти, мощен оргазъм. Една малка, лична еуфория. 1924. Преди почти 100 години.

След Гео идваше Вапцаров. Моторните песни носеха едно прекрасно усещане и една красива простата за кандидат-студента в мен – те ми бяха ясни до безобразие – всяка една дума в тях води до единствената при Вапцаров идея за победа на комунизма и народа. И когато ги прочетеш, и когато видиш двете негови последни творби, които е писал, чакайки да умре, ще видиш това което е искал да вложи в тях. А Прощално е просто велико за мен – всички онежи неща които е искал да каже на жена си и които не е можел, знаейки че никога повече няма да я види, да я докосне, да я целуне … просто не мога да го прочета и да не ми стане криво. Най-кривото е, че все повече хора му се дразнят. Защо, не ми е ясно. Мога да го отдам само на криво преживяване в училище. Чилийците се смачкват да уважават Виктор Хара, който има събра, сходна с тази на Вапцаров, но ние си го мразим.

Както и да е. 12ти клас беше моментът, в който видях колко безполезни бяха тези 5 години на учение в Испанската Гимназия – 5 години в които се бутах за онези заветни 6ци, и които в последствие не ми дадоха нищо друго, освен раздразнението, когато майка ми виждаше бележника ми и искаше още 6ци. Понеже ако имаш 4ка по химия и по математика, си загубена кауза в очите на родителите си, понеже ако не си на мама отличника, от теб няма да излезе човек. Едно идиотско зубрене, на едни идиотски теми по една литература. Да търсиш смисъла в нечии думи, чрез анализ на трети човек. Когницио клара и конгницио инадекуата (които са супер яки концепции, честно казано).

Както и да е. Назубрените неща забравих преди години. Вапцаров и Гео запомних и все още харесвам. И все още искам да пиша като тях – с онзи плам и с онзи текст, който си моли за един хубав музикален фон.

Някой чел ли е Пратчет. Малки богове и Захапи за врата. В Малки богове видяхме как Брута се бореше да измъкне заспалата си религия от калта, в която се намира, правейки я достъпна за всеки и анатемосвайки старите учения (последно става ясно главно в други книги, но това са подробности.) В Захапи за врата видяхме колко хубаво нещо са старите църковни химни, в които пеем за погазване на неверниците, в които има план и религиозна страст. Това искам да кажа и за поезията на горните двама – те имат онзи плам и онази страст, която успяват да ти предадат с думи, през листа хартия, почти 100 години по късно.

Смело е захапал чибука. За сметка на това, хумусът на ливанците беше доста вкусен.

Новата година е много странен празник. Една добра илюзия. Това което е най-смешното, са новогодишните обещания – тази година ще…. ще забравя какво съм казал по-рано. Ако ще обещаваш нещо, можеш да го направиш всеки един ден а не да чакаш специално 31.12.

Или днес е времето за равносметка на предишната година – добра ли е била или лоша? И защо за един ден трябва да обмисля цяла една година? Защо днес трябва да се натоваря с това? Защо трябва да гледам президента по телевизора, как ми говори едни и същи глупости всяка година? Защо трябва да минавам покрай батенберг, за да гледам поредните забравени от всички групи да свирят на плейбек на студа, а около мен да има хиляди пияни тъпаци?

Нова Година е времето в което ще се събера с приятели, ще пием и много вероятно ще се напием и после ще се забавляваме. Единствнето различно е, че от заведението ще ни искат куверт. Иначе същите хора, същият ром, същият град, просто още един ден в който ще се върна залитайки към нас.

Нова Година е времето на хората, които се чудят накъде отиват, как е минала предишната година и които градят планове за годината напред. Това е вашият ден. Аз просто се веселя с приятели.

За един мравояд светът ще остане същият какъвто е бил вчера на 1ви януари. И дори един черен президент не може да промени това.

Светът остаря с още една година. 2010. Честита Нова Година. Весели Празници.

И запомнете – когато някой ви каже “Без Паника!”, то тогава е най добрият момент да крещите и да тичате в кръг, размахвайки ръце.

това с развитието и наблюдението му е доста забавна работа.

нали се сещате как с кеф гледати старите си снимки – какви сте били гноми преди 10 години.

сега се хванам да внеса ред в музиката си, понеже беше пръсната по 10 хард-а в 10ти. намерих старите папки и старите албуми – има неща, които не съм чувал все още, имам неща, които сега ми харесват много повече и неща, които се чудя как съм можел да слушам, понеже сега от тях ми протича ушната кал. но съм имал нервите да ги подредя – браво на мен.

дигиталните фотоапарати са нещо, което ме радва да го имам – дава ни шанс да снимаме на воля и след години да си гледаме снимките – многото снимки. тонове снимки. и да видим какво сме правили и къде сме ходили – с кои хора сме излизали. с кои хора сме “ходели”. да върнеш времето назад, малко ей така.

нали знаете какво е времева капсула? това е една кутия, в която слагаш някакви неща, които са важни за теб сега и ги вадиш след 4-5 години. от американският колеж бяха накарали брат ми да направи такова нещо – когато го отвори в 12 клас и видя какво е пъхал вътре, паднахме от смях. да се видиш какво си било идиот преди време. важното е, да го оцениш.

цялото това мислене за миналото и това какви сме били води до неизбежното какви сме сега. доволни ли сме? това ли искахме да станем? това ли си мислех да бъда, това ли исках от себе си?

когато бях по-малък, идея си нямах какво исках да бъда. нямах поглед за бъдещето – имаше тук и сега и нищо друго. другото беше утре, а утре беше далеч. сега съм се променил, но малко. смятам се за хедонист, но мисля че това е просто оправдание за зомби-натурата ми – повреден тип, който не иска да види утре, понеже има страх че той ще е като днес, а днес беше нищо особено.

един нищо особен живот, който се оправдава с хедонизъм.

примерно.

с какво трябва да измерим колко съществен ти е бил живота? с това, което си оставил след себе си? с това, дали си умрял доволен от него? с това, дали на хората им е пукало за теб? с това, дали имаш паметник? джордж уеа има, но днес няма да чуете нищо за него. жив е човека, надявам се.

с тази идея в главата, мисля да се запиша доброволец в червеният кръст. ако ми отърват условията де.

редовно се случва да слушам за турзъм при нас. как сме имали това и онова, как хората трябвало да идват, но те не го правели. чудно защо ли?

примери :

няма никакъв начин да се ориентираш кое къде е. застанете в софия, на 5тте кьошета. представете си че сте чужденец и вижте дали някаде, по някакъв начин, ще разберете къде сте. или къде трябва да отидете. няма табелки, няма карти – вие сте тук, нищо няма.

ами градския транспорт – как да разбереш как да стигнеш от А до Б? и ако се качиш – как да разбереш от къде да си вземеш билет? глобата за чужденец е евро, много ясно.

да не говорим за пътищата – ако пътувате с кола в българия, сте загубени. знаците по пътищата са плачевни, пътищата са ужасни, да не говорим че няма една табелка на друго, освен кирилица. но нека идват туристите, те ще се оправят.

бях в албена преди време – баничката беше 3 евро. ако кажеш, че си българин обаче – левче. иначе – 3 евро. за скапана баничка.

в повечето места – обслужването е ужасно – в созопол например имаше само 2ве места, които това лято минаха – бих отишъл пак теста. на повечето места те гледат все едно си им длъжен и все едно само им тровиш вечерта – след като вашата заплата зависи от това дали аз съм на кеф от храната и обслужването, познайте дали ще вземето големи пари ако се държите като гъз, бавите храната или повтарята – това го няма и онова го няма от менюто.

когато дойде някой чужденец, първата мисъл ведната е да му вземем парите. но не хитро, така че да му хареса и да дойде пак, ами сега, на момента, веднага, колкото мога повече. таксито взима 10 евро вемсто 10 лева.  и човека, койти си мисли – аха и тея с евро работят влиза в магазин и се пробва да плати с евро – ше платиш ама друг път – гледато като извънземно и на развален английски му се обяснвя как не може, тука само с левове работим.

освен това, няма подход, няма с какво да спечелим туристите – освен немските бабички, които идват и гледат все едно са в сомалия. или на плажа – хората не идват да гледат грозни хотели, застроени навсякъде – те идват да видят нещо различно. еми няма такова.

и не, едно министерство на туризма няма да оправи нещата, понеже те не зависят от него.

това, с което ние сме известни, са евтиното пиене и евтините жени.

тази година бях във виена – всеки автомат за билети има англииски интерфейс. да не говорим, че от един автомат можеш да си вземеш билет за всичко – влак, автобус, трамвай, метро. а, да. има и карта на метрото – навсякъде. и на транспорта им.

за да има развитие при нас, трябва изцяло да се промени подхода на хората към реклама и услуги – понеже имаме скапан потенциал за повече.

плява.

www.dnes.bg%2Fredakcia%2F2009%2F10%2F04%2Fchalga-i-porno.78559&h=79cd3802e0d4cf93c5eba22ea0993d28

това е това което имах на предвид. такива статии просто ми бъркат в разклатеното душевно здраве. автора си е харесал тема, изразил е някакви особено мътно доводи защо, кое и как, срал е на белия лист на монитора как всички са виновни, гордо се е тупнал че е направил нещо значимо и след това е запалил цигара на балкона.

след което идват коментарите – до един съгласни с това, което той е написал – тука е вината, това е проблема, бла бла бла.

плява.

това, което липсва в цялата работа е капка мисъл. да, в статията има логични доводи – този и този виновни, в следствие на това и онова. браво. това, което няма е дори намек за евентуално решение. след като си написал един голям трактат по темата, и след като явно имаш мнение – дай решение. според теб. какво да правим, о велик мислителю? няма такова нещо. да не говорим, че идеята от 1вия параграф се губи и се минава в едни размисли за това как малките момиченца се чукат от малки.

зле.

всеки е застанал на своята малка трибунка и казва кое как да става. лошо няма. това, което аз искам от вас, дето сте се заблудили да четете докрай, е да не вярвате на това което четете безусловно, ами да обмислите нещата преди да вземете мнение. мислене му е майката.

да вникнете в нещата. да видите и двете позиции (или колкото са там), преди да скочите като малък пинчер на шпек салам. мисли, преди да пишеш, говориш и действаш.

не е чак толкова сложно, начи.

