 |
 |
Еленско пиво
Бирата я донесе един приятел (Иван Трухчев, по известен като Ванката/Доги) от Сърбия, успявайки да я запази от хилядите жадни Рамщайн фенове и от себе си. Не знам как го е направил. Бирата беше употребена за двата мача Арсенал – Барселона.
Еленската бира беше с прекрасен вкус, леко остра, не много горчива, влизаше свежо и определено се класира много по-напред от македонските бири и голяма част от българските. С кеф бих се наказал с каса от същото.
Този красавец седеше на Ангел Кънчев. Имаше лепенка, че е участвал в парад на стари коли. Напомни ми за старото ми желание да си имам ретро кола с модерен “хардуер”. Последното да се чете като – машинарии, които не са купе.
Понякога просто не разбирам ърбън културата. В кутията имаше част от торта.
Сериозно, замислете се колкото неща искате да ебете дневно. Нека изкарам кратък списък :
ебаси меча
еба тая крива нива
еба гу у дроба
да ти еба майката
да те еба в гъза
еба го и (съществително)
преебаване
ебана работа
ебаси
ебати
еба ли го
еби го!
ебах ли го….
бах
даге
И това са само за около 10 минути, само с един глагол. Интересното е, че това е световен феномен :
fuck that shit
fuck this
fuck him! (превежда се като “заеби го”)
fuck that
fuck yall
fuckin ‘a
fuck off
fuck it (превежда се като “заеби го”, но не се употребява за хора)
fuck!
motherfucker
unclefucker
fuck-a-doodle-doo
…
и други.
Тези изрази отдавна са се десемантизирали (изгубили са оригиналното си значение) и се ползват всеки ден със съвсем друг смисъл. Това обаче не значи, че винаги е било така. Като фен (в разумни граници) на етимологията (наука за произхода на думите), ми е интересно, кой е бил първият момент, в който някой е поискал да ебе нещо, което не е живо (не некрофилия, ами обект, който не е анимиран(т.е. не бил никога жив)) и в кой точно момент думите са загубили значение. И защо, да го еба, човек има желание да ебе почти всичко, което го заобикаля. И защо, деа, това се е случило с всеки един език на тая планета.
Днес, ако някой излезе и направи тест с 20 различни, случайни хора, ще разбере, че те по-често ебат лексикално (т.е. ползват десемантизираният глагол с различно от оригиналното му значение, за да изразят своя емоция) от колкото да си намерят другарка/другарче, с което да извършат репродуктивният акт. Ако се замислите над този факт, ще разберете много неща. Де да знам какви, сигурно нещо за делфините или шам-фъстъка. Примерно.
Такива изрази, дали повишават нашето лексикално богатство или го намаляват. Дали можем да кажем за някой, който знае 200 от тях, че има богата лексикална култура? Или това го пазим само за хората, които ползват думи като “еманирам” във всекидневните си разговори?
