Let's Panic!

Хляб и свобода!

In Паника! on 5 March 2010 with no comments

графита е пред мухоморка (защо гъба се казва мухоморка? убива мухи? убивали са мухи с нея? мистерия!)

Посочи го с пръст!

In Bukkakke on 4 March 2010 with no comments

Така де, не виждам логична причина, по която соченето с пръст да е грубо. Сериозно, някой мислил ли е за това нещо? Какво толкова ще стане, ако посоча ей онзи дебелак, с глава примерно :

- Ский го оня дебелия, там.
- Кой бе?
- Е оня дебелия, до другите двама дебели, дето са до третия.

През цялото това време махам с глава или описвам полу-кръгове с ръка, за да укажа посоката. Само аз ли считам това за дебилно и ограничаващо моите комуникатвни способности?

Някой изтъкна, че това било грешно ако посочиш някой инвалид. Ми не смятам. 1во, инвалидите не ходят в групи и лесно се забелязват – патерици, например, или количка са сигурен знак за някакъв моторен проблем. Няма нужда да се сочи. 2ро, за хора с недъзи е грешно дори да им зяпаш недъг-а. Не можеш да го сочиш, не можеш да го гледаш, да го игнорирам съвсем ли?

А ако соча някоя катерица? Това обижда ли я по някакъв начин да дойде да скочи и да ме захапе за веждата, висейки от лицето ми, готова да ми се изпикае в устата (да, представих си го като го писах и реших че няма да ми е никак зле да ви го опиша и на вас).

В следствие на така изказаните доводи, ще си соча каквото си искам. Особено ако е нещо важно, на което искам да обърна внимание. Те това там е, дето ти го соча с пръст. Оранжевото, с пипалата и коронката бе – оранжев ктулу!

Goodgroove records podcast v.5

In Паника! on 3 March 2010 with no comments

Goodgroove records пак осмислят денят ти с поредната доза музикален за ухото мед. Futurecast и Rephrase започват и остава на Slynk да довърши. Обща дължина – час и петнадесет минутки. Жанр – nufunk, breaks, hiphop, funk и разни бразилски неща като халапеньо.

Goodgroove Records Podcast Vol.5  by  GoodgrooveRecords

Бъчва

In Bukkakke on 2 March 2010 with no comments

тук бъчва, там бъчва…
Кой поръчва?
с гърло сухо падам духом,
жаждата ме мъчи…
а със бъчва стара
с всичко ще сполуча
де ме чака тя, зад бара?
в избата дълбока?
ах, да я намеря,
хубавица черноока,
близо 200 литра,
от дървото до потока -
стар огромен дъб..
крие се тя в някой пъб
и не знае че я търся
обръчите и ръждясват
и дъгите бавно съхнат
още месец, още два
блясък ще загуби тя..
азе пак ще я обичам
бъчва моя я наричам
дорде в нейната душица
има уиски – не водица

Време за четене.

In Съмнително инфо on 24 February 2010 with 1 comment

Майк Патън има една песен с Ловаж – Book of the month. Просто се сетих за нея, докато мислех заглавие на поста.

Борив Виан – Сърца за изтръгване.

Борис Виан е била доста заета пчеличка, гледайки биографията му. Писал романи, свирил, писал песни, като последното в доста голям брой. Явно каквото е хванел да прави, ставало е. Та. гледайки всичко това за него, и след го се почиствах като идиот че не съм го чувал преди това, се хванах и изчетох Сърца за изтръгване.

И мисля и дотам да спра с него. Книгата не е лоша, напротив, много е добра. Просто беше толкова далече от мен като идеи. И толкова… болна. С толкова много насилие и извратени неща, които се приемаха за нормални. Показвайки на лошите страни на хората. Показвайки хората изобщо не като хора, ами като някакви животни. Или поне нещо такова.

Много бих искал да ви споделя какво точно е болно в книгата и хилядите моменти, в които просто гледах страницата с онзи празен поглед – това току ще не се случи. Изобщо не препоръчвам книгата на силно депресирани хора, или хора които могат лесно да се депресират. Или хора, които като цяло четат само бози от типа на Коелю.

Тери Пратчет – Морис и неговите образовани гризачи.

Виж обаче, тази книга ми хареса. Много. Толкова много, че след малко сядам да чета отново. Нищо чудно, че с нея е бил спечелил медал.

Толкова много ми напомни на килимените хора. И на другите малки хора – тръкърс, дигърс, уингс. Има нещо в сър Пратчет, което ме кара да изпадам в душевен екстаз всеки път, когато чета някоя от неговите книги. Добре, че е написал толкова много от тях. Отнема ми време да си чета всичките.

Откровенно да се прочете от всички. Много. Яка. Книга.

Фредерик Бегбеде – Разкази под екстази.

Не харесвам Бегбеде. Нека започна с това. Не ме кефи как пише просто, префърцунен френски педал с опит за стил. Не ме кефи и това си е. Чел съм 9.99, чел съм Мемоарите на един … младеж (не помня какво има в скобите) и сега почти прочетох разказите.

Има някои разкази, които ми харесват. Точно два. Първият, който е написан само като въпроси. И този за принцеса Даяна. Или лейди Даяна, или както там е правилно сега да се казва името и. Както и да е, тези два ми харесаха. И онзи, в който си доказват любовта със жена си, причинявайки си гадости. Заради гадостите, не заради идеята.

Както и да е. След тази книга, пак няма да харесам Бегбеде, колкото и да го хвалят и колкото и той да описва модерният живот.

Но разказите стават за четене, поне някой от тях – това му признавам. Особено този за Даяна – той беше брутален.