примерно.

това е преправен вариант на онази поговорка за детските неща от коринтианците.

глупости, според мен. наистина, с напредване на живота, човек започва да гледа по друг начин на нещата, по сериозен начин, който да отговори на социалното му положение и статут. но само защото това се изисква от него.

ако погленем на живота от гледна точка на години, ние имаме една много малка порция, в която сме млади и голяма порция на старост. кога идва моментът пик? 30? 35? 40? и след това? 60 и пенсия?

да забравиш какво е било преди да станеш сериозен да го оставиш зад себе си и да продължиш все едно е гаден спомен, бивша връзка или лошо напиване е най-голямата глупост, която можеш да направиш, някога. когато и да е било. защо ли?

защото тогава са били най-веселите ти години, без социалното бреме, без да се тревожиш за утрешният ден, без да те е страх.

всеки от нас трябва да има връзка, с онази част от мозъка му, която казва : майната му на всичко, и просто да се забавлява с това, което прави.

като цяло, според мен причината за всичко това, са другите хора. човек живее, опитвайки се да се нагоди към някакви стандарти, които са наложени, да влезе в онзи калъп на нормалното, което е вече дефинирано и евентуално, ако разпуска, да е пак според нечии дефиниции. допустимо изперкване.

и това ни се налага още от малки, в детската градина, училище и тн ни се повтаря какво да правим и как да се държим. и затова децата са толкова доволни – понеже не знаят, че това което правят е грешно от гледна точка на многото хора.

лошото е, че това е един порочен кръг. не можеш да се държиш като дете, понеже ако всички го правят, нищо няма да функционира и ще се върнем назад цивилизационно. което е кофти.

шибана работа.

и все пак, не трябва да губим онази връзка. искренно ми е кофти, за хорта при които я няма.

днес например ми дадоха най-безумният проект, който ще се бави с месеци, понеже шефа има странен начин да гледа на нещата. и сега ме чака поне една седмица да се занимавам с глупости. които са безумнио скучни. прегледах джобс.бг и не си харесах нищо, а и май трябва да си напиша и cv-то наново.

сред цялата тази купчина кравешки курешки, сред която лазех, безпаричен, уморен и търсещ котешка храна, намерих нещо.

малко предистория.

от преди време казах, че обичам малките неща в един ден. онези малко неща, за които си е струвало да изкараш и тези 24 часа далеч от леглото. понеже прекарваме по-голямата част от деня си в някаква рутина – ставне, работа, кафе, работа, обяд, работа, кафе, работа, прибиране, почиване, излизане, прибиране, сън.

дори се събра на 1 ред. та в тази дневна рутина, която се повтаря понеделник/петък и която събота и неделя е главно сън и мързел.

та в този цъкил, човек подсъзнателно се старае да намери онзи момент, който да му направи денят. независимо какъв е. просто едно малко нещо, което да даде смисъл на следващите няколко часа.

itmademyday.com

това е сайт, в който всеки ден хората си казват какво е направило техният ден. проста идея. много ме радва. почти колкото лол котки.

обичам си интернета

грешката е вярна.

2ве.

да сте забелязвали колко много сме зависими от цифрата 2ве? 2ве ръце, 2ва крака, 2ва пола, 2ве цвята – синьо и червено, 2ве партии, 2ва прибора на масата, 2ве жени..

има нещо много двоично(двуично?) в цялата работа.

ако ной наистина беше построил ноевият ковчег, само с неговото семейсвто и целият свят е бил под вода, как е продължил ной рода човешки?

да се върнем по назад, ако адам и ева имат двама сина, как те са продължили рода?

никой да не казва овчици! миро, теб гледам!

котката мячи гладно в коридора. дали би яла пиле с ориз? и да не иска, само това има.

на 30 има два рожденни дни. вени, която в момента не я знам какво прави и вики, която черпи бонбони, малко уиски, чипс и сандвич. евалата. дълги години да ми давате поводи да ви мисля подаръци.

отивам да спя, стана време вече.

този от тази вечер обаче… след като попита стандартният въпрос – абе има ли хора в алкохол да се връщам пак там? реши да мине на лично ниво – абе, къде ти е жената? няма жена в момента – казвам му аз. що така? пита той. набързо му разказвам за последната си “връзка” което само му отваря глътка, за да разкаже той какво го гони – живеел с някаква жена от 10 години, женени са от една година, а последните две години разцъквал и с друга мацка. която правила аборт заради него. беше убеден, че това ще му се върне и постоянно казваше какво ли да правя сега. развих му една бърза теория за хедонизма и защо ми харесва, той си помисли че съм завършил философия или нещо такова, което пък ми докара една малка душевна ерекцийка – има и хора, които мислят че съм философ и най-вероятно, по-умен от тях.

красота.

по тази линия, някой може ли да ми намери безбожно голям хард диск, с който да свалим заедно музиката от бар габа? моля. обичам това място и обичам музиката им, но ще се докарам до фалит скоро с тях.

шотове с чили са нещо много вкусно. маслинките с ядка в тях, също. като ги комбинирате и ще разберете какво ме гони тази вечер.

а, да. понеже ме мързи, пуснал съм 3 доста яки песни във фейсбук-а. можете да ги преслушате, понеже са доста свежи. за тези, които нямат моя фейсбук, да поправят грешката. песните са :

Propellerheads – Crash

Diplo – Big Lost

SMOKE ON THE WATER – SENOR COCONUT

преслушайте ги, няма да съжалявате.

някой неща имат логика, само в определн момент от деня и в определно състояние на ума. и ако мине “онзи” момент, то те стават вече глупави, губи се логиката или просто вече не е същото.

когато бях в 11 клас ме запознаха с идеята на Джон Лок, наречена “табула раза”. на латински това значи празен лист. това което Джон Лок казва с идеята си за табула раза е, че всеки един от нас се ражда без да има каквото и да е, което да го определя като характер и човек. един празен разум, върху който с течение на времето се записва всичко и накрая, като на ресторантска сметка, пише цялата сума.

(At a higher altitude with flag unfuried)

първите хора, които започват да пишат на този празен лист, са родителите. след тях идват приятелите, хората около вас и идва моментът в който започваш сам да пишеш там. за да ви дам сходна аналогия, в началото започваш да слушаш приказките на баба, след това да четеш книги и след това започваш, повлиян от всичко това и сам да пишеш.

(The grass was greener)

човек се определя главно от решенията които взима. от неговите действия, които са най-прекият резултат на тези решения. а човек взима решение въз основата на анализ на конкретния момент, но най вече въз основата на предишен опит в дадена ситуация.

(The light was brighter)

с течение на годинте, човек се сблъсква с много неща, които искат от него действие по някакъв начин. така той събира опит на основата на своите решения, грешки и успехи. и както е с повечето неща в природата, след време се търси винаги решението на дадена ситуация, което ще доведе най бързо до нужният резултат. от точка А до точка Б по права линия. решения, базирани на предишен опит, оправдани, хустифицирани, правилни.

(With friends surrounded)

сега следва логичният върпрос, ако нещо работи в една конкретна ситуация, дали ще работи също така успешно и в друга такава? де да знам. опит и грешка. но след определн брой експерименти, човек е по предразположен да работи на сигурно, вместо да рискува.

(The taste was sweeter)

поне докато не дойде онзи нов момент, в който рискът ще си струва. и после, дори и да е грешка, знаеш че си направил нещо. или ще се чустваш по добре ако играеш на сигурно.

(The night of wonder)

пинк флойд пишат много красива музика. аз съм доволен.

вторника е шибан ден. понеделника е ок. но вторника, тогава става голямата анална оргия.

защо ли?

понеделника е понеделник за всеки. на всеки му е гадно, на никой не му се работи, никой не иска много от вас. понеделник е супер ден – закъснял си за работа – тежка неделя, сори. не ти се работи – и при мен така. мързи те – от неделята ще е.

вторника е друга бира, с вкус на овчи тестиси и бакелит.

защо ли? понеже тогава от вас се иска да работите, да дадете най доброто от себе си, да сте продуктивни, оригинални, красиви, свежи, бодри, ведри и други такива, които по добре биха седяли на таблека в завод през 70-те – бодрият работник прави повече тухли за държавата!

майната им! шибан ден вторник. по гаден от симитли, по миризлив от войнишки чепик през май.

събота и неделя за мен бяха супер. красиви дни с весели хора, парти, алкохол, секс, усмивки, весело, приятно, свежо, бас китара, абе прекрасно, хупшожно и други синоними, за които не мога да се сетя в момента.

понеделника ставаше.

вторника беше шибан. официално най кратката връзка, която съм имал – 1 ден. не е нещо за една нощ, не е случайна забивка, ами нещо като връзка. 1 скапан ден. евала на мен си.

копеле.

ето и причината за алкохолното накзанаие над черният ми дроб.

не че имам лоши чуства. не че имам добри чуства. просто не знам как да се чуствам. доволен, че не се проточи по дълго време или преебан, понеже нищо не стана.

което ме води на темата – защо да го еба пишем в тея блогове? за кеф? за само-доволство, за да задоволим егото? за да ни четат? за да ни уважават? за спорта? за се оплакваме?

на кой му пука за скапаните блогове? загуба на време.

ако някой пита аз за какво пиша – за кеф. за да видя колко бързо мога да пиша. за да видя колко правописни грешки правя. за да видя колко хора ще търсят порно с лелки при мен. за да кажа колко ме дразни някое нещо. за да простея на воля. за да съм интересен, за да съм популярен.

за себе си.

този блог се пише само, единствено и ограничено за мой кеф. за нещата които мен ме вълнуват, тормозят, дразнят или ми харесват. честно казано, не ми дреме дали някой го чете. дори и да го чете, какво ще научи? какво ще разбере?

деба.

скапани вторници. срядата ще съм по-весел. ще слагам тиренца след по. ще ям пилешка пържола. ще започна още една седмица  от мястото, където свърши предишната.

SSDD.

шибани вторници

-бате, тва беемве тука не е ли яко, я?

- еми яко е, да. – малко преди това бях видял номера на бавареца – С 1112 ХХ. и номера му, и той доста доволен. бръкнал се е явно.

- тея беемвета само дето свирки не правят. ма и за кво ти е, тая дето се вози до него дали не прави гнях гнях гнях (гнусен таксджииски смях, когато си мислят, че са забавни)

- Бате, аз тея дни карах и аз едно такова. ма не като това, ами една седмица. 2007, на брадчед ми, немам думи бате. Звъни тоя брадчеда и вика “Ела ме вземеш тука, аз съм в Биад” и аз му викам “Ок, баце, сега съм с таксито и идвам”. Оня вика “Заеби го ти тва такси, деаби и трошляка дето караш, ела тука без него”. Явно искаше у тях да го карам, понеже звучеше много пиян. Отивам до нас, оставям таксито, викам друго, стигам при Биад и му звъним “Аре бате, тука съм”.”Тука ли си ве? Аре влези тука при мене”. Дойде до охраната, вкара ме вътре, сядаме на една маса и там бате, алкохол, курви, квот искаш тва го има. Вика ми “Земи си едно кафенце, една кола и стой тука малко”. Рода е ся, седим аз, пием една кола, зарибявам неква курва до мене бате и на брадчеда му звъни джиесема и оня вика “Добре, след час и триесе съм там”. Става и ми вика “Идвай брадчед, ся ше ходим”. Качваме се в колата и той вика “Ся в Пловдив ше ходиме, ма имаш час и тресе да стигнем до там”. Как час и треисе -викам – бе? “Час и триисе, аре карай, пари ше земеш после.”. Той брадчеда винаго ходи с пари и му викам “Добре, ама ше мълчиш и нищо няма да казваш” и като запалих колата бате, като на рали между колите, направо избухнах. Кат стигнах магистралата, там на правите отсечки 240, 250 260, страх ме да си погледна километража, че се насерем. Оня седи, хванал се за дръжката до вратата и гък не смее да каже.

- По едно време, некви куки бате, маха с палката да спре и брадчед ми като видя вика “Карай да им еба майката на тия, неам време да спирам”. “Как ше карам бе, глей го как маха оня?” “Светни му с дългите и не спирай, давай газ, мамицата им чегнета, ебал съм ги в гъза до едни, писна ми пари да им давам”. И бате, кво да правя, дългите и с 200 и нешо минавам покрай оня, тоя метна палката мене и дотам.

- Стигаме в Пловдив, спираме пред Плазмата и влизаме вътре, тоя отива до една маса, говори 10 минути и после идва: “Аре брадчед, готови сме. Добре че дойдох, че тва копеленце от една година ме мотае с тея пари. На ти на тебе 200 кинта и не ми говори за тва повече”.

- Ако беше карал таскито, нямаше ли поне едно 50 да направиш?

- Абе 50; 20, 25 ако направим е добра вечер. Ма чакай ся да ти кажа кво става после бате. Намираме ние някви курви и ги водим в един хотел, ебеме ги цяла вече и на сутринта им викаме “Ние ше ходим на София, искате ли да дойдете” о онея пачи викат “Да”. Ние на ташак ги питахме, ма като са казали, кво. И стигаме ние в София и брадчеда вика: “Ходи на гарата”. “Ма за кво на гарата бе, луд ли си” питам го аз, оня пак –  ”Ходи на гарата бе”. Отиваме ние на гарата, оня вади 40 кинта и вика на курвите: “На ви 20 кинта, зимайте си автобус към Пловдив и се махайте от тука”. Онея бате, седят и гледат кат насрани, ма кво да правят, слизат и ни псуват, брадчеда умира от смег до мене, бате. Дали не им ебахме майката на тъпите курви, гнях гнях гнях.

стегнете се, и съберете пари! искам!!

искам някой да се хване и да анализира тоя блог, да види как хората ме намират и да се хване за главата. и после да каже, какви статии да пиша, и аз да ги напиша. и после гугъл адс. и парите потичат като лигичка на шестокласник при вида на 1ви цици.

искам да имам колело, които да се кара само, когато ме мързи да го правя. и да вземе да се стегне само. спирачките му са се наебали, скърца, стърже и се чусвам, все едно карам стара лада. или москвича на дядо.

искам да си вечно гола.

искам и ром с кола. но няма. 1 седмица без да близвам съм обещал и се справям.

искам да гледам левски по телевизията и да ми харесва това, което виждам. мечти, обречени. деа. как може тоя отбор да бие, не ми става ясно и как може още да си ги харесвам е мистерия за мен.

искам дъглас адамс да напише още нещо, понеже ми седи като една празна дупка. след сьомгата ми седи едно такова… очакващо.

искам тея игри, които ги пускат за хикс бокс-а да вземат и за комп да ги пуснат. искам бе. искам да цъкам.

искам да има сняг зимата. да се смаже от сняг. искам като стана – да е бяло.

искам нов апартамент. на същото място като този, ама нов. дето да мога да си го ремонтирам ако искам. мой си.

искам да ме оставите на мира. искам сам да се оправям без да ми се бъркате. баща ми, четеш ли това? остави ме на мира и си гледай живота. аз ще си гледам моя – както виждаш – добре се справям.

искам да имам пералня робот – да му давам дрехата и прах за пране и той сам да се оправя. без да цъкам програми, градуси и тн. не искам да ми е сложно, след като може да е просто деа. не можетео да ми кажете, че телефона ми може да прави сума неща, а пералнята, дето е баси масивната гняст, не може да се усети сама кво искам от нея. ако трябва, направете и ипфон апликация и док, да се оправя.

искам това по горе да важи и за уред за гладене на дрехи.

искам да имам един корав телефон, на който да си слагам какъвто си ос искам. кеф ми андроид, кеф ми уиндоус, кеф ми апълското нещо. и те да работят.

искам да видя млък! наживо. много искам, понеже знам, че ще ми хареса.

искам да не ми трака клавиатурата като пиша, искам да бие като пишеща машина, като айсикю преди.

и още неща искам, кво чакате?

тези седмици се бях отдал на работа и писане. не в блог-а, ами разни кратки малки разказчета, за момента на относително аматьорско ниво. важното е, че имам идеи, които да развивам и се справям относително добре. в скоро време, ще ги пусна и тук, ако някой иска, да ги чете.

сега е време за традиционните разни неща и други такива, които се случват около нас.

1_ скоро ще пуснат метрорто поне до СУ. което е добре, ще ми е още по лесно да ходя до там. което значи да си мисля повече оправдания, че не го правя.

2_ не харесвам мак. ама никак. просто не ме кефят. има нещо в тях което ме дразни – те никак, ама никак не харесват всички останали и си мислят, че техният продукт е мнооого по добър. нях нях. нищо такова. скапани мак. скоро ще пиша повече за тях.

3_ оправдананията – да кажеш, че не искаш да караш колело в софиа, заради мръсният въздух е супер тъпо оправдание. то крие факта, че те мързи, не искаш и не ти се занимава. но да ми редиш теории как това е основната причина е зле – имаш толкова много точки, по които да ти покажат че грешиш…

малко но от сърце. после пак.

кое е мястото ли – арт център илинденци.

как така “кво е тва бе, мармот!”? ето ти линк да четеш и да гледаш снимки :

http://www.artcenterilindentci.com/

приемам оферти за ходене до там!

т.е. ще коментирам изречения, които имат смисъл в специфичен контекст, извън от него.

(9:29:59 PM) LoPi: vsichki ste analno zavisimi gumeni mecheta!
е кво, не сте ли?

[20:52:41] Serendipity: искам ден от 48 часа
48 часа понеделник след тежка неделя? мисъл малко има ли тука? хамстерчето в главата върти ли?

[21:20:21] LoPi: [21:19] LoPi: vinagi sum se mislil za mnogo interesn i umen, no chesto sum prosto dosaden
е кво, все едно не е така? супер досадно животно съм. ако бях на ваше място, бих застрлял себе си, нямаше да мога да се изтрая

[21:55:05] LoPi: всеки път когато оптимизираш код, един индиец умира
но на кой му пука, винаги има кой да го смени. освен това говорят смешно. можете ли да си представите някой индиец да се опита да ви ограби?

please, kindly give me all your monies, brotherly sir!

сега го кажете с индииски глас. именно.

(кой шибания джаз певец?)

(9:33:33 PM) tsener: the proper demands bukkakke for epic tits

ето:

cicki

още нещо да иска някой?

да? ето ви тогава епична тема от един форум : http://forumserver.twoplustwo.com/62/bbv4life/motivational-posters-301339/index5.html

днес бе един добър ден

шибания джаз певец е това гадно копеле.

тези дни водя активен социален живот, активно. кафенца, клубчета, паркове, такива неща. излизам насам натам. виждам се с хора. запознавам се с нови хора. сега ще си говорим за някой хора. за ще говоря де. вас не ви знам кво правите. сериозно, какво правите докато четете тоя блог? това е реторичен въпрос, на който искам сериозни отговори. тая форма за коментари мухъл ще хване.

на 1во място искам да спомена стефака и бронко, който не обича да го наричат така. (може да ги четете и в обратен ред, ако това ще ви е по в линия с хороскопа или веждата) те са супер свежи типове, които заслужавата вашето внимание. пишат си в техните си блогове, пишат и в мента сесиите. сигурно и другаде пишат. важното е, че са супер свежи и точни хора, с които пих бири преди време и беше доста свежо.

на 2ро място ще ви кажа че си харесах една супер свежа мацка, с която се запознах доста наскоро, но която пък си падна по един супер добър приятел. васко, не знам как го правиш, но някак го правиш. стегни се и си хвани жена най накрая, за да може и останалите да имаме шанс. така де.

на 3то място идва супер свежата мацка. кво, име ли искате? ми няма, де да знам, може да ме чете без да знам и да стане мазалце с лютеница. шансовте това да се случи са малко, но никога не знаеш. или поне така си мислиш. в голямата картина, малките картинки са надраскани и едвам се виждат. чакай, какво?

кой е шибания джаз певец?

тази събота правя парти на вилата. с палатки, само на двора, понеже самата вила бе долно нападната от стадо диви мангусти и в момента са оставили кочинка, а дори не са изнесли нещата, които не ми трябват. ако искате да се запишете, може да ми пишете – lopi[@]amln.net или да ми звъните на телефончето – 0899 34 95 23 или да коментирате под поста.

кой е тоя шибания??

стоманен нахуйник – древн уред от праисторически времена. древните тевтоници са го позлвали за опитомяване на мамути и бронтозаври. в най старите запазени екземпляри на стоманен нахуйник, той се е носел на главата и е бил относително гумен. употребявал се е със засилка към нечии задник. от там идва думата аналогия.

