Този филм не е бил направен за Скорсезе и Ди Каприо, но по стечение на обстоятелствата, те стигат до там. И както знаем, двата много си се обичат. И правят прилични филми. Вярно е, че никак не съм фен на Ди Каприо и неговата игра в голяма част от случаите – той е хаотичен и рядко показва правилната емоция, най-често само показва лицето на запек.
Въпреки това, Shutter Island ми допадна особено много. Казват, че бил правен по книга (да, правен е по книга), но според мен книгата не може да пресъздаде тази атмосфера, която Скорсезе е успял да заснеме.
Всяка една стая на острова наистина ти говори за една лудница, в която се случват кофти неща. И винаги очакваш нещо да се случи – ей тука ще скокне някой, тука ще има нещо. Само дето няма – това е филм, в който нещата, които не се случват ти действат повече от това, което се случва. А когато нещо се случи, то е на много правилно място, заснето по правилен начин. Сега, че имаше някой малки странни моменти – имаше. Но нищо фатално, нищо което дори за миг да ти развали кефа от гледането.
Самата история е достатъчно сложна и минава през толкова обрати, в които не си сугрен какво следва и какво ще се случи – този ли сега стана зло копеле, чакай, тоя беше наш човек преди малко, а сега пак е наш човек… Не само ти държи интересно, ами дори ти става по-забавно. Всяко ново разкрите на оплетената фабула те заплита и теб, а когато започнат финалните надписи разбираш как всичко е било наредено толкова правилно, просто ти не си го знаел. Може би си си мислил, че знаеш. Но не.
Сега, някой ще каже, че се е усетил какво става от рано рано. Да, ама аз не. Понеже бях потопен в атмосферата на острова и вярвах на историята. Явно така съм дресиран, де да знам.
Самият каст е много точно направен, музиката е използвана много точно и спомага за атмосферата. Както вече казах, цялото нещо е заснето уникално.
На фона на бозата, която се изсипа в пред-пролетният период и на фона на силното лято, което ни чака (надявам се), този филм е страхотен.
