Много шум, ама за нищо
Като цяло, много рядко пиша по разни политически и по-популярни теми. Не че нямам какво да кажа, просто никога не ми се е занимавало. Ама понякога ми писва и пиша.
Напоследък някой много шуми около Катуница и това което става там. Протести. Шествия. Речи. И всеки път когато има нещо подобно, Волен се намесва да реди мъдри мисли и речи.
Да ви кажа, това никак не ме изненадва. Понякога на хората им писва и се започват протести, които често са безумни (протеста на таксиджиите, който беше много педерастки) но понякога имат силата да постигнат нещо. Дали протестите на хората след Катуница ще постигнат нещо? Не.
Чисто и просто не. Нищо няма да стане, нищо няма да се промени, след месец това ще бъде забравено и ще си го спомним в края на годината, когато по телевизията показват какво е станало последните 12 месеца. И дотам. Нищо друго.
Не ми вярвате? Ами спомняте ли си една история за едни флашки? Когато всичко беше гръмнало за тях и когато ни се чудеха дори от ЕС какво става? Да, точно това ще стане и сега. Просто още една история, от която телевизиите ще си вдигнат цената на рекламното време около вечерните новини.
А това се случва точно преди избори. Сега ще се почне със изборната лудост. Кампании. Речи. Концерти. Билотини. Купени гласове. И всичко друго, което става около избори, което ние сме се научили вече да игнорираме. Не защото не ни е пукало, а защото става толкова често, че вече сме свикнало с него като нещо нормално.
Те така стават нещата в България.
Но нека хората протестират, нека поскандират малко, да се разходят по площада, да вдигат плакати и да викат. То е полезно, сигурно.