с течение на годините, този култов уред – стоманен нахуйник – се е развил с технологиите. по време на инквизицията се ползвал срещу евреи като талисман за късмет. считало се е, че ако го виснеш на ташаците си, докато седиш на покрива на къщата си и стреляш с лък чисто гол, то нито един еврейски неверник няма да припари до теб.

в по средните векове е бил популярен сред високото общество в един смален вариант, наричан напръстник. това е бил просто мини стоманен нахуйник, понеже високото общество се е славело с малки членчета. и затова са го ползвали за да проверят дали тяхната куртизанка или наложница или долна курва за жена си е била пъхнала костенурка в шундрата. освен това са вярвали че ги пази от домати, понеже да си го кажем честно, тоя червен гнусен домат няма как да не е съмнителен и да не крои нещо. сигурно е масон под прикритие.

тайното общество на естествено русите жени в нашта китна родина също тачи този уред – стоманен нахуйник – използвайки го активно по време на техните сбирки за обсъжадане на ефекта на синият цвят върху смазани от гира плъхове (копеленцата почват да ходят пак, ако им вкараш синичко в кръвта, не се ебавам).

в днешно време стоманен нахуйник се продава в магазини за левче за 24.48 лв и се прави от рециклирани бебешки памперси и манган. основен производител е островната африканска държата Джбори, която се намира в ляво от Сахара, малко преди Ливан, но точно до Етиопия. Племето Мънога Са’Ибети са в центъра на конспирацията, като слухове и туитър постове твърдят че те пазят тайната на магическата рецепта за винаги валидиран ейчтиемел код и бездънните пакетчета фастъци. те произвежат стоманен нахуйник, служейки си с щипци, цокалo, 3 ребра и кичур от косата на капитан Пикард. стоманен нахуйник произведен от тях, може и да ръждяса ако забравите да го извадите от салатата или замерите с него ниско летящ супермен.

доволен ли си вече? наваксах ли? пак няма да долазиш до нора захариева, тя е моя, куче!

(вели, дай ми номера на нора захариева!)

ти си патка! ти си тъпа патка и с течение на времето, изтъпяваш. имаше рожден ден. и на следващия ден, вместо да се кефиш, ти като истинска ПАЧА реши да бичнеш във фейсбук за хората, които не са ти честитили.

сериозно. не искам да знам какво правиш, не искам да знам дали пак не си в депресия, не ми дреме дали се сърдиш на някой че не ти звъни, но ти от инат няма да му звъннеш, не ми дреме за теб като цяло, понеже уби позитивното ми мнение за теб. нито и за твоите тъпи приятелки, които успяха преди години да смажат една потенциално яка нова година.

ако искаш каквото и да е уважение, няма да го постигнеш като се опитваш да слагаш гилт трипове на хората с тъпни във фейсбук, ами трябва да си го заслужиш. с работа. по отношението ти. към хората. патка!

[19:57:13] Andrey Pissantchev: аммм
[19:57:20] Andrey Pissantchev: аз май няма да мога да дойда :/
[19:57:47] LoPi: nqma emoticon koito da izrazi grimasata, koqto napravih v momenta
[19:58:05] LoPi: nali znaesh che sega nqma da mojesh da vpechatlish razvratni macki
[19:58:13] LoPi: igraeiki go vajen tip
[19:58:18] LoPi: koito uchi grafichen dizain
[19:58:23] LoPi: v renomiran angliiski kolej
[19:58:25] LoPi: artist
[19:58:27] LoPi: pisatel
[19:58:29] LoPi: dizainer
[19:58:47] LoPi: i vsichki tezi mrusnici
[19:59:06] LoPi: koito izlizat samo za da namerq nqkoi koito da im pomogne da preodoleqt tehnite domashni problemi
[19:59:13] LoPi: i da zabravqt za skanadala s bashta si
[19:59:14] Andrey Pissantchev: хахахахахаха
[19:59:21] LoPi: shte trqbva da se zadovolqt s nqkakvi otrepki
[19:59:25] Andrey Pissantchev: некви лопита
[19:59:30] LoPi: imenno
[19:59:40] LoPi: kak mojesh da prichnish tova na gorkite jeni… NE!
[19:59:49] LoPi: kak dori mojesh da si pomislish da im go prichinish
[19:59:52] LoPi: hora kato teb
[20:00:08] LoPi: sa izbivali malki evreiski kotenca po vreme na holokosta
[20:00:09] LoPi: po losho
[20:00:24] LoPi: hora kato teb, pishat scnariite za epizodite na south park
[20:00:42] Andrey Pissantchev: :O
[20:00:46] Andrey Pissantchev: не посмя!
[20:00:58] LoPi: it’s out there man
[20:01:02] LoPi: it’s out there
[20:01:16] Andrey Pissantchev: ее ама то нали ще има друг път дето излизаш преди да си тръгна нали
[20:01:19] Andrey Pissantchev: налллллииииии?
[20:01:47] LoPi: heavy party-to e samo v nedelq
[20:01:58] LoPi: one night only for the most awesome party out there
[20:02:03] LoPi: one night stand
[20:02:07] LoPi: one night reunion
[20:02:15] LoPi: of the most awesome party people
[20:02:38] LoPi: hora, koito prez sedmicata sa obiknoveeni tech supporti ili sys admini
[20:02:49] LoPi: nedelq vecher stavat geroi!
[20:03:01] LoPi: (ne se poluchi kakto go misleh)
[20:03:13] LoPi: (trqbvashe da ima dramatichna muzika)
[20:03:20] LoPi: (i da go kazva morgan freeman)
[20:03:24] LoPi: (s pauzi)
[20:03:28] LoPi: (za dramatizum)
[20:03:41] LoPi: (i malko svetliini efekti i pone mashina za vqtur)
[20:03:46] LoPi: (i za mugla)
[20:03:58] LoPi: (i kamerata da snima pod epichen ugul)
[20:04:08] LoPi: (primerno)
[20:04:10] Andrey Pissantchev: “могат да ни отнемат свободата, но не и бирата!”
[20:04:32] LoPi: basi
[20:04:36] LoPi: sled vsichko koeto kazah
[20:04:43] LoPi: samo tova li uspq da napishesh
[20:04:47] LoPi: ako morgan freeman beshe tuk
[20:04:59] LoPi: shteshe da kaje “weak, dude”
[20:05:19] Andrey Pissantchev: свети ми слънцето в лицето и не мога да мисля
[20:05:19] LoPi: ako cartman beshe tuk shteshe da kaje “this is mega gay,dude”
[20:05:38] Andrey Pissantchev: плюс тва брата ме дразни
[20:05:41] Andrey Pissantchev: бие ме
[20:05:43] LoPi: ako martin luter king beshe tuk
[20:05:50] LoPi: shteshe da svede glava
[20:05:58] LoPi: da q poklati dramatichno, bavno
[20:06:05] LoPi: da pogledne izpod ugul kum nebeto
[20:06:12] LoPi: “i no longer have a dream”
[20:06:25] LoPi: i edna epichna sulza shteshe da se otroni ot okoto mu
[20:06:28] LoPi: chovek
[20:06:33] LoPi: ti nakara cheren da plache
[20:06:54] Andrey Pissantchev: ахахахахахахахахахахаха
[20:06:56] Andrey Pissantchev: хаахахаха
[20:07:00] Andrey Pissantchev: човек човек

Шест неща, които ти го вдигат през деня (настроението)

1. вкусната храна. няма такъв кеф като се наям и ми стане леко тежко и наядено след това са няколко часа в едно супер блаженно настроение, което не можеш да го свалиш. само ми дай послед точка 6 и гледай колко съм благ тип. за сметка на това ме мързи адски да си готвя яки неща сам, така че това рядко се случва.

2. музиката. нон стоп ако може. и да е яка. мога да прекарам часове, просто ровейки из ютюб и само да слушам. лайвове, записи, алтернативни версии, кавъри… всичко. на слушалки докато ходя. докато карам. за 5 минс да съм навън – музика. много и повече

3. онова приятно ставане събота сутрин, когато знаеш как всеки може да си ебе майката, събота е и цяла една седмица е зад теб. имаш два дни само за теб, в които да правиш каквото искаш и да отлагаш всичко за след 30 минс. по късно може да изчистя. чиниите могат да поседят още малко така. котката и сама може да си яде краката, за кво да и давам храна

4. да се пускам с колелото по някое нанадолнище. скорост. спийд. няма друго такова. колата не може да се сравни, понеже това са две колела, които се тресат докато караш, а вятъра ти цъка в лицето… абе много свеж момент е да се пускаш.

5. моментът след секс, когато и на двамата ви е просто яко и никой не се налага да казва нищо, освен колко ви е яко и как можете да карате така цял ден. като дори това си го казвате наум. 10 минути блаженна тишина в една леко потна нирвана.

6. блаженно да смуча можито/куба либре късно вечер на открито в някой лежерен бар и да върви як лаф. един от онези моменти, които искаш да продължат още бирата не ми го вдига толкова вече.

поздрав и за джази, който мрази френски и за шибания джаз певец

(първите две изречение се превеждат като : давайте деца на родината, славните дни са тук)

след ровене по форуми за убунту съпорт, намерих дека е проблема. препоръчвани решения :

рестартирате асла-та, която ви се грижи за звука : sudo /etc/init.d/alsa-utils restart

ако това не реши проблема, търсите кои процеси в момента ползват някакви звукови мизерии и след това ги пречуквате :

$lsof | grep pcm

$knotify4  5915       lopi  mem       REG        8,5     22052 2767642 /usr/lib/alsa-lib/libasound_module_pcm_pulse.so
$pidgin    6013       lopi  mem       REG        8,5     22052 2767642 /usr/lib/alsa-lib/libasound_module_pcm_pulse.so

$ kill -9 5915
$ kill -9 6013
$ sudo /etc/init.d/alsa-utils restart

това би трябвало да реши нещата. ако и то не помогне, цъкате :  sudo /etc/init.d/alsa-utils reset

то почти никога не помога, но не пречи и него да пробвате. има голям шанс да ви върне :

* Resetting ALSA…                                                            Invalid card number.

което е адски хуй, понеже дефакто ти казва че то тази карта не я познава и че ти звук с нея няма да видиш, ко щеш слон да принесеш на шива в жертва.

решението – пишете “alsamixer” в конзолката. ще ви върне един доста постен миксер, в който си намирате кой от еквалайзерите е свален до долу и му давате жега. и воала – звук. доволнинко, още един проблем решен.

oтдолу – същото, ама на развален инглиш.

—————————-

fix sound problems in unbuntu 9.04

if, for some reason, at one point you just turn up with no sound, there are several solutions to the problem.

first, try restarting asla : sudo /etc/init.d/alsa-utils restart

in the majority of the cases, it will solve the problem. however, if you are still sound-less, you can try the following :

$lsof | grep pcm

$knotify4  5915       lopi  mem       REG        8,5     22052 2767642 /usr/lib/alsa-lib/libasound_module_pcm_pulse.so
$pidgin    6013       lopi  mem       REG        8,5     22052 2767642 /usr/lib/alsa-lib/libasound_module_pcm_pulse.so

$ kill -9 5915
$ kill -9 6013
$ sudo /etc/init.d/alsa-utils restart

this will check which processes are using sound at the moment, and terminate them without asking for explanation. then, restart asla once again and see if you have sound.

still soundless? you can try to reset asla : sudo /etc/init.d/alsa-utils reset

this is very likely to return the following :

* Resetting ALSA…                                                            Invalid card number.

which can sound bad, since it can be transalted tp : what is this decrepid sound car you are using? i can’t work with that. give me a new one.

but, instead of either trashing the whole thing, returning to windows or getting a new sound card, laptop, netbook or whatever device you are using, try the following  :

type in “alsamixer” in the cosole/terminal/command line. it will return a pretty simple equilizer. check if there is one, which is set to mute, or simply all the way down – boost it up with the mouse wheel.

and voila – sound is yours once again.

ИДЕЯТА

преди много месеци, елена, която е женският субект у десно (с яката червена коса. деа, колко се кефя на червена коса… ), дава идеята на цецо, ака тсенера, който на снимката е още по в дясно (държи бирата, тежка задача), да отидат, видиш ли на те тоз фестивал новарок. и цецо, като виден корав тип, праща офертата и на мен, при което аз реагирам само с ДА, ТАМ СМЕ!. това можете да го видите и в хисторито на блога, те ви и линк с оригиналдъ постинга. тсенера се зае с хостел и билетите, а аз като несериозен тип се хванах с билетите, които отебах за последният момент, за да е жива тръпката, ВАНКА! важното е че в крайна сметка имахме билети, имахме хостел, имахме самолет и имахме дестинациа. с което бяхме баш готови да покорим всичко австрийско и да го обругаем по софийско.

РЕАЛИЗАЦИЯ И ПЪТУВАНЕ

реализирането се реализираше в подготовка в последния момент, търчане насам натам, смяна на левчета в европейско злато (дадох им сериозна пачка от 50тачки, а ми върнаха едни мижави 5 кинта, деа и кофтито се почуствах). вечерта преди полета се видях с брат ми, който беше подкрепен с холандски приятели, които ни разлепиха по стените като баш мастер тапет от 30 стотинки, соц одобрен. с лека глава паднах в леглото с надежди за 3 дни бира и цици.

скромната ни идейка беше да отидем на 19ти, което е и 1вият ден на фестивала, да си намерим добра тревица и да спим на нея до 20, когато ни беше хостел резервацията (нямаше места за19ти и като цяло, по добре, че нямаше). пристигнхе във виенско рано сутринта на 19ти в компанията на доля, брата на доля, жената на брата на доля и други хора, които си казаха имената и които не си правих труда да помня, понеже като цяло нещо не ме зарадваха. имаше един виктор, май. във виена се видяхме с василен (мерси за билетите, бро, стек цигари от мен имаш) който ни даде златните хартишки.

след това ни изпрати до хостела (пак мерси, че ни показа къде е, понеже ние леко се объркахме…), а после и до спирката на трамвая. тука мерси и на джази, който ми показа кое къде е във виена и благодарение на който имах някаква елементарна идея къде да се ходи. та след като стигнахме до хостела, си оставихме куфара там, в който ни бяха всите дрехи. чантите, с разни неща, оставихме в нас и се насочихме към гарата, от където да запалим към фестивалчето. следват моменти на пътуване с влак, пиене на лимонова бира, друга бира, бири като цяло и размотавка

НИКЕЛСДОРФ

това е някакво забравено от бога село, в което не видяхме хора. само в един магазин имаше разни хора, с които има няма се разбрахме и от които закупихме бири. но иначе – много малко селце, което с нищо не се отличава. пеша се пресича за 20 минс от край до край, има няма.

НОВА РОК ДЕН 1

специално автобусче от града ни закара до фестивала за 3 евра (2лева за нас са 3евро за тях). и от там започва епочното:

епични размери – гигантско, гигантско място. направо си е ебало майката. ако искаш да го минеш от край до край, спокойно можеш да си заделиш само час за ходене. 2ве сцени, 50 000 палатки минимум. 200 000 като цяло. не, не можете да си представите колко хора са това. повече са. и не, не сте ги виждали на живо.

епично пиянство – бирата на повечесто места беше евро. 500 мл. 1 евро. трябва ли да казвам накъде води това?

епични групи – за 1вият ден бяха предвидени толкова много групи – Дистърбд, Фейт ноу моър, Мастодо, Слипкнот, Металица и Найн Инч Найлс. това са само по главните типове – фестивала започва в 2ва и кара до 1 вечерта. 11 часа нон стоп метъл на две сцени.

по пътя с доля и нейните хора, виждаме елена, ицо, киро и ренета, които ще са нашето бъдещо крю, понеже са епични пичове. респект.

с тях се запътваме към дистърбед, с помощта на бири. аз все още съм в шок от това което става около мен и не мога да осъзная къде съм….

преди дистърбд се запознаваме с томас и перверзната словенка. томас е австрийско типче, което ще присъства често в разказа тази вечер. сядаме да си пием бирите, с което започват да тръгват нещата по фекални пътища. цецо и елена отиват да пикаят и да дебнат място, през което да метнат фотоапарата на елена. това обаче се проточва, времето за дъстърбд наближава и ние решаваме да влизаме към сцената, казвайки на другите къде ги чакаме.

следват моменти на никон в гащите, забравни чанти (сори елена) и кво ли не. резлутат – лопи остава сам, понеже за малко се мръдна да осовобди място за друга бира. и понеже чува познати рифове от сцента, скачам на ДИСТЪРБД. те са много любима група, която се опита да си направи шоуто, обаче просто не стана много. поне не и там, където бях аз. което не ме спря да си покуфея и да тествам дали мога да звъня в паузите между песните.

душевен оргазъм – изкараха най добрите си песни и ме оставиха без глас да викам

след това намерих част от групата – киро, ренета и томас. ицо си намери негов колега и остана с него да гледа мастдон, аз отидох с другите за фейт.

на фейт ренета изчезна, киро отиде да я търси и се затри, а аз останах сам с томас. цецо и елена не можех да ги намеря. сега е и момента да кажа, че ние с цецо нямахме къде да спим точно. някъде на феста, но къде беше неуточнено. и в този момент, нито знаех той къде е, нито къде е беге крю-то. остана ми един избор на действие – да почна да поркам с томас и негови хора, германци. сериозно поркане падна, една кана шампанско през сламки. епични снимки. кораво.

през това време, фейт ноу мор изкараха концерта на фестивала, с който ми скриха главата на 3 метра от мен. чутовно, просто. деа. изкараха точни песни и се раздаваха като когато са били млади. майк патън изкара покер фейс, което ме свали на земята като шут с кубинка по стари домати. не знам как да ви го опиша, само знам че след концерта вече исках да дойде август и спирта на бургас. сериозно. фейт. баси. трябва ПАК!

по някое време намерихме ренета и тръгнахме към слипкнот. цецо намери киро и останаха на найн инч нейлс. по пътя за слипкнот, които се засичаха с фейт, ренета и томас бяха в процес на зарибяване, и двата сериозно поркани, ренета лъжейки че е на 30, томас пиян като гъз псувайки всички на нацисти. ренета пък тичаше по всеки, който беше по интересен, което дразнеше томас. аз седях, гледах и цоцах бири, с надеждата че ще чуем слипкнот и после и металика и няма да се занимавам с такива неща.

крепях се с тях, понеже ренета знаеше къде е палатката, в която аз можех да спя. само се надявах че и цецо е успял да намери къде да спи.

слипкнот не чухме, заради паузите на ренета и томас, тяхната пияна кожа. стигнахме за МЕТАЛИКА. които ни наритаха по ушните каналчета с брутална музичка. свириха си новите песни, и го правиха с виден кеф, което даваше екстра кеф към звученето. супер силен концерт. по средата започна на зле обаче – започна сериозен  дъжд, който не спря до следващият ден. металика обаче владеят.

МОКРАТА ВЕЧЕР

сега да ви кажа ли какво става с вода, поле и 200 000 хора и бира и дъжд? ГНЯСТ! кафява и лепкава.

с ренета решихме че си е ебало майката на металица и се запътихме към заветните палатки. томас се беше отказал от нея, след като най накрая се бяха забили на металика под дъжда. яка забивка, евала

пътят беше кален, мокър и тъмен, понеже палатките бяха на другия край на лагера. което е на майка си у гъза, само дето тоя гъз на майката е забит на края на картата и дори без фог оф вар не може да се види. след като преплувахме до там, ренета каза да търсим оранежева палатка, между две сини (може и зелени да са били). знаете ли на кво приличаха всички палатки – сини, зелени и оранжеви. по телефона елена каза че свети с фенер – кур фенер, по малко от прожекто няма как да се види. направо нямам идея как се намерихме. ренета се заби в самотната палатка, а аз при цецо и елена.

сега е ред на историята на цецо и елена, която е не по малко интересна.

след като не ни намират на дистърбед, те се занасят на фейт и се оказва че са на 20 метра от нас. на фейт обаче, цецо губи елена или нещо такова, която остава сама и без батерия на телефона. цецо, който вече няма елена, намира доля, и я пита дали може да остане при нея, понеже няма къде да спи. доля, овцата мръсна, цигани да я пипат, го отрязва – не можела, била малка палатката бла бла бла му му. крава заспала. човека сам, няма къде да спи, навън вали а тя го реже. дееиш мърлата. 100 процента пърди като разпрана докато спи и я е срам от това и затова не го е взела. супер долна постъпка. цецо решава че след като и той няма къде да спи, ще спи в химическа тоалетна.

