Стари Коли
[simage=3704,288,n,center,][simage=3703,288,n,center,]
Този красавец седеше на Ангел Кънчев. Имаше лепенка, че е участвал в парад на стари коли. Напомни ми за старото ми желание да си имам ретро кола с модерен “хардуер”. Последното да се чете като – машинарии, които не са купе.
Арт Инсталация
[simage=3698,200,n,center,]
Понякога просто не разбирам ърбън културата. В кутията имаше част от торта.
дайте да ебем тая работа!
Сериозно, замислете се колкото неща искате да ебете дневно. Нека изкарам кратък списък :
ебаси меча
еба тая крива нива
еба гу у дроба
да ти еба майката
да те еба в гъза
еба го и (съществително)
преебаване
ебана работа
ебаси
ебати
еба ли го
еби го!
ебах ли го….
бах
даге
И това са само за около 10 минути, само с един глагол. Интересното е, че това е световен феномен :
fuck that shit
fuck this
fuck him! (превежда се като “заеби го”)
fuck that
fuck yall
fuckin ‘a
fuck off
fuck it (превежда се като “заеби го”, но не се употребява за хора)
fuck!
motherfucker
unclefucker
fuck-a-doodle-doo
…
и други.
Тези изрази отдавна са се десемантизирали (изгубили са оригиналното си значение) и се ползват всеки ден със съвсем друг смисъл. Това обаче не значи, че винаги е било така. Като фен (в разумни граници) на етимологията (наука за произхода на думите), ми е интересно, кой е бил първият момент, в който някой е поискал да ебе нещо, което не е живо (не некрофилия, ами обект, който не е анимиран(т.е. не бил никога жив)) и в кой точно момент думите са загубили значение. И защо, да го еба, човек има желание да ебе почти всичко, което го заобикаля. И защо, деа, това се е случило с всеки един език на тая планета.
Днес, ако някой излезе и направи тест с 20 различни, случайни хора, ще разбере, че те по-често ебат лексикално (т.е. ползват десемантизираният глагол с различно от оригиналното му значение, за да изразят своя емоция) от колкото да си намерят другарка/другарче, с което да извършат репродуктивният акт. Ако се замислите над този факт, ще разберете много неща. Де да знам какви, сигурно нещо за делфините или шам-фъстъка. Примерно.
Такива изрази, дали повишават нашето лексикално богатство или го намаляват. Дали можем да кажем за някой, който знае 200 от тях, че има богата лексикална култура? Или това го пазим само за хората, които ползват думи като “еманирам” във всекидневните си разговори?
Shutter Island
Този филм не е бил направен за Скорсезе и Ди Каприо, но по стечение на обстоятелствата, те стигат до там. И както знаем, двата много си се обичат. И правят прилични филми. Вярно е, че никак не съм фен на Ди Каприо и неговата игра в голяма част от случаите – той е хаотичен и рядко показва правилната емоция, най-често само показва лицето на запек.
Въпреки това, Shutter Island ми допадна особено много. Казват, че бил правен по книга (да, правен е по книга), но според мен книгата не може да пресъздаде тази атмосфера, която Скорсезе е успял да заснеме.
Всяка една стая на острова наистина ти говори за една лудница, в която се случват кофти неща. И винаги очакваш нещо да се случи – ей тука ще скокне някой, тука ще има нещо. Само дето няма – това е филм, в който нещата, които не се случват ти действат повече от това, което се случва. А когато нещо се случи, то е на много правилно място, заснето по правилен начин. Сега, че имаше някой малки странни моменти – имаше. Но нищо фатално, нищо което дори за миг да ти развали кефа от гледането.
Самата история е достатъчно сложна и минава през толкова обрати, в които не си сугрен какво следва и какво ще се случи – този ли сега стана зло копеле, чакай, тоя беше наш човек преди малко, а сега пак е наш човек… Не само ти държи интересно, ами дори ти става по-забавно. Всяко ново разкрите на оплетената фабула те заплита и теб, а когато започнат финалните надписи разбираш как всичко е било наредено толкова правилно, просто ти не си го знаел. Може би си си мислил, че знаеш. Но не.
Сега, някой ще каже, че се е усетил какво става от рано рано. Да, ама аз не. Понеже бях потопен в атмосферата на острова и вярвах на историята. Явно така съм дресиран, де да знам.
Самият каст е много точно направен, музиката е използвана много точно и спомага за атмосферата. Както вече казах, цялото нещо е заснето уникално.
На фона на бозата, която се изсипа в пред-пролетният период и на фона на силното лято, което ни чака (надявам се), този филм е страхотен.