Винаги съм се радвал на разните му там анимета, манги, хентаи и другите им хиляди под жанрове. Още от малък се радвам на анимацията като специален вид изкуство с което да се изразиш и още от малък се радвам на японската култура и начин на мислене и на японките особено… и както може да се предположи, комбинацията между японци и анимация сублимира в аниметата и мангите. Сега ще минем на по конкретно ниво, за да не ви занимавам с разни теоретични подробности колко е яко японското начин на мислене и други неща…
Тригън/Trigun – това е малко уестърн стайл аниме в които иде реч за Ваш Урагана/ Vash the Stampede който се размотава в червено шлиферче и гази лошковците. Главният герой се пробва да вземе малко от харизмата на Алукард, само че батко Алукард е един единствен, но пък опита не е провален 
Първите серийки почват бавно и са леекинко несериозни, което се оправя от един момент нататък за да даде една малко по мрачна визия…. много малко, обаче. Историята е добре поднесена и макар и да няма много плот туистс, пак е забавна. Бива да се гледа.
Евангелион – това е да анимету. Всички много го хвалят, като това за което си струва да се гледа е начина по който са представени персонажите, понеже от средата на серийките, целият акцент пада върху тях, а не на битките между гигантски роботи… което може да се брои за минус и за бонус, зависи от къде го погледнеш. Аз лично имах късмета да го гледам докато четях лекции по психология, така че ми стана ясно за какво иде реч и идеите които бяха вкарани ми станаха ясни. Ако обаче го гледаш с надеждата просто да има повече млат, може да забравиш за него. Историйката ти е поднесена чудесно, и си има плот туист, хийл търнс и каквото си трябва за да е страхотна. Последните епизода са меко казано странни, но ако примерно се приведеш в особено състояние на духа, тип напушен бизон, стават по ясни. За фенове, не почвайте директно вашите аниме подвизи с него.
Хелсинг – я на батку сега едно от най добрите. Иде реч за вампири, Англия, и кръв и насилие. Как да не го харесаш. Плюс Алукард, който е бахти пича при липса на по добри думи. Прекрасна история, поднесена по най добрият начин. Задълже да се гледа, даже може да си почнете аниме гледаният с него, няма да сбъркате. А, да, музиката към сериалчето е страхотна, както и озвучението, особено оригиналното японско такова.
Берзерк – иде реч за един лош батко, който вее един голям (много) меч и коси лошите. И за един леко гейчест тип, който приема лошият батко в бандата си, за да се мотаят насам натам, докато гейчестото момченце не стане крал. Има кръв, насилие, голи черни мацки и още кръв. Лошите са много лоши, добрите не са много добри, няма черно и бяло, краят на сериала е величествен, както и средата и началото. Мъст сее просто, да се сваля на момента.
Това бяха сериалчета, сега ето ви и няколко филма, които не е зле да погледнете:
Файнъл Фентъзи – може да е компютърна анимация, но това не го извинява. Типично аниме развите на сюжета, типични аниме герой, да не говорим че Фентъзи серията винаги е имала страхотна история.
Принцеса Мононоке – кой каза че това е детски филм? Ами, не е Има си приятна история с типичният мега готин пич който се жертва за неебаваща за него мацка. Горе долу. Може много да пиша за него, но ме мързи вече, виж какъв пост стана вече.
Гоуст ин да Шел – трябва ли да почвам даже да пиша тука? Всеки знае за него, всеки го е чувал и знае поне че е тех бест. Има и ОВА серийки, които не съм гледал, но само защото не искам да ми развалят кефа от филма.
И това е за сега, като изгледам още нещо или ако се сетя за още нещо, ще пиша пак