това е фестивал. 200 000. бира евро. представете си какви са химическите кенефи. да. там щеше цецо да спи. доля, четеш ли това? стана ли време за сепуку вече?

но цецо е корав късметлия – елена успява да примоли някаква будка да и заредят телефона, звънва на цецо и се намират. нареждата се в палатката мокри и само чакат някой да дойде, за да приложат интересни техники за изкарване на червата през двете уши едновременно.

в този момент, моя мокра милост се забива при тях. евалата на елена че ни взе и двамата да спим при нея, при положение че и бяхме отебали багажа с документите по рано. завинги ще я уважам за това. погрижи се за нас колкото можа – даде ми кърпа да се попия и ми намериха място да легна.

завит с две хавлии, едната доста влажна, до мокрият ъгъл (където са всички мокри дрехи на купчина – не добра идея, ама никак), по тениска и дъждобран, върху чувал за боклук, спах аз.

ДЕН 2

мократа сага продължава – на следващият ден вали отново. аз сух панталон нямам, както и суха връхна дреха. елена ми даде едни нейни чорапи да нося (казах ли евала? ЕВАЛА И РЕПСЕКТ), нахрани ни и се погрижи са нас по сякви начини. след като се събрахме сите, се реши че останалите отиват към братислва а аз и цецо ще бъдем оставни на гарата да си хванем влак за виена.

на гарате се оправихме с машината за билети. евала че имат и англииски вариант, в софия нз как някой чужденец би се оправил.

върнахме се във виена, мръсни и мокри, намерихме хостела, записахме се и се качихме в стаята. душ, легло, припадане на място. будим се няколко часа по късно. цецо няма сухи обувки и аз отивам до един индиец да пазарувам обувки, за да може да се ходи където и да е. намирам единствените високи обувки в магазина, които горе долу му стават и една риза и се прибирам за да се готвим за версия две на новарок.

излизаме, трамвай до гарата и на гарата ни чака един голям дебел и много тлъст мазен австрийски жп хуй, който ни шибва като негър тясна девица уй не видяла – влакове скоро няма, най скоро ще има след няколко часа, което нас ни насира, понеже изпускаме корнел. копеле. обиколихме гарата, питахме къде ли не – хуй, хуй, хуй, мазен хуй. няма как да се стигне до там.

ние бяхме супер разочавани и се понесохме унили към хостела. там обаче!

ХОСТЕЛ ПАРТИ!

оказа се че хостела се готвел за парти с безплатна бира. да, бира, без пари. много. бира. без пари. нали виждата накъде бия. тази вечер беше супер яко парти – пихме с австралиици, новозеландци, американци, бразилци, немци, индиики, канадки и кой ли не. играхме билярд с тях – бихме. играхме джаги с тях (джагите и те ни бяха без пари, понеже машината не бачкаше явно и нон стоп имахме топки).

виждате ли накъде бия – безплатни джаги, безплатна бира и мръсници от цял свят не че намазхме, но бяхме близо… донякъде. все пак – бира и джаги, какво повече. доволни, пихме до 2ва и се отнесохме.

ДЕН 3

ден 3 започна с разходка до закуската в хостела – шведска маса за 3.50 евро злато. и храна супер яка и свежа. закусили и доволни, се заехме с тежките задачи – пране на мокрите дрехи от мокрият ъгъл, които воняха.

по това време другите хора от крю-то се обадиха – във виена са. след дълго разпряване ги намерихме и загледахме виена. виена е много красив град, но за него по късно. след като го разцъкахме за час, се качихме на колата 6 човека – елана легнала на задната седалка върху останалите, и така – припалихме за 3тия ден на концерта.

там ни чакаха статик х, които си имаха гола мацка на сцената. статик копеле. статик, шибаните статик. дори шибания джаз певеж не може да се мери със статик. бях на седмото небе от кеф и само клатех глава, понеже исках да чуя всеки шибан акорд на статик. след тях заминахме на гвано ейпс, на които качих елена на рамене да снима, та от там имаме снимки. гвано бяха много добри, но надали на софийското си ниво. след тях ни удариха лимп бизкит, които също ни треснаха доста добре и силничко и ни заредиха много добре. след края на бизкит, ицо беше пият като кирка, цецо по неговите думи и той е бил фиркан, аз бях безсмъртен, елена контузена (решихме да си метнем бири на сцената за по евтинко. една бира удари елена по лицето. тя не знам как издържа да не умре, ревне, убие някои и какво ли не, но търпя стоически), киро не помня, а ренета се беше запиляла някаде шматката.

така смело се запътихме за машин хед, които ни помляха по всеки параграф. ако някой си беше правил дограма наскоро, то когато се е бил прибрал след машин хед, тя е паднала от афтър ефекта. изакарах хало, и кавър на мейдън, изкара супер яките резачки, имаше зло пого и си доказаше се правилно си хедлайнват последният ден на новарок

след техния край си казахме чао на останалите и се запътихме към автобусите. 100 дни път с ему-та и шерпи деа, цецо едва ходи понеже ицо по рано му скочи на крака, мен ме болят краката и ни е ебана майката. студ, кал, адски много хора. на края на пътя, ни почват с фойервеки, които с нищо не за назад от всичко, което си видял за нова година в беге. много. силни.

ярки. подходящ финал на 5 години нова рок, мега силно.

автобус и дълго чакане за такси във виена (таксито беше един нов нов мерджан, като шофера си го режеше како требе и под 80 не падаше, а ускурението му беше като на средно малка ракетка) в хостела, в леглото и припадане.

ДЕН 4

ден 4 вали. цял ден. не спря. гаден, мокър шибан дъжд, който ти напомня че не само нова рок е до там, но и е понеделник вече. да го еба у лайнарника тоя дъжд.

с крю-то разглежаме виена и белведерe, които са много мокри и красиви. за тях, повече след малко. след като се губим с колата и се мотаем 100 часа, се прибираме мокри до безпорядък в хостела. събираме багажа, пием по две прощални бири и палим за летището. по рано през деня, скай европа бяха фалирали и ние бяхме само леко във филм дали полет ще има. навън пак си вали и стигаме до автобуса отново мокри до кости. 30 минс и сме на …

ЛЕТИЩЕТО

виенското летище е ок – информативно, с кенефи, чистичко и спретнато, абе яко си е. но няма пейки. преди чек ин зоната – 5 пейки за 3 терминала. копеле. софийското летище има повече пейки, да го еба. супер зле. разочарован съм до безкрай, направо не е истина. намерихме си една пейка от 3 места, на която ако легна, преебавам всеки друг и дремех в какви ли не пози. цецо го снима това, и като качи снимката ще ме видите как се пипам докато спя. след чек ин, пейки има, но само при някой от гейтовете, а не при всички. тези хора направо се ебаха с нас.

за финал, пейки в бординг зоната имаше дори на стената :

ебиш им и пичката австрийска. полета закъсня с 1 час и се прибрахме.

сега вече е ред на

ВИЕНА

от виена не видяхме много, но ни стигна да се убедим, че е наистина як град. беше и туристически удобен – всичко си го пише и на англииски и хората бяха готови да ни кажат кое къде е. беше чисто, спретнато и подрязано, организирано, абе скапана европейска столица, кво да ти кажа. намерихме и кафе лепа брена и видяхнме и всякакви други яки постройки, които явно хората си ценят, пазят и реставрират.

това отгоре е кметството. нали? еба му и меча. беше си направо епично. за сметка на това времето беше отвратително. след като ни валя на първия ден, реши и така да ни изпрати, и денят, предназначен за разцъкване из виена валя цял ден. просто си скъса гъза от дъжд. ние успяхме само белведере да видим, и то доста мокри и в края на работния ден, като накрая леко ни изгониха, за да затварят вече. мога и много други неща да ви кажа за виена, но понеже малко успях да видя, ще си ги запазя.

а. да. катедралата на щефансплац е висока. ама пропер висока. започва от павенцата и върви нагоре и ти създава едно епично усещане. чудиш се как това са го строили тогава, при положение че сега не си даваме зор да правим такива неща. кеф на малки бучки.

по време на трипа слагам началото и на нова традиция, наречена – БИРИ. ще правя снимки на бирите, които пия. де да знам защо, просто ме кефо. малко след като го реших, видях че лина има серия Шуменица, в която снима капачки на шуменско. малко подобно, ама не съвсем. може и серия с храна да започна скоро.

снимки от виена – тука, от фестивала – тука.

тоя пост стана ебати епичната сага, заклевам се

[lopi]L95MNCQzD-A[/lopi]

con esta rola me fumo 1 kilo de mota y 10 pomos de tequila y a toda madre

с тази песент пуша кило трева и 10 текили и си ебало майката но на испански просто звучи по добре

пигми на чък палахниук – с твърди корици. обичам твърдите корици. те дават на книгата един много по приятен и класен вид. книгата с твърди корици седи почетно в домашната ти библиотечка и се примисва на нейните мекокорични роднини. твърдите корици се продават малко след издаването на книгата, и след това вече са рядкост, понеже са по скъпи.

сървайвър пак на палахниук  - за тези, които не знаят, това е автора на боен клуб и един от най добрите съвременни американски новелисти. всеки иска да е него или поне като него. пише страхотно, просто.

и двете са на енглизе, понеже нямам вяра на преводачи.

добри поличби на пратчет и геймън – тази вече я прочетох за 1ви път от много време ми се иска, веднага след изчитане да започна отново. много горещо препоръчвам на всеки! не да я чете, ами да си я купи, и то веднага. чак след това да я прочете!

a hatfull of sky на пратчет отново – в момента я чета, има доста приятно начало, на което се смях в метрото, където и дадох начало. хората около мен ме гледаха тъпо, докато аз се стараех да не припадна по пода. пратчет има най свежият стил и се чудя как не е станал сър, лорд, дюк, граф, фюрер, деспот и всяка друга титла, някога измисляна. човек, който заслужава твърде много уважение.

на последно място идва хорхе букай и неговата – нека ти разкажа. не съм стигнал до нея все още и скоро не знам дали ще се вреди, но е там, на бъчвата до леглото и дебне своя ред.

ако знаете някоя друга книга, която да заслужава внимание, или ако знаете кой ми държи пътеводителя с твърди корици или going postal, то не се страхувайте, ами си кажете сега.

и понеже, когато ти кажат, че не можеш да имаш нещо, ти веднага си казваш – абе ти на мен така ли ще ми говориш?! аз имам убер-здрвите-неща-дето-шлифоват-диаманти-с-тях неща, един л карни-нещо си не мога да си намеря?

понеже сме айти, си поръчах нещото онлайн от бодибилдинг.бг . хората си доставят с наложен платеж – т.е. носят ти го на крак и тогава даваш парата. звънят ти по телефона – тука да потвърдим тва-онова, адрес, други такива, бла бла. като забележка, им бях казал да доставят след 6 и 30, понеже съм на работа преди това и няма кой да им го плати. човека ми каза – ами ок, днес обаче няма да стане и утре ще ви го доставим, понеже до 6 работим обикновенно. ок викам аз, супер, утре е денят.

когато стана утре, аз си седя на работа, цъкам си цъкането и по едно време звъни телефона – ало, абе тука от бодибилдинг.бг ви се обаждам, вашият блок да не е един жълт такъв до метрото. до метрото е пич, но не е жълт. ами понеже аз съм тъка у да ми кажете кой точно. гледам аз часовника – 2 и 30. казвам му – ми човек, ти добре си там, но аз съм на работа и в нас няма никой. нали ви казах след 6 и 30 да идвате, на работа съм преди това. и тука идва адската изцепка :

ааааа значи затова те са ми казали след 6 и 30. ама не са уточнили че няма да има никой…

гений. как да ти го уточня по добре? разбрахме се да мине следващия ден, което той не направи. за сметка на това, ми се обади събота по някакво време, да ми се извинява 5 минс, понеже нямал време и да ми каже че понеделник ще мине, понеже събота работел до 12.

понеделнил : най накрая дойде този тип, след като 10 минс го гледам от терасата и му казвам на къде да ходи, и какво точно е СИВ ПАНЕЛЕН БЛОК, от най добър соц тертип. около нас са само едни такива жълти нови блокчета, и нашия стърчи като сив цирей сред тях, но той, застанал пред него не може да го види. когато намери и етажа (6то етаж все пак, не се намира лесно в географска посока – има и напред, и нагоре и някакви други посоки явно) и след като седя на етажа 3 минс като тапа, докато аз го гледах през шпионката и се чудех как да не избухна (той седи и не мърда, чакайки, без да звъни по телефона вече, по средата между всички врати). не издържах, отварям му за да го спася от мъките ми – едро биче със златен ланец, който не изпусна да намекне че то до 6 работят и аз да се чуствам мега специален заради факта… погледна жално точните кинти , които му дадох и се запъти към елеватора, с надеждата да немери 1ви етаж по бързо от 6ти.

но поне вече имам бутилчица карнитин, който само чака да се налее в мойте изтеразни вени и да прогори мазнинки. ако има ефект, ще ви викам на басейн.

идеята ми беше да споделя албума с вас : http://musicalschizophrenia.blogspot.com/2009/05/nasa-spirit-of-apollo.html

можете и да се загледате в блога на пича, който вкарва доста приятните линкове към доста силни неща.

коментар под цвете от луната на бтр :

Fala bogu prva bugarska pesna, a da ne e nekoe planet tv govno

аз не мога да коментирам повече. отивам да последвам примера на фейт ноу моър и да взема оня бутилка…

слуша ми се някой свеж фънку/джаз/хип-хоп микс. нещо като форт нокс 5 и техният get the party started right, който просто сваля араматурата. или фк1000, за които не успях да намеря почти нищо онлайн. за сметка на това намерих разни неща на ню марк и сега цикля на тях. а-скилз и крафти кътс също имат една много свежа компилация от 1 час, на която циклих тази събота и неделя.

явно освен номер 1 източник за букаке, съм станал и номер 1 изотчник за информация за путки. хора, путките в нета не са добри путки. добрите путки цъкат навън, по улиците. който седи онлайн, мастурбира. поне се класирам нагоре в гуугъл, ако не друго.

тази събота и неделя мръднах далеч от софия. белоградчик, магурата, врача, леденика и пършевица. беше невероятно и много отпускащо, да се разкараш от гадните панелки, коли и гняст, която минава за въздух и да отидеш в планината. снимков матриал може да се види в пикасата от тука. като резултат, вече имам планиран следващ трип. някой да живее в смолян и да има желание да се разходи с нас и да ни приюти? сериозно, ние сме добри и културни хора…

на тази свежа дата, преди 5 години завършихме испанската гимназия. да ни е честито! в чест на това си погледнах снимките от бала  – кво да ви кажа, нашият бал беше най здравият и корав бал ева, а аз бях с най яката мацка.

вторниците са ебана работа, това ще ви кажа…

и

не знам за какво говорите…. не бях аз….те мен накараха….

Знаете ли кой е мастер шеф-а? не, не оня тип с каската от хало, който май и жена се оказа. не, мастър шеф-а е бат ви лопи, който снощи закова агнеса на маста!

чакай, какво е това агнес? агнес е един супер як сладкиш, който има калоричният еквивалент на удар с голям чук по пръстите – смазва те от първата хапка. за сметка на това е аааадски вкусен. ама направо разбва.

пробвах го при лина, чиято баба го беше направила за да я угоява. лина, истинско въплащение на алтрузма реши, че след като така и така го има, защо да не го сподели (заедно с домашни бабини соленки и ореховки…). и след като го сподели, и след като сладкиша беше нападнат с гигантски пасти, след като изядох парче от ръката на лина, докато тя говореше по телефона без да се усети, след като си мислих за него на следващият ден, реших да го направя. и го направих! не за друго, ами просто защото мога.

снимката горе не е на моят агнес, ами на нечий друго, моят ще бъде заснет и нагризан тази вечер!

ДА ФЪК!

не като да имаше много важни неща там, но не е и като да нямаше неща….

деа.

Едит: оказа се, че докато съм преправял един филтър, съм му бил задал странни параметри и той е преместил всичко е в един супер забутен фолдър. върнах си писмата. сериозно обмисля да започна да пия кафе….

това, дето изглежда която пиене е пиене. това дето мирише на цигари, са цигари. цветното са цветя. другото е просто голяма доза кеф, понеже имаше по много от всичкото. ГАБА е просто толкова яко място!

[lopi]dNYKGuDiRLo[/lopi]

. а след него и супер якиат микс на А скилз, който видях от едно видео за ГТА в блога на про. микса – тука : http://www.makeitfunky.ca/ASkillzLiveMix.mp3

до него стигнаш чрез - http://www.tribemagazine.com/board/showthread.php?t=151559 . малко по надолу има и трак лист, който аз ви давам тука, като ви казвам че е супер яко.

Do your intro – A.Skillz – Unreleased
Downside Up – Tom booze & Agent 86 – Good Groove
Dub be good to me – Beats international (accapella)
Come Together (A.Skillz Remix) – The Beatles – Unreleased
Scooby Snax (A.Skillz & Nick Thayer Remix) – Fun lovin criminals – Unreleased
Nikka Banger – A.Skillz – Unrelased
Dynamite – A.Skillz & Flow Dynamics – Unreleased
Duck Problems (A.Skillz & Murph Mash Up) – Jay Z & Danny Breaks – Unreleased
Throw your Funky hands up – Time Zone – profile records
Witness the phatness – A.Skillz vs Roots Manuva – Unreleased
Show em what you Got – (A.Skillz Re- Phatten) – Public enemy – Unreleased
With You – A.Skillz – Insane bangers
Get Up – Nick Thayer – Bombstrikes
Blowin Up – A.Skillz & Beatvandels – Bombstrikes
Squeez Me – Kraak n Smaak – Jalapeno
Squeez Me (A.Skillz Remix) – Kraak n Smaak – Jalapeno
Killing (A.Skillz re –edit) – Rage against the machine – Epic
Let It Bump (feat Missy – Hydroz Remix) – Dj Dekline/Red Polo – Booty Breaks
The Blue Grassed Devil – Aldo Vanucci & Featurecast – Funk weapons
Happiness – A.Skillz feat Krafty Kuts – Fingerlickin
Agains all odds (feat Kano) – Chase & Status – Ram
Me Myself and I – De La Soul – Tommy Boy
Shake it over and over (Diplo Mash up) – Hot chip vs Pit bull – Unreleased
Insight (A.Skillz Remix ) – Fortknox 5 – Fortknox
Girls go to $crilla – Busy P Feat Murs – Ed Banger
Blow your Head – Diplo – Mad Decent
Push it (Scottie B Remix) – Salt and pepper – Unreleased
Push it (Re-Re-Edit!)-Salt and Pepper/Crookers/Ursala 1000/Krafty Kuts – Unreleased
Blow Accapella – Don Diablo – Salacious/ gusto
Rocket Soul – Plump Dj’s – Fingerlickin
There they go (Accapella) – Krafty Kuts feat Dynamite Mc – Superchaged
Shake (Illaudio Remix) – Sweetierie
You really got me (FK1000 edit) – The Kinks – Unreleased
Really hot for everyone – Hump day project
System addict (A.Skillz Remix) – Plump Dj’s – Fingerlickin / Unreleased
LSD – A.Skillz – Insane Bangers
West Coast Rocks (The Glitch Mob Remix) – Matty G – Argon
Time Warp – Sub focus – Ram
You can’t Always get what you want (Soulwax Remix) – The Rolling Stones

и тоя лопи намирал яки неща бе! специално за пост номер 100 се получи!

като гледам, всеки има навика да пише за това, за което пишат другите. и сега и аз ще го напиша. преди имах навика да хваля хората – колко добре пишеш, колко е яко това или онова, но тоя път ще мина по другия път и ще си кажа кое ме дразни в хората, които чета. ако има нещо което в един човек не те дразни, то значи просто не го познаваш добре.

нека започнем с най четения блог от мен - blog.tyel.eu/ . когато напиша Б в браузъра и ти поникваш там. на новата тема си сложил най дразнещото мен нещо – таг клауд. баси, кой се кефи на тея неща? дразнят ме безумно много – след като има категории, за какво са ми и тагове в такъв блог. поне ме кефи какво написа в неделя, понеже и аз написах нещо много подобно. а, да, старата тема беше хиляди пъти по яка. новата не е лоша, старата беше по яка.

нека минем на номер 2ве по четаемост - http://delian.blogspot.com/ ти сега в ИТ света ли си, или не? за политика ли ще пишеш, или за ИТ? помня как ме зариби да те чета – с един пост за нетуърк конфиг на уиндоуса. и после, другият такъв пост беше този за дебиан-а (или убунтуто…). и дотам. разбирам че има неща, които те дразнят извъм ИТто, разбирам че явно искаш да пишеш за политика…. тогава не се рекламирай за ИТ блог, аз няма да те чета, ти няма да знаеш че не те чета, всички са доволни.

номер 3 се намесва - http://linnah.com/ . ти си 1вият блог, който ме запали по блогове. имаше супер як начин на писане. после почна да пишеш на месец по веднъж и то за това, което ти се е случило. дневниците са яко нещо, но дразнят. май го казвам за втори път? все тая….

(котката се размаза на пода. крафти кътс и а-скилс си подадоха музикалната главица)

4ти е http://blog.thedezine.com/pro/ . ебал съм го, много ме кефи, няма какво лошо да кажа за него. освен че се кефи на скапания порше телефон. който е толкова грозен, че никога дори не бих помислил за него. нали се кефиш на стил бе човек, как можа да вземеш тая тухла. ебал съм и го стила.

5та идва http://kaka-cuuka.com/ - ти си умно копеле, но това което целиш е някаква популярност. не че има лошо, имаш много посещавам блог и пишеш теми, по които знаеш че хората после ще пишат. правиш сам конфликта. не е никак лошо, просто понякога дразниш с факта че си решил, че твоята позиция е точно правилната и всяко друго е пълната тъпота. 

хората пишат блогове най вече за себе си – понеже имат нужда. днес ми е некфо скофтено вечерта и това се вижда. вечерта се оправи малко по късно, когато…

мохитото е алтернативата за плажа. то пак е лайм, мента, захар и бял ром. и сода – спрайт или севън ъп или тоник, зависи от заведението. мохитото е горещият ден, понеже е по свежо. мохитото може да се пие навсякаде, понеже е стилно. можеш да си на плажа по бански, на бара с мацки, на бизнес среща дори, пак можеш да вземеш едно мохито. мохитото си е стилно.

много хора пият алкохола чист. казват че така им бил по вкусен. да се оправят. алкохола аз го пия, понеже ми харесва вкуса, когато е смесен с нещо (който е учил химия или гледал филми, знае че често сплавите са по добро решение от чистата схема). уискито е с кола, текилата със спрайт (бум бум шотове, някой?)

сега е неделя. супер мързелив ден. това им обичам на неделите. ден, измислен специално за да си катиш краката. ден, в който да се размажеш пред компа, да пуснеш youtube,  и да почнеш да цъкаш на related videos. и да се кефиш на това, което хората са направили. докато си седиш удобно размазан в стола. дръпваш от цигарата, малко кола или спрайт. бичиш айляка.
точно в този момен си пуснах камен кацата. много добър блус. достоен. дърт. дингил. след малко зареждам и айляк джаз колекцията. и така, докато останали не се сабудят от снощи. 

солото е задължително нещо за една песен. солото е това, което те кара да харесваш музиката. всяко едно соло. и докато рифовете може да са яки за хедбангинг, солото е няй якото усещане, това което прави песента е баса, който се поддава отзад, не излиза на преден план, но и дава онази плътност, която и е нужна. за барабаните ще си говорим друг път.

имам две бутилки червено вино. отправям отворена покана към всеки да ги изпием.

ай, приятна неделя

явно обаче и другите блогъри, които следя, не се справят много по добре. докато зимата беше период на силна активност, напоследък никой не списва нищо качествено, или поне много рядко. Лина си направи блога като дневник, което го прави леекинко скучен, Делчев почна да пише само за политика, Лонганлон и той забави темпото, Про-то пък нещо тези дни не ме блазни, тЛ_ пише редовно, но го е в някаква дупка явно и това си личи по постовете, които вкарва, Бронко и той е рядък напоследък….

след като минахме това начало, е време да обсъдим една доста интересна категория – мъжките путки. преди някоко … седмици са вече, написах пачо-описанието, сега е вереме за малко путкология.

путка е обида. да те нарекат путка си е обида. мъжете не сме женомразци, просто жените имат някой отвратително дразнищи качесва, които ние не обичаме да виждаме в друго мъже. Броус пред хоус!

ленива путка – това е горе долу приемлив тип путкеене. ленивата путка не иска да те вижда или друго, но вместо да ти го каже в очите, те лъже че не му се ходи, понеже пести, няма пари или го боли главата. ленивата путка може и да е временен период на

туткава путка – туткавата путка винаги закъснява или дори не идва, без да обади. туткавата путка си мисли че ти си вързан да го чакаш, и дори не счита за нужно да ти звънне ако закъснява. причини за закъснението са, че се мотае пред огледалото, докато реши дали е достатъчно готин, за да излезе. туткавата путка може и да е несериозна путка

несериозна путка – несериозната путка е надстройка на туткавата путка. както говори името, той е точно толкова несериозен, колкото и най бруталните пачи, които познавате. не може да му се вярва за нищо, дори за прости неща като резервация в заведение.

хленчеща путка – путка, която постоянно се оплаква от всичко, никога не е доволна и е вечно от към гъза на нещата. хленчещата путка е отвратително животно, понече никога не осъзнава че е такава, а когато го направо ПРОДЪЛЖАВА ДА ХЛЕНЧИ! да се бяга от тях или да се дават на хищни мравояди.

тъпа путка – класика при путките, тъпата путка е не глупава, а тъпа. не е зловредна, просто е тъпа и след 10 минути разговор с нея, можеш да видиш как мозъка ти добива формата билярдна топка. чест начин да се отървеш е да го ритнеш в капачката на коляното или да го изправиш пред сложна дилема – слата или апетайзър….

лигава путка – лигавата путка е особено ГНУСЕН вид. той не спира да се лигави, по един супер путкенски начин. комбинация от тъпата, несериозната и хленчещата путка, този мега путьо трябва да бъде бит с криви лопати с пирони…

ps aux | grep firefox | grep -v grep | awk ‘{print$2}’ | xargs kill -9

лисицата има навика да забива и така веднага я режете. исках да го направя, понеже когато грепваш за процес, като процес излиза и самият греп…. та сега раутата е ток н жица.

смешно е, но си е почти мое постижение. и е може би най-интересното нещо, което съм правил цял ден…. мразя да съм недоспал на работа…

за да направим филм, ни трябва сценарии, по който да снимаме. сценариите се намират лесно и има няколко варианта :

1_ взимате комикс, и го правите на филм – имате подсигурена аудитория от нърдове, които ви гледат каквото и да стане

2_ взимате пиеса и и правите модерен прочит – няма да ви разберат

3_ правите филм по книга – провал

4_ плащате на пияният ви братвчед, дето учи журналистика 3ти курс да напише сценарии – соц кримка в която са забъркани мутри – гарантирана печалба

5_ арт кино – в българия? умряла работа

след като се спрете на точка четри, вече имате сценарии и сценарист. 

следваща точка – пари. парите са коварни. сега имало криза казват. къде да намерим парите?

1_ дедовото имане, дето го е заровил преди години. само трябва да го намерите.

2_ продавате колата на баща си – той и без това е стар вече, за къде му е да кара

3_ пробвате се в банка – умряла работа.

4_ продавате си дупето на евгени – сигурни пари

5_ продавате си дупето на кой ли не – абе ти филм за педали ли правиш бе?!

вече имате и пари, по някакъв начин. следващ момент – актьори.

тука имате няколко избора 

1_ стари муцуну – ще привлечете стари муцуни да гледат филма

2_ млади натфизчии – има хляб там

3_ млади натфизчиики – имате сигурна чикиджийска аудитория

4_ ваште приятели – сигурна печалба

5_ случайни хора от улицата – стават за статисти и слуайни жертви.

имате и актьорски състав. сега остава да заснемет тоя филм най накрая. как се прави това? следващият път ще ви покажа !

сега ще си говорим за пачите и техните подвидове 

1 – пачица – това са малките пачи в училищна възраст.

характерни белези – изглежат на 20+, ходят по моловете и си търсят кой да им купува дрешки.

защо са пачи -> понеже на 18 са се чукали повече от баща ти.

как да спим с тях – с пари, като им купувате неща или като им давате дрога на аванта.

как да ги познаем, дори да сме слепи – говорят на муцка, милинце, патенце и други умалителни една с друга.

струва ли си да се занимаваш – няма какво да се лъжем, пачиците стават за секс, но само за това.

2 – “Ади” пача – винаги се казва Ади.

това са пачи, които не са красиви. не са грозни, просто не са красиви. винаги се мислят за нещо над теб и смятат че лайното им не мирише. понякога не се къпят често.

защо са пачи -> понеже се смятат за винаги прави, дори когато са затънали го вежда в свинско ако. 

как да спим с тях -> трябва да сте силно пиян и предрусан, за предпочитане и двете. на сутринта, дори не поглеждайте каква е – бъркате в панталоните и ако има лична карта, на която пише Ади – бягате.

как да ги познаем, дори да сме слепи -> казват се Ади. освен това се опитват да ви поучават, казвайки че те от там са минали. лъжат, имат повече комплекси мен даже.

струва ли си да се занимаваш -> само ако си много отчаян

3 – турбо пачи – това са чалга-стугентките, които са били пачици навремето.  различават се от пачиците само по това, че с тях е законно да се прави секс. намират се в 33 и разни чалготеки, като новият дали.

4 – отврат пача – това са грозни, ама грозни пачи. който е бил в габата в петък, знае за какво става дума. 

те НЕ СТАВАТ за нищо, освен за опити на нови лекарства. 

пачите са нещо повече от кифлите, понеже докато една жена може да спре да е кифла, то тя не може да спре да е пача. пачите не познават музикален стил или други категоризации. пачиците може да имитират леко смъкнат вид и прокее, но пак всяка вечер заспиват на мюзик айдъла.

в заключение – ВАСКО, ПОВЕЧЕ НЕ ПУСКАМЕ ХОРА НА НАШЕТО СЕПАРЕ, освен ако не покажат яки